За изпита по БЕЛ след 7. кл.

Един коментар: plovdiv-online

Политиката в училище?

 Моя статия в plovdiv-online (link)

„Notre dame de sion“ в Русе събра Езикови гимназии по „Иновации в действие“

 

I ЕГ – Варна, ЕГ „Гео Милев“ – Добрич и АЕГ „Гео Милев“ – Русе разказват за свои добри практики

Тръгваме към Малката Виена рано сутринта във вторник.

Поводът е мобилност по Национална програма „Иновации в действие“. Поканата е от АЕГ „Гео Милев“- Русе, училището, което се помещава в бившия Френски девически колеж с пансион „Notre dame de sion“. Заедно с нас на гости на русенци е още едно училище – Първа езикова гимназия – Варна. От ЕГ „Гео Милев“ – Добрич екипът е подбран по любопитен начин, учителите са с различни специалности, интереси и подход: директорът Миглена Василева (английски език), Севдалина Венкова (биология), Мария Кирилова (информатика и технологии), Павлина Станкова (английски език), Дияна Боева (български език и литература). Ученическият екип е от Християн Димитров (11. а) и Иван Друмев (11. б)

Русе ни посреща с усилно и тежко време. Влагата от Дунава сякаш се превръща в мараня. Знам обаче, че тук се диша, че тук е Европа: консулствата на множество авторитетни европейски страни са запазени и след Освобождението, когато Русе е най-модерният град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, изпращат децата си да учат там, както и в други градове като Грац и Будапеща. Немският език все по-често е звучал по улиците на града, наред с български, турски, иврит, френски и др.

Английската в Русе е насред Парка на младежта, преминаваме под сенките му. Пред нас направо изниква сградата на училището (паметник на културата), построена през 1908 г. от италианския архитект Мариано Пернигони. Посрещат ни топло, още от входа. Дезинфекцираме ръцете си, слагаме маските си, и наблюдаваме високите тавани, френските прозорци, запазената мозайка на един от етажите… атмосферата. Това място крие свои истории: при завършване на гимназията ученичките са полагали задължителен зрелостен изпит по всички дисциплини. Има ли са същите права като учениците от държавните училища, а полученият сертификат им давал възможност да продължат образованието си в България и във Франция.

АЕГ „Гео Милев“ – Русе е основана през 1963 г. Гимназията е асоцииран член към Глобалната училищна мрежа на ЮНЕСКО. С решение на Министерския съвет на България от 2017 г., училището получава статус на „иновативно училище“.

Директорът г-жа Янакиева ни въвежда в света на идеите, които реализира съвместно със своя екип, говори за трудностите им, за възможностите едно училище като тяхното да се утвърждава в конкурентен град като Русе. Слушаме и черпим опит. Английската в Русе е изключително отворена към бизнеса, към новостите, интересните хора, към мобилностите. Изграждат свой STEM-център на целия последен трети етаж. Разбираме, че са въвели специалността „Компютърна анимация“, изучават предприемачество с помощта на Русенския университет. За всички ни е ясно, че проблемите на Езиковите в последните години са едни и същи: да доказват, че са мобилни, че изпреварват времето си. Другото е ясно: при нас са най-добрите, артистичните и интересни ученици!

Директорът на Езиковата в Добрич, г-жа Василева, разказва за шанса и трудността да ръководи гимназия с традиции, на която й предстои да извърви своя път, запазвайки ценното от миналото, но и развивайки досегашните постижения в по-модерно и добро образование.

Харесва ми да презентирам с единадесетокласници, просто съм свикнала със Симона К., Иван, Гергана, Яна, Адриана, Неда, Християн и кой ли още не. Този път с нас са Иван и Християн. Излизам с Иван. В заседателната зала са колеги от още две Езикови, там са и учениците им. С Иван презентираме нашия проект за Георги Марков към УчИ-БАН, за кой ли път. Говорим за предразсъдъците, за историята, литературата, за промяната. Иван, както обикновено, не знае какво ще го питам, водя се от ситуацията, а той ме слуша внимателно. Следва Петя Дубарова – Адриана и Яна не успяха да дойдат, за да разкажат за първите си срещи с поезията на бургазлийката. Споменавам и мечтата за полет в „Бариерата“ на Вежинов. Завършваме с: „Там някъде в облаци, в луди лози,/ от мигли запазили дъх на сълзи, /от морския дом на соления рак,/ от някакъв стар, омагьосан син бряг…“

Очевидно ситуацията е вълнуваща за директора на I ЕГ във Варна, г-н Митев, който споделя на г-жа Василева, че Петя Дубарова е негова съученичка...

