Творческа лаборатория стартира отново в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, този път на фокус са двама автори: Петя Дубарова и Павел Вежинов. С помощта на програма „Образование с наука“ на МОН и УчИ-БАН се сформират 21 Малки учебно-изследователски общности (МУИО) от цялата страна с цел привличане на ученици към учебно-изследователска дейност, развитие на изследователския подход в образованието и усъвършенстване на уменията на учениците за представяне на резултати пред публика.
Общата предварителна тема, която избира ръководителят на
проекта Дияна Боева е: ТВОРЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА: РАЗЛИЧНАТА БЪЛГАРСКА
ЛИТЕРАТУРА (на фокус: морето и градът в творчеството на Петя Дубарова; и
мечтата за полет в повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов). Участници в тази учебно-изследователска общност са три
ученички от Езикова: Яна Костадинова и Адриана Иванова от 11 „г“ ще изследват
Петя Дубарова, а Мария Боева (10 „е“) ще търси смисъла на „полета“ в
„Бариерата“ на Павел Вежинов. До октомври младите литературни изследователки ще
подготвят своите доклади по образец и презентациите си за представяне на ежегодната Ученическа научна
сесия на УчИ-БАН, която ще се състои през ноември.
Ръководителят на групата споделя,
че Мария вече чете „Бариерата“, а Яна и Адриана дневниците и поезията на Петя
Дубарова, ученичките са гледали и откъси от филма „Трампа“, където
Петя играе себе си. През 2022 г. поетесата трябваше да навърши шестдесет
години. В новата програмата по литература (от 2018) Петя Дубарова ще бъде
изучавана едва догодина в 12. клас. „Безобразие е, че този самороден талант и
чувствителност, от 70-те до днес, остават встрани от официалните документи, матурите, изпитите за малки и големи, олимпиадите,
темите за есета. Моите ученици за първи път чуха за нея. Време е да обърнем
внимание на тъгата и радостта на единствената наша Петя Дубарова, родена през
април, когато стартира и нейната Лаборатория. Надявам се да накарам момичетата
да се влюбят в поезията й, да изследват елегантния й и естествен изказ, да
открият поетиката в прозата на Дубарова“ – казва Дияна Боева.
ЗАКЛЮЧВАХА МЕ...
Заключваха ме
- счупвах всяка брава,
не чувствах
как вината в мен тече!
А в сянката ми
девствено лилава
се вливаше и
сянка на момче.
Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!
Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен
час.
И ти ще видиш - никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се - виновницата аз!
1978
Събрани
съчинения в два тома: поезия, проза, дневници: ТУК
Снимки
на Петя Дубарова на сайта на Къщата музей, носеща нейното име: ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар