надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.
Показват се публикациите с етикет идеи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет идеи. Показване на всички публикации

събота, март 13, 2021

сряда, ноември 25, 2020

Предстоящо: РАЗЛИЧНАТА ДОБРУДЖА В ЛИТЕРАТУРАТА МЕЖДУ ВОЙНИТЕ


 До дни книгата ще излезе на хартия, а след известно време и в е-вариант с издателството на ШУ "Епископ Константин Преславски"

автор: Христо Боев

рецензент: доц. д-р Юрий Проданов

научен редактор: проф. д-р Петър Стоянович




Христо Боев е роден в Пловдив. Доктор по филология от Университета „Овидиус“ – Констанца. Преподавател по английска и американска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Преводач от и на румънски и английски език, сред преводите му на румънски романи са междувоенни и съвременни класики. Научните му интереси са в областта на литературния урбанизъм, геокритицизма, сравнителното литературознание и превода.

 

Йовков е български автор, към когото съм се завръщал неведнъж поради неуловимата магия, извираща от творбите му. Негови съвременници, писали за Добруджа, са и румънските писатели, които ще разгледам тук: Чела Серги, Антон Холбан, Михаил Себастиан, Еманоил Букуца, Джордже Топърчяну и Реджина Мария, като ще коментирам и написаното за Добруджа от виден румънски историк, Лучан Бойа. Докосването им до този магически край е било маркиращо и така те създават някои от най-добрите си творби. Добруджа, в която живея от над 10 години вече, и близостта ѝ до Румъния, ми дадоха възможност не само да науча румънски, да открия тези румънски автори, но и да установя техните впечатления и усещания от един нов чуден свят, впечатления, които не са ми чужди и на мен. Предмет на настоящия труд е критическият прочит на тези два свята – техният и на Йовков, в мой опит да представя тези светове и на другите.

Автора

 

Метафоричното разбиране на Балканите като малък езиков Вавилон идва от факта, че на ограничено пространство в съседство съществуват езици от четири езикови семейства (романски, тюркски, гръцки и славянски). Хората, говорещи тези езици, са близки в пространствен аспект и отчайващо далечни в познаването на съседа. Книгата на Христо Боев е вълнуващо преживяване – респектиращ опит за преодоляването на тази непростима отдалеченост спрямо „близкият непознат“ на другия бряг на Дунав.

Юрий Проданов

 

Изследването на Христо Боев „Различната Добруджа в литературата между войните“ е успешен опит да помогнем на незарастващата рана на незнанието в цял период от българското държавно и духовно съществуване. В съвременната ни наука, често попадаща в плен на изолационната патриотичност, подобни монографии са живително средство да изучим себе си чрез познанието за другия. Предлаганата книга е отлично четиво и за публика, която няма дълбоки познания за авторите и текстовете на румънската литература, защото интердисциплинарните изследвания на Боев успешно и интересно ги надхвърлят.

Петър Стоянович


неделя, ноември 17, 2019

Стартира Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков към УчИ-БАН


През октомври Ученическият Институт на БАН (УчИ-БАН) обяви конкурс за създаване на Малки учебно-изследователски общности (МУИО) в рамките на финансираната от МОН и изпълнявана от БАН програма „Образование с наука“. Идейният проект на учителя по български език и литература Дияна Боева – Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич е одобрен сред над осемдесет предложения от цялата страна, като допустимият им брой е петнадесет, девет от МУИО са в областта на естествените науки, технологиите, инженерството и математиката, а останалите шест в областта на хуманитарните и обществените науки. 

Първи опити. Просто документално

Опитах се да публикувам визията за Лабораторията ни, не успях на едно място...  Нямаше да ми направи впечатление, ако беше за текста Вазов, Талев или Гео Милев. Струва ми се, че чувствителността по темата Марков не е отшумяла, това принципно е проблем за изследователя. Възползвах се и коментирах ситуацията на първата ни сбирка с учениците: отказът, приемането, неприемането, изследването, прочита - всичко е част от личната ни документалистика по темата Марков. Продължаваме да градим този прочит за писателя с малки стъпки: компрометиращи понякога, изследователски друг път или чисто лични, едно е сигурно, липсва безразличие. 

Дискусията

Лабораторните ни упражнения по текстовете на българския писател Георги Марков ще се впишат в една широка дискусия от последните години: как и дали да се изучава комунизмът в училище. Г. Марков е човек на своето време, който за разлика от Димитър Талев, не се интересува от миналото, а пресътворява настоящето си. Очертаването на творческите перспективи на Г. Марков ще бъдат обект и цел на ученическите изследвания. Точно през учебната 2020/2021 година се въвежда като опция изучаването на Г. Марков в училище, лично аз бих го разглеждала успоредно с друг градски писател – Павел Вежинов. Целта на Лабораторията е да подготви участниците за конференцията на УчИ-БАН догодина с подходящи за възрастта им теми, а това е стъпка към по-смисленото им пребиваване в училище, което е разколебано от доста фактори напоследък: тежка програма, натоварващи учебници, липса на професионално ориентиране, остаряла методика и пр. 

Участниците

Подбрах от близо 160 души мои ученици, четирима десетокласници. Ако кажем, че отборът „Марков“ има капитан, това е Иван Друмев от 10 „б“ – твърди, че ще стане хирург, не смея да питам дали ще е в България, предполагам – не. Йоанна Ненкова от 10 „а“ е математик, но се класира на първо място на Областната олимпиада по БЕЛ. Изказът й е конструиран логично, но не хладно и непременно по формули. Симона Колева от 10 „а“ е артистична и леко хаотична, идеите й са интелигентно и идеалистично изречени. Тя, заедно с Гергана Василева от 10 „а“, е участник в интерактивното пространство за култура и нещотърсачество на Езикова СЛЕД-И.
Иван печели награда за есе от Първия конкурс, който организирахме на името на Г. Марков, а Гергана, Симона и Йоанна са част от Край границата. Дни на румънската литература, чийто модератор съм аз. Границата задава свобода и уважение към другия. Интересът ни към Г. Марков, включително и моят, като част от отбора, е свързан с убеждението на писателя, че човек има право да говори, пише, твори и живее където и както поиска, независимо дали това се харесва на власт или конюнктура. Без да превръщаме личния избор в непредвидима максима, ние сме отбор, който се вписва в общата визия на научно-изследователския проект на УчИ-БАН за колегиалност към фактите и любов към творчеството

Цели и акценти в програмата

Целта е Текстът Г. Марков да достигне до определена аудитория, да бъде осмислен и анализиран, съобразно конкретната възрастова група. Учениците ще започнат своите „лабораторни упражнения“ в десети клас, самата конференция ще бъде, когато вече ще са единадесети. Това е от значение за рецепцията им.
В по-широк семиотичен план Текстът Г. Марков включва: времето, контекста, създаденото в България от автора, творчеството му извън страната ни, личната кореспонденция, екзистенциалните дилеми на писателя, семейната му среда, рецепцията за него, любовта му към родното, която той недвусмислено заявява, пряко или косвено, чрез всичко което прави, както и невралгични български топоси като моста Ватерло…
Програмата, която изработвам включва подбрани моменти, свързани с изброеното. Преди всичко Текстът Г. Марков е свобода и избор, изява и развитие. Какъв по-добър пример за подрастващите. Само че Г. Марков плаща с живота си за своя избор, това не е без значение, когато задаваме такъв ракурс на личната му съдба и творчество.
Изследването на творчеството на Г. Марков е част от адекватното и честно изговаряне на близкото минало. Припомням, че в българското училище се изучават всички политически системи, а личната документалистика на писателя за социализма, е възможен поглед, запазена хроника на цяла една епоха, изречена на глас по Западното радио. В друг план е интересно да се изследват принципите, езикови и социални, на които стъпва радиожурналистиката на Г. Марков. Да чуем гласа му пo Би Би Си Лондон (ТУК). 
Планирам Иван да се занимава с биографичния наратив и контекста на творчеството на писателя; Йоанна да пише за „своите“ десет есета от Г. Марков; Гергана за импресиите-етюди и лицето на човека; Симона за „своя“ съвременник Г. Марков.
Учениците ще имат общ фокус с различни теми. Докладите и есетата им ще се допълват, а може да са разнопосочни и да спорят помежду си. Важно е да се спомене, че за първи път ученици ще говорят за писателя пред свои връстници от цялата страна на ученическата конференция догодина, която ще е резултат на изследователските усилия на природо-математици и хуманитаристи.
Оказва се, че пак за първи път пиесата да се „Провреш под дъгата“ е поставена на Добричка сцена (тогава Толбухин) на 25 септември 1966 г. С нея дебютират: режисьорът Николай Поляков и сценографът Петър Янков. Днес все още се помнят актьорите и техните изяви, дошли по разпределение почти до границата и суровото северно море: Стоян Гарванов, Коста Карагеоргиев, Климент Денчев, Светослав Пеев, Петър Вучков... Ще се опитаме да намерим лични свидетелства и снимки от архива на театъра.

Реализация на възможности и методика

Един от големите проблеми в българското училище е липсата на адекватна методика. И това се случва въпреки многото обучения, които в повечето случаи се водят от хора, които не са стъпвали в класна стая в близко време. Методиката е пътят до учениците, тя е съчетание от устойчивост и експеримент, познаване на аудиторията и начин знанието да пристигне до някого. Няма вариант, в който всеки разбира „правилно“. В случая с Г. Марков съм улеснена от езика на автора – емоционален, идеен, прост и открит. Като начало съм подбрала писма на писателя до негови приятели и близки. Вероятно ще ме попитат защо до края на живота на писателя от България му отговарят предимно родителите му. Синдромът на следенето, част от характеристиките на комунистическата епоха: затворени граници (отворени за малцина), кореспонденция под надзор, (не)пропускливостта на системата по Фуко и пр. В друг план това е нашият общ разговор за паметта и възможността днес да се вземат решения не под натиск, а чрез параметрите, на онова, което не бива да се забравя.

Комуникационни платформи

Освен преките ни сбирки, които по регламент ще са минимум два пъти на месец, обмислям създаването на затворено виртуално пространство, в което да консултирам по темите, да помествам материали и библиография, както и откъси от произведения на Г. Марков. 

Библиография 

Включвам произведенията на Г. Марков, налични онлайн и на хартия, тези, които е писал в България и Репортажите, четени по Западното радио. Определени статии за Г. Марков от Цвета Трифонова, Инна Пелева, Светлозар Игов, Христо Христов, Розалия Ликова, Божидар Кунчев, Владимир Янев, Цветелина Иванова и др. 

Устойчивост на „лабораторните упражнения“ 

Българската идентичност като част от общия европейки модел е устойчив механизъм, по който учениците се обучават да възприемат себе си и света. Европеецът Георги Марков беше насловът на конкурса ни, аналитичността на едно „лабораторно упражнение“ с подобна умисъл дава възможност на хуманитаристиката да направи изводи, свързани с конкретни ползи за всички ни.

И в КН

понеделник, ноември 04, 2019

Шахматната партия "Георги Марков"

Една моя статия за монографията на Цветелина Иванова за Георги Марков - ТУК

четвъртък, октомври 03, 2019

Доц. Мартин Осиковски в разговор с мен

Мартин Осиковски
Един философ за хуманитаристиката днес
Портал Култура: Мрачни прогнози или действителност
ТУК 

понеделник, септември 16, 2019

Изкуството в училище

Моя статия от лятото в Портал "Култура" - ТУК

четвъртък, юли 04, 2019

STEM образование срещу studia humanitatis?

Портал Култура - Моя статия ТУК



ПОКОЛЕНИЕ, КОЕТО НЕ ЗНАЕ С КАКВО ДА ЗАМЕНИ СВОЕТО “НЕ”

Мое интервю с Веселин Веселинов - пряко от Канада:)
За СтолицаЛитература 2019, бягството от родината, писането и тоталитарните режими
ТУК

събота, май 18, 2019

В „Нощ на литературата“ Христо Боев чете в „гнездото“ на Йовков





„Нощ на литературата“ е събитие, което се случва по едно и също време в различни европейски градове. България се включва за осма поредна година в един от най-вълнуващите формати за популяризиране на съвременната европейска литература. Известни личности четат откъси от съвременна европейска поезия и проза, публикувана след 2000 г. и издадени на български език. Четенията се случват в така наречените „читателски гнезда“.
Читателската вечер в Дом-паметник „Йордан Йовков“ бе открита от секретаря на Община Добрич Ася Кръчмарова, която прочете откъс от пиесата на Матей Вишниек "Крилатият таралеж".
Между шест и девет часа на 15. май в „гнездото“ на Йовков откъси от свои преводи чете Христо Боев, доктор по сравнителна американска и британска литература на университета „Овидиус“ - Констанца, преподавател по литература и английски, френски и румънски език, собственик на издателство „Нордиан“- Балчик и организатор на Дните на румънската литература в Морска Добруджа.
Христо Боев представи накратко своите преведени и издадени петнадесет романа от румънски на български: “Адела” на Гарабет Ибрайляну, “Доня Алба” на Джиб Михаеску, “Адам и Ева” на Ливиу Ребряну, “Животът започва в петък” и “Бъдещето започва в понеделник” на Йоана Първулеску, както и “Произшествието” на Михаил Себастиан, “Рускинята” на Джиб Михаеску, “Дефект” на Флорин Иримия, „770“ на Богдан Боеру, „Йоана“ и „Една напразна смърт“ на Антон Холбан и др.
Преводачът сподели, че чрез събитието „Нощ на литературата“ хора от различни възрасти са се запознали със забележителни откъси от изключителни произведения. И допълни: „Бяха проведени дискусии и зададени въпроси, за мен това е индикатор, че качествената литература успява да докосне малки и големи. Учители на младежите, които присъстваха, споделиха с мен, че в Дом-паметника са били и ученици, чието внимание трудно се привлича в училище. Тези ученици бяха искрено заинтригувани и силно впечатлени от това, което чуха. Очевидно е нужно по-богата палитра от произведения, които да се изучават в училище, и по креативни идеи при представянето им“.










понеделник, април 08, 2019

Из "Когато светът беше невинен " от Йоана Първулеску


Решихме да са като литчетене Дните на румънската литература (е, не само). Аз съм си избрала да чета ето това. На помощ идват доста ентусиазирани младежи, които се готвят от седмица със своите откъси:) 

Аз вярвам, че всеки човек трябва да има своя собствена тайна, за да бъде истински хубав. И още вярвам, че всяка книга трябва да има свой собствен таен живот, за да бъде истински добра. Тези тайни не е добре да бъдат разкривани на други освен на хората, които имат възможност да поемат доста неща вътре в себе си. Когато загубиш своя тайна, или когато я научи не който трябва, е все едно да обеднееш, да се снижиш на ръст, вместо да пораснеш. Но ако я кажеш на човек с голяма душа, това те прави още по-силен. Тайните на книгите траят години наред. Книгите, които имат своя тайна, могат да бъдат четени и след сто години, дори след хиляда години. Обичайно писателят ги е написал, понеже е страдал от тайна болка или за да развесели някого, който е тъжен, или да забрави, че той самият е много болен, или пък да спечели любовта на някой друг, ако този човек не му обръща внимание, или дори да поръси капка авантюра в монотонния си живот. Но това не трябва да се вижда в книгата, книгата се преструва, че не знае тайната на писателя. А писателят на свой ред се преструва пред книгата, че не иска от нея да разкрива потайностите си, оставя я дори да го заблуждава. Но истинската тайна все пак съществува и свързва писателя с книгата, а после свързва книгата с читателите. 

Първулеску в е-списание Литернет

вторник, април 02, 2019

Дни на румънскта литература: Добрич, Балчик и Шабла

Второ издание на Дните  на румънската литература. Край границата през 2019
Авторите и романите.


СЛЕД-И от миналата година
Откъс от романа на Йоана Първулеску - "Когато светът беше невинен" - ТУК
Още румънски работи: ТУК

четвъртък, февруари 14, 2019