Следва Мария Кирилова от нашето училище, която разказва за своя начин да провокира учениците към роботиката, информатиката, технологиите и тяхното използване.

Въвеждащата част на гостуването ни не е досадна или проформа, както често се случва на подобен род срещи. Причината не е само една: събрани сме ученици, учители и директори, които носят онзи естествен дух, свобода и енергия, които могат да бъдат открито само в Езиковите, където й да се намират у нас.

Девизът на русенското училище е: „Винаги сред първите“. Това важи и за нашата Езикова, и за варненци. Обсъждаме, запазваме добрия тон, сред учители и ученици се усеща приятелството, но и „програмираното“ щастие да си хем сред „свои“, хем до конкуренти, с които можеш да влезеш в спор, ако се наложи. Говорим за критериите, за екипната работа, за планирането, оценките, за проектите и тяхното осъществяване. Ние се вслушваме в опита на русенци и варненци.

Следва най-интересното: учениците се разделят на отбори, които са смесени, от трите училища, ще трябва да се справят с Проектно ориентирано учебно предизвикателство. Получават бонус, ако презентират на английски. Християн и Иван са немски паралелки, но се вписват отлично в отборите си. Темата е ПАРКЪТ. Възможните варианти на продукта са: постери/ плакати, пъзели, макети, инсталации, викторина, състезание… Преплита се историята, литературата, театърът, биологията, химията, изобретяването...

…

Тръгваме си. Неволно си спомням думите на писателя Елиас Канети в своя книга за Русе: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се беше случило в Русчук“.

 И в КН

                              Изключително артистични и емоционални господа:) 

В Библиотеката на Борхес преди резултатите от матурата по литература

Малко по-различен вариант излезе във в-к "Дневник"

Законът и инерцията 

На сайта на Сдружение „Образование България 2030“ има статистика, която показва, че тенденцията в постиженията на зрелостниците през последните 10 години остава една и съща. Средният успех на дванадесетокласниците на матурата по БЕЛ за 2020 г. от 4,20 е почти колкото и средния успех на завършващите от 2010 г. насам – 4,24. Въпреки че през 2020 г. се наблюдават както по-добри, така и по-лоши резултати, тенденцията зрелостниците да постигат среден резултат около добър 4 остава непроменена.

            Според мен е сериозен проблем, че матурата по литература може да бъде взета дори с отличен (поне до този момент), без да бъдат прочетени произведенията, или поне откъси. Ако ученикът реши около 10-15 матури от сайта на МОН, му е достатъчно да се ориентира в тестовите въпроси, които започват да се повтарят. Ако случайно има добра грамотност и усвои малко клишета за величината и „важността“ на авторите – де факто е „подготвен“.

            В тази инерция отличниците успяват, по-неграмотните достигат от първи-втори път тройките, добрите също са доволни. Ученици с 2, 67 си вземат изпита със среден. Не знам кой точно е измислил тази формула на „успеха“, но освен, че е йезуитска, тя не е и коректна спрямо никого в системата на образованието. Просто защото не ни позволява да формулираме ясно и прецизно проблемите, които с времето се трупат.

С влизане в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. беше поставено началото на реформата към компетентностния подход на обучението в училище. Това наложи разработването на нови учебни програми. Те би трябвало да поставят по-силен фокус върху развитието на компетентности (знания, умения и отношения), а не само на предметно знание. Доколко това се случва е отделен въпрос, казвам го като човек, който премина като учител почти през целия гимназиален етап по новата програма, остана само 12. клас. Никога от МОН и РУО не са искали да знаят друго, освен това, което ги интересува пряко – статистиката. Понеже видях и проверка от Националния инспекторат на образованието, съм впечатлена, от това как толкова много институции не успяват да измислят регулатор и механизъм, за да подобрят качеството на образованието, свързано с общата грамотност на всички нива. От друга стана, някои от учителите, виждайки средата, в която работят – успяха да саботират новите модули в профилирана подготовка.

Без конспект ли? 

          Проведох редица неформални разговори с единадесетокласници, на които им предстои да държат матура по литература през 2022 г. Понеже, така както се изисква, съм работила и с непознати текстове, ги попитах кое предпочитат, конспект със зададени произведения или непознати, или и двете. Един от отговорите беше интересен: „Всичко е толкова много разказано нацяло, че не можем да кажем нищо от себе си, г-жо“. Това показва нещо важно: все по-голяма е нуждата от идентификация и себеизразяване у децата ни. Разбирах, че вечните училищни класики не ги затрудняват, но те знаят, че за тези светове са изписани хиляди страници, съдят и по учебниците си. Всички млади хора искат да започнат своята страница и да напишат първо собственото си име. Не можем да им се сърдим за тази красива наивност! Школското познание, с което сме свикнали, им се вижда удачно, ако е с мярка. С ръка на сърцето казвам, че колкото повече преподавам Българско възраждане, толкова повече у тях се задвижва рефлекс, на който съм измислила име: „бяло поле“. Не можем да измерваме образователните пътища само количествено.

