Из "Когато светът беше невинен " от Йоана Първулеску

Решихме да са като литчетене Дните на румънската литература (е, не само). Аз съм си избрала да чета ето това. На помощ идват доста ентусиазирани младежи, които се готвят от седмица със своите откъси:) 

Аз вярвам, че всеки човек трябва да има своя собствена тайна, за да бъде истински хубав. И още вярвам, че всяка книга трябва да има свой собствен таен живот, за да бъде истински добра. Тези тайни не е добре да бъдат разкривани на други освен на хората, които имат възможност да поемат доста неща вътре в себе си. Когато загубиш своя тайна, или когато я научи не който трябва, е все едно да обеднееш, да се снижиш на ръст, вместо да пораснеш. Но ако я кажеш на човек с голяма душа, това те прави още по-силен. Тайните на книгите траят години наред. Книгите, които имат своя тайна, могат да бъдат четени и след сто години, дори след хиляда години. Обичайно писателят ги е написал, понеже е страдал от тайна болка или за да развесели някого, който е тъжен, или да забрави, че той самият е много болен, или пък да спечели любовта на някой друг, ако този човек не му обръща внимание, или дори да поръси капка авантюра в монотонния си живот. Но това не трябва да се вижда в книгата, книгата се преструва, че не знае тайната на писателя. А писателят на свой ред се преструва пред книгата, че не иска от нея да разкрива потайностите си, оставя я дори да го заблуждава. Но истинската тайна все пак съществува и свързва писателя с книгата, а после свързва книгата с читателите. 

Първулеску в е-списание Литернет