            Непознатият текст принципно е провокация. Ако учениците бъдат обучени да извеждат модели, които да прилагат после и в други (познати или непознати) произведения, училището ще е постигнало целта си. Явно се обмисля вариант за изпита догодина да се даде един познат и един непознат литературен текст, по който те трябва да напишат есе, откривайки на принципа прилики-разлики идеите, мотивите, езика… себе си. Според мен трябва да ги оставим да опитат, без да се притесняваме толкова много, че ще „провалят бъдещето си“ с несправяне на матурата. Искам да кажа, че колкото повече се водят пунически войни за „бройката“ в конспекта, за произведенията и какво ли още не, се отдалечаваме от модерното и приемливо звучене, което може да носи литературата в днешния свят. Очевидно успяваме да „нагласим“ статистиката, но не и да стигнем до реални изводи как да направим така че да се доближаваме до по-качественото образование чрез диференциран подход.

Модулите 

          Доколкото разбирам модулите по природо-математическите дисциплини, които се изучват в 11. и 12. клас са буквално преписани от разни конспекти на студенти; световната история е наблъскана в този модул, учениците не издържат. Добри думи обаче за колегите по литература: най-сетне свобода. Имаме поставени цели така, както е в модерното образование, дадени са конкретни теми, предложени са на места по цели три варианта, а учителят може да си избере също свой. Родният език и литература си звучат човешки на фона на цяла плеяда теоретични и претенциозни модулни предмети, по които учениците трябва да си изберат втора матура, съставителите на програмите не бива да забравят това.

            Има един основен проблем: модулите не могат да се приложат във всички средни училища и затова се саботират, колегите няма на кого да ги представят, дори и да искат. Отделно програмите се правят от университетски преподаватели (понеже е добре платено), които не са стъпвали в училище и дори не се интересуват до кого, защо и как въпросният модул ще достигне, или не. Една скоба: много харесвам Мирча Елиаде в романа „Майтреи“, виждам как един изключително голям учен трансформира своя интелект и дълбоко познание в книга за любовта и предразсъдъците, без да се изкушава да демонстрира факти или безразличие към читателя.

Да заповяда Борхес, моля 

          Когато реших да направя модулно упражнение по „Вавилонската библиотека“, не знаех какво ще се случи. Никой от тези близо 60-ет ученици не беше чувал за аржентинския писател. Толкова, между другото, са чували за Георги Господинов, Константин Павлов, Борис Христов, Екатерина Йосифова, Александър Геров и кой ли още не. Не отстъпих от Георги Марков и Петя Дубарова, за тях всички разбраха.

            Избрах откъси от Библиотеката на Борхес и ги раздадох, заедно с въпроси и пет изречения за автора. Видях с очите си какво въздействие може да има върху съвсем неукрепнали хора много големият писател. Не рекламата за книгата, не кой точно е Борхес, не разказът нацяло за самото произведение, а просто абзаци от текста. Децата ни станаха самотни, защото ги отделихме от книгите, училището има най-голяма вина затова, дадохме им „преразказите“-си, механизирахме ги с тестовете, които са полезни, но в мярка, напълнихме им главите с мисли на разни критици, които те изобщо не искат да знаят.

            Питах как си представят Библиотеката, да я нарисуват, ако искат; какво пътешествие ни предлага разказвачът; подчертаваха думи, от които са впечатлени; какво означава една книга да се превърне в друга; защо библиотеката ще продължи да съществува; има ли връзка между порядъка и безпорядъка; как е представено усещането за безсмислие и могат ли книгите да го носят; какво означава да унищожиш безполезните книги; питах – как си представят онези с „аскетичния бяс“, на които се дължи безсмислената загуба на милиони книги; как си обясняват „въздържания“ стил на Борхес; на какво се надяват хората, какво искат да открият в Библиотеката…

            Докато ги гледах как пишат по листовете „Борхес“, си спомних една случка от преди повече от десет години, когато дъщеря ми беше на 4-5 години. Лежеше по гръб на плажа в Синеморец, точно в положението, в което застава баща й, за по-сигурно беше взела и книгата, която той четеше в момента: точно срещу слънцето нагоре, държеше, без да знае това – „Любовникът“ на Дюрас на френски език. На всяка минута разгръщаше по страница. Наблюдавах как хората по пътеката се усмихваха, виждайки тази небивала гледка. Спря се уплашена жена, номерът на дъщеря ми най-сетне беше минал. Казах не много тактично: „Преструва се, не се бойте“. И си го получих: „Ти пък откъде знаеш!“ – отвърна ми детето, разлистващо книгата.

Между граматиката, информатиката и фантазията: „Различната българска литература“ с първа онлайн среща

На тринадесети май се състоя първата среща в онлайн платформата Zoom между участниците от всички двадесет и една Малки учебно-изследователски общности (МУИО) от цялата страна, които са в различни научни области. Срещата е част от програма „Образование с наука“ на МОН и УчИ-БАН.

Групата от ЕГ „Гео Милев“ е от три ученички: Яна Костадинова (11 г), Адриана Иванова (11 г) и Мария Боева (10 е), които започнаха своята изследователска работа в Творческа работилница: „Различната българска литература“, с фокус върху двама български автори - Петя Дубарова и Павел Вежинов. Момичетата пишат своите доклади за Национална ученическа конференция през есента под ръководството на Дияна Боева, преподавател по български език и литература.

Срещата бе открита от математика акад. Петър Кендеров – научен ръководител на УчИ-БАН, както и от координатора на проекта Елена Панчовска. Презентатор бе доц. Евгения Сендова, която от 1997 е преподавател в лятната международна школа за ученици с изявени способности в областта на математиката, информатиката и природните науки Research Science Institute (RSI), организирана съвместно от Център по усъвършенстване на образованието и Масачузетския технологически институт, САЩ. Доц Сендова даде практически съвети как да се презентира научен проект пред жури от специалисти и неспециалисти, показвайки различни моменти, в които е била ментор. Също така тя прояви интерес и към темата на ученичките от Езикова: Граматика на фантазията в творчеството на Петя Дубарова, защото нейните научни интереси са в областта на компютърното моделиране на творческите процеси и интегрирането на информатиката в обучението по езици и изкуства.

            В края на срещата се оказа, че няма „скучни коридори“, че и днес „Граматика на фантазията“ от Джани Родари е нещо вдъхновяващо, а светът на математиката също не е чак толкова скучен!

Петя Дубарова влиза отново в час

 

Творческа лаборатория стартира отново в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, този път на фокус са двама автори: Петя Дубарова и Павел Вежинов. С помощта на програма „Образование с наука“ на МОН и УчИ-БАН се сформират 21 Малки учебно-изследователски общности (МУИО) от цялата страна с цел привличане на ученици към учебно-изследователска дейност, развитие на изследователския подход в образованието и усъвършенстване на уменията на учениците за представяне на резултати пред публика.

Общата предварителна тема, която избира ръководителят на проекта Дияна Боева е: ТВОРЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА: РАЗЛИЧНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА (на фокус: морето и градът в творчеството на Петя Дубарова; и мечтата за полет в повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов). Участници в тази учебно-изследователска общност са три ученички от Езикова: Яна Костадинова и Адриана Иванова от 11 „г“ ще изследват Петя Дубарова, а Мария Боева (10 „е“) ще търси смисъла на „полета“ в „Бариерата“ на Павел Вежинов. До октомври младите литературни изследователки ще подготвят своите доклади по образец и презентациите си за представяне на ежегодната Ученическа научна сесия на УчИ-БАН, която ще се състои през ноември.

Ръководителят на групата споделя, че Мария вече чете „Бариерата“, а Яна и Адриана дневниците и поезията на Петя Дубарова, ученичките са гледали и откъси от филма „Трампа“, където Петя играе себе си. През 2022 г. поетесата трябваше да навърши шестдесет години. В новата програмата по литература (от 2018) Петя Дубарова ще бъде изучавана едва догодина в 12. клас. „Безобразие е, че този самороден талант и чувствителност, от 70-те до днес, остават встрани от официалните документи, матурите, изпитите за малки и големи, олимпиадите, темите за есета. Моите ученици за първи път чуха за нея. Време е да обърнем внимание на тъгата и радостта на единствената наша Петя Дубарова, родена през април, когато стартира и нейната Лаборатория. Надявам се да накарам момичетата да се влюбят в поезията й, да изследват елегантния й и естествен изказ, да открият поетиката в прозата на Дубарова“ – казва Дияна Боева.

ЗАКЛЮЧВАХА МЕ...

Заключваха ме - счупвах всяка брава,

не чувствах как вината в мен тече!

А в сянката ми девствено лилава

се вливаше и сянка на момче.

 

Завръщам се! Вината ми огромна

ме стяга в своя чер невидим креп!

На дните ми от счупената стомна

изтичаше налятото от теб!

 

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.

Пред теб! Неблагодарницата аз,

смутена и виновна, се превръщам

във стрък от тебе, в твой единствен час.

 

И ти ще видиш - никак не е късно,

свидетел ми е мъдрият Бургас.

И твойта радост, мамо ще възкръсне,

кълна ти се - виновницата аз!

 

1978

 

Събрани съчинения в два тома: поезия, проза, дневници: ТУК

Снимки на Петя Дубарова на сайта на Къщата музей, носеща нейното име: ТУК

МЕТОДИ - МЕТОДИ:)

След песента за швепса, идва и за методите:)  

Текст - Богомил Гудев

Музика Стефан Димитров 

То в мъжки род е метод, а в женски е метода,

защото е с проклета изменчива природа.

Изобщо съществително, което със охота

досажда на учителя и трови му живота.

 

Пр. Кажете ни метод, кажете ни метода

и там посочете какъв да е подхода.

Та сам ученика в ръце да се вземе

и никога никой във час да не дреме!

 

Килийното училище например ни предлага

методика страшилище със името "Тояга".

Дали от тези методи, или от тез методи,

но ставали момчетата - хайдушки воеводи!  

 

Ний учихме навремето кой как каквото случи.

Днес друга е системата, днес длъжни са да учат.

Отчаян е учителя, ръце тревожно кърши,

че всеки задължително ще трябва да завърши.

 

Кажете ни метод, кажете ни метода

и там посочете какъв да е подхода.

Та сам ученикът в ръце да се вземе

и никога никой във клас да не дреме!!!

 

Може ли две странички от Радичков?

 Мой текст в plovdiv-online TУK

И "Дневник"

Докарах го до "Безвремие":)

Две първи места за читателите на Георги Марков на ученическата конференция към УчИ-БАН

 

Творческата лаборатория: „Текстът Георги Марков“ от ЕГ „Гео Милев“ - Добрич, която действа като провокация към съвременността и литературата, за една година бе част от малките научно-изследователски общности на Ученическия институт на БАН. Младите изследователи Иван Друмев, Симона Колева и Гергана Василева от единадесети клас презентираха своите теми онлайн на 12-ти ноември от студиото на радио „Добруджа“. Председател на журито на секция „Литература и Обществени науки“ бе Йоана Спасова-Дикова, професор в Институт за изследване на изкуствата – БАН, а сред членовете бяха доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература към БАН. Журито нарече проекта на учениците и техния ръководител Дияна Боева мащабен, присъждайки две първи места за добричките гимназисти, които ще получат грамоти и парични награди. Консултант на проектите е д-р Христо Боев от ШУ „Епископ Константин Преславски“, който споделя в своята рецензия към проекта: „Внимателно е проследен творческият път на писателя от „Победителите на Аякс“ до „Репортажите“. Работата в творческата лаборатория е сериозна предпоставка за тълкуването на различни текстове на Георги Марков съобразно жанровите им характеристики, при което ясно се интерпретират ценностите и нормите, характерни за близкото минало. Особено внимание заслужава анкетата с Димитър Бочев, Димитър Кенаров и Любен Марков, която е ценен източник за бъдещите изследователи на творчеството на Георги Марков“.

На 10, 11, 12 ноември на Седмата научна ученическа сесия бяха представени онлайн шестдесет и осем проекта от различни области от двадесет града от цялата страна. За първи път тази година в сесията участват ученици с толкова разнообразни по тематика научни проекти, част от които и с интердисциплинарна насоченост, съобщават на сайта си УчИ-БАН.  Двадесет и шест от тях са подготвени от 22-те малки учебно-изследователски общности, с които УчИ–БАН работи през 2019 и 2020 г. по едноименния проект на програма „Образование с наука“, финансирана от Министерство на образованието и науката. Иван Друмев и Симона Колева писаха върху: „Задочни репортажи за България“ от Георги Марков: чувство за непоносимост към колективния фалш“; а Гергана Василева представи: „Творчеството на Г. Марков: от соцреализма до „Репортажите“.

Литература по модули и в „колеж“

Публикацията ми от в-к "Дневник"

Така наречената „колежанска“ степен ще стартира наесен. Задължителни и избираеми модули ще формират профилираната подготовка на гимназистите, която ще се придобива в 11 и 12 клас от учебната 2020/2021. Целта е новите програми да дадат не само теоретична подготовка, а и да развият социалните, гражданските и културните компетентности на учениците. Профилираната подготовка е съвкупност от три до четири учебни предмета – два от тях опредени на национално ниво, а останалите – на училищно. Това обучение е насочено към подготовка за продължаване на образованието в университет. Дава се възможност модулите да носят кредити и да се признават във висшите училища.

                Идеята за модулите принципно е добра, но сякаш никой не вярва в нея. Предполага възможности за избор, компетентности и реализация на учениците според личните им дадености.

Започна кампанията с учебници за модулите

                Две големи издателства – „Просвета“ и „Клет“, ни дадоха възможност да разгледаме учебниците за четирите модула, свързани с български и литература: езикът и обществото, езикови употреби, диалогични прочити, критическо четене .

Видях, че има учебници и по други предмети. Оценяването вероятно предстои, както се случи и с изданията за общообразователната подготовка. Всъщност „оценяване“ няма, пишат се дълги обяснения, ако учителят реши да каже нещо отрицателно и даде знак минус някъде. Работата, също така, трябва да се свърши в кратки срокове и безплатно.

Усещам, че напрежението около представянето на учебниците нараства. В този дигитален свят, както твърди клишето, учебникът на хартия отново е на мода - тук и у нас. Не казвам, че няма електронни варианти, но те са за разглеждане от учителя, могат да се ползват във време на пандемия безплатно, учителят има код за различни опции онлайн, ученикът също понякога. Завоалирано се внушава: истината е в хартията. Все пак целта е учебниците да се продават. Никой не обсъжда, че в образователната ни система има приети държавни изисквания и стандарти, към които може да се подхожда по различни начини, а учебникът е само един от тези начини. През времето съм наблюдавала колко време и ресурс се отделя за учебниците, и все още е така. Очевидно паят е голям!

Помня, че в един крайградски ветеринарен техникум, където преподавах литература някога, дойде Клео Протохристова (не знам дали работи още в ПУ „Паисий Хилендарски“) и раздаде разпечатка на новия си учебник по литература, който като го сравних със стария, се оказа почти един и същ. По същото време, сега даже ми се струва невероятно, правех уроци с ветеринарни техници на тема: Екзистенциалната дилема на бунта в „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев (По Камю). Доказвахме как да обичаш и да се бунтуваш, може да бъде екзистенциален избор, водещ до смърт. Нямаше как да споделя този диалогичен прочит, времето на модулите не беше дошло!

Кой и как пише учебниците

                Учебниците се пишат от малък кръг от хора, университетски преподаватели и отделни учители. Напоследък този кръг от хора варира малко повече. Анелия Клисарова, като министър на образованието, беше изнесла информация, че хонорарите на авторите стигали до 134 000 лева. Има издателства, които могат да си позволят за една и съща степен два учебника. Съгласна съм, че изборът на учебник е от значение, и не е нужно да бъде само един.

Въпросът как се пишат учебници, може да се зададе по друг начин: как се говори за литературата. Това е професионален разговор, който все още не е проведен. Думата „методика“, ми се струва, че се избягва. „Стари“ и „нови“ учебници се пишат от хора (в общия случай), които не са наясно какво се случва в училище, и в час. С известно неудобство ще цитирам един от най-активните автори на учебници, Албена Хранова, срещам името й в прогимназиална и гимназиална степен, тя е автор и на учебник с модул по литература. Думите й са от нейно интервю, в което обяснява процеса на писане на учебници:

„Измислям си разни картинки – най-вече във въображението ми стои един чин, на него стои ведро очилато хлапе със семейна библиотека, собствено бюро и образовани родители зад гърба си. А до него седи ромче от кварталите, което може би е малко гладно, може би не е виждало книжка вкъщи, няма си таблет, обаче е дошло на училище, иска да е на училище, макар че все очаква някой да го обиди. И учебникът стои на чина разтворен между тези две деца.“

Такава ситуация в българското училище не съществува, тя е в сферата на фентъзито. В училище не би трябвало да има сегрегация, но има (за жалост). И какви са тези таблети, никой не ползва такива. Библиотеката е в компютъра ни (телефона), стотици томове на различни езици. А „очилатото ведро хлапе“ се разхожда в библиотеката на баба си вероятно.

Не ми се иска да коментирам от чувство за приличие, но не за първи път чуваме хора на определена позиция да се произнасят по начин, който няма нищо общо с действителността.

Какво се случи до тук

Сегашните десетокласници, които догодина ще са „колежани“, са първите по новата програма. Модулите ми харесват – интересни и разнообразни са, предполагат въображение. Само че литературата до тук е изпусната от подрастващите. Буквално всичко е наблъскано по много в осми, девети и десети клас. Подредбата я свързвам с принципа „пет за четири“, „пет за три“. Наложи се дистанционно да препускам (в десети клас) през цялата Нова българска литература: от Освобождението до Хайтов и Радичков, да не говоря за световната литература в осми клас. Това са невъзможни неща, бих го казала на всички професори-учебникари. Събрани накуп.

***

Дописах тази статия след като посрещнах July Morning на плажа в Шабла, почти до румънската граница. Твърди се, че Западът започва от северната ни съседка. Бих добавила, че там литературата в училище, и не само, е естествена и съществена част от живота на хората.

Преди края на дистанционното обучение. Поглед отвътре

Plovdiv-online

Моя статия.

Също и във в-к "Дневник"

ШЕСТИ БРОЙ НА СЛЕД-И

Интерактивното пространство на Езикова за нещотърсачество! 
ТУК

Ако не се отваря от сайта на гимназията: ТУК

Стартира Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков към УчИ-БАН

През октомври Ученическият Институт на БАН (УчИ-БАН) обяви конкурс за създаване на Малки учебно-изследователски общности (МУИО) в рамките на финансираната от МОН и изпълнявана от БАН програма „Образование с наука“. Идейният проект на учителя по български език и литература Дияна Боева – Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич е одобрен сред над осемдесет предложения от цялата страна, като допустимият им брой е петнадесет, девет от МУИО са в областта на естествените науки, технологиите, инженерството и математиката, а останалите шест в областта на хуманитарните и обществените науки. 

Първи опити. Просто документално

Опитах се да публикувам визията за Лабораторията ни, не успях на едно място...  Нямаше да ми направи впечатление, ако беше за текста Вазов, Талев или Гео Милев. Струва ми се, че чувствителността по темата Марков не е отшумяла, това принципно е проблем за изследователя. Възползвах се и коментирах ситуацията на първата ни сбирка с учениците: отказът, приемането, неприемането, изследването, прочита - всичко е част от личната ни документалистика по темата Марков. Продължаваме да градим този прочит за писателя с малки стъпки: компрометиращи понякога, изследователски друг път или чисто лични, едно е сигурно, липсва безразличие. 

Дискусията

Лабораторните ни упражнения по текстовете на българския писател Георги Марков ще се впишат в една широка дискусия от последните години: как и дали да се изучава комунизмът в училище. Г. Марков е човек на своето време, който за разлика от Димитър Талев, не се интересува от миналото, а пресътворява настоящето си. Очертаването на творческите перспективи на Г. Марков ще бъдат обект и цел на ученическите изследвания. Точно през учебната 2020/2021 година се въвежда като опция изучаването на Г. Марков в училище, лично аз бих го разглеждала успоредно с друг градски писател – Павел Вежинов. Целта на Лабораторията е да подготви участниците за конференцията на УчИ-БАН догодина с подходящи за възрастта им теми, а това е стъпка към по-смисленото им пребиваване в училище, което е разколебано от доста фактори напоследък: тежка програма, натоварващи учебници, липса на професионално ориентиране, остаряла методика и пр. 

Участниците

Подбрах от близо 160 души мои ученици, четирима десетокласници. Ако кажем, че отборът „Марков“ има капитан, това е Иван Друмев от 10 „б“ – твърди, че ще стане хирург, не смея да питам дали ще е в България, предполагам – не. Йоанна Ненкова от 10 „а“ е математик, но се класира на първо място на Областната олимпиада по БЕЛ. Изказът й е конструиран логично, но не хладно и непременно по формули. Симона Колева от 10 „а“ е артистична и леко хаотична, идеите й са интелигентно и идеалистично изречени. Тя, заедно с Гергана Василева от 10 „а“, е участник в интерактивното пространство за култура и нещотърсачество на Езикова СЛЕД-И.

Иван печели награда за есе от Първия конкурс, който организирахме на името на Г. Марков, а Гергана, Симона и Йоанна са част от Край границата. Дни на румънската литература, чийто модератор съм аз. Границата задава свобода и уважение към другия. Интересът ни към Г. Марков, включително и моят, като част от отбора, е свързан с убеждението на писателя, че човек има право да говори, пише, твори и живее където и както поиска, независимо дали това се харесва на власт или конюнктура. Без да превръщаме личния избор в непредвидима максима, ние сме отбор, който се вписва в общата визия на научно-изследователския проект на УчИ-БАН за колегиалност към фактите и любов към творчеството. 

Цели и акценти в програмата

Целта е Текстът Г. Марков да достигне до определена аудитория, да бъде осмислен и анализиран, съобразно конкретната възрастова група. Учениците ще започнат своите „лабораторни упражнения“ в десети клас, самата конференция ще бъде, когато вече ще са единадесети. Това е от значение за рецепцията им.

В по-широк семиотичен план Текстът Г. Марков включва: времето, контекста, създаденото в България от автора, творчеството му извън страната ни, личната кореспонденция, екзистенциалните дилеми на писателя, семейната му среда, рецепцията за него, любовта му към родното, която той недвусмислено заявява, пряко или косвено, чрез всичко което прави, както и невралгични български топоси като моста Ватерло…

Програмата, която изработвам включва подбрани моменти, свързани с изброеното. Преди всичко Текстът Г. Марков е свобода и избор, изява и развитие. Какъв по-добър пример за подрастващите. Само че Г. Марков плаща с живота си за своя избор, това не е без значение, когато задаваме такъв ракурс на личната му съдба и творчество.

Изследването на творчеството на Г. Марков е част от адекватното и честно изговаряне на близкото минало. Припомням, че в българското училище се изучават всички политически системи, а личната документалистика на писателя за социализма, е възможен поглед, запазена хроника на цяла една епоха, изречена на глас по Западното радио. В друг план е интересно да се изследват принципите, езикови и социални, на които стъпва радиожурналистиката на Г. Марков. Да чуем гласа му пo Би Би Си Лондон (ТУК). 

Планирам Иван да се занимава с биографичния наратив и контекста на творчеството на писателя; Йоанна да пише за „своите“ десет есета от Г. Марков; Гергана за импресиите-етюди и лицето на човека; Симона за „своя“ съвременник Г. Марков.

Учениците ще имат общ фокус с различни теми. Докладите и есетата им ще се допълват, а може да са разнопосочни и да спорят помежду си. Важно е да се спомене, че за първи път ученици ще говорят за писателя пред свои връстници от цялата страна на ученическата конференция догодина, която ще е резултат на изследователските усилия на природо-математици и хуманитаристи.

Оказва се, че пак за първи път пиесата да се „Провреш под дъгата“ е поставена на Добричка сцена (тогава Толбухин) на 25 септември 1966 г. С нея дебютират: режисьорът Николай Поляков и сценографът Петър Янков. Днес все още се помнят актьорите и техните изяви, дошли по разпределение почти до границата и суровото северно море: Стоян Гарванов, Коста Карагеоргиев, Климент Денчев, Светослав Пеев, Петър Вучков... Ще се опитаме да намерим лични свидетелства и снимки от архива на театъра.

Реализация на възможности и методика

Един от големите проблеми в българското училище е липсата на адекватна методика. И това се случва въпреки многото обучения, които в повечето случаи се водят от хора, които не са стъпвали в класна стая в близко време. Методиката е пътят до учениците, тя е съчетание от устойчивост и експеримент, познаване на аудиторията и начин знанието да пристигне до някого. Няма вариант, в който всеки разбира „правилно“. В случая с Г. Марков съм улеснена от езика на автора – емоционален, идеен, прост и открит. Като начало съм подбрала писма на писателя до негови приятели и близки. Вероятно ще ме попитат защо до края на живота на писателя от България му отговарят предимно родителите му. Синдромът на следенето, част от характеристиките на комунистическата епоха: затворени граници (отворени за малцина), кореспонденция под надзор, (не)пропускливостта на системата по Фуко и пр. В друг план това е нашият общ разговор за паметта и възможността днес да се вземат решения не под натиск, а чрез параметрите, на онова, което не бива да се забравя.

Комуникационни платформи

Освен преките ни сбирки, които по регламент ще са минимум два пъти на месец, обмислям създаването на затворено виртуално пространство, в което да консултирам по темите, да помествам материали и библиография, както и откъси от произведения на Г. Марков. 

Библиография 

Включвам произведенията на Г. Марков, налични онлайн и на хартия, тези, които е писал в България и Репортажите, четени по Западното радио. Определени статии за Г. Марков от Цвета Трифонова, Инна Пелева, Светлозар Игов, Христо Христов, Розалия Ликова, Божидар Кунчев, Владимир Янев, Цветелина Иванова и др. 

Устойчивост на „лабораторните упражнения“ 

Българската идентичност като част от общия европейки модел е устойчив механизъм, по който учениците се обучават да възприемат себе си и света. Европеецът Георги Марков беше насловът на конкурса ни, аналитичността на едно „лабораторно упражнение“ с подобна умисъл дава възможност на хуманитаристиката да направи изводи, свързани с конкретни ползи за всички ни.

И в КН