Из "Спринцовка за нерви" от Мурад Мурад (словесни експерименти)

Murad
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЕЗИЯТА
В плетач се превърнах.
Стихове плета.
Плета и преплитам –
като шалове дълги,
като пуловери топли.
Стихоплетствам безумно.


СЛЕПИ ЛЮБОВИ

Хиляда очи,
красиви очи,
слепи очи.
влез в очите
и ги целуни.
Хиляда любови,
също толкова
слепи.


ГЕОМЕТРИЧНА ПОЕЗИЯ

Пространство натъпкано в куб
Черен отвор – всъщност триъгълник
Безсмислена елипса
усилено се самовглъбява
Целеустремена парабола
на гърба си носи снаряд
Две пирамиди в любов се зарекли
едната сега е с корем.

МАЛКИЯТ ЦВЕТАР

Бера цветя
две по две
бера и в
букет ги събирам. Аз
търся, търся,
търся отвора,
търся вазата.
Затвори си
устата
не чакай!
Нося само
букет
изкуствени рози
и няколко
девствени нарциса.


ТРАНСФОРМАЦИЯ

Лягаш и виждаш само треви,
а те не те виждат
(измисли им очи).
Търся арктическия смисъл на нещата.
Синтетичен лед топли душите ни.
Синтетични хора
правят синтетична любов.
Отегчени мравки
полазват тялото ми,
прозявят се усмихват се заспиват
(върху ми).
Лесно им е!
Гъсеницата в пеперуда се превръща,
а аз в какво да се превърна?


Ч. Р. Д.
(на мене си)

Двадесет изстискани сърца
в двадесет миксера
до сняг разбити.
Двадесет безсмислени заблуди
огромни,
като огромното розово слънце
родено от болната психика
на розова котка.
Раирани устни.
Квадратни очи.
Целуни ме Черно!
Ти в червено,
аз в зелено.

13.02.1990

РИТУАЛЕН ТАНЦ

Опитвам се да танцувам –
с Луната,
но не мога да вляза –
в такт.
Аритмията ме кара –
да плача.
Сълзите ми охлаждат –
атмосферата.
С това обърквам прогнозата –
за времето.
Но над всичко това доминира
чувството за клаустрофобия
обхванало един асансьор.


АКО ПЪТЯТ

Ако пътят свършва
с кръст и кървави пирони,
струва ли си?
По–добре да поспрем
в крайпътната кръчма
и да забравим това,
което някога сме знаели.


СПРИНЦОВКА ЗА НЕРВИ

Лудница покрита от мечти
и стени от бяла нежност.
Санитари с лепкави души
изяждат свода от безбрежност.
Психиатър – клоун с триъгълен бретон
раздира тишината с плътен баритон.


ПОСЛЕДНИ ПЕСНИ
(на Даниил Хармс)

Заратустра умря пеейки.
Малдорор си изпя песента.
Алиса е вече дърта
и не и е до песни.
Затова:
– Налей, Даниилушка по чаша!
Да пием и да пеем!
Да пеем до полуда.
(ред ни е !)


Мурад М. Мурад. Спринцовка за нерви. Словесни експерименти. ИК "Литавра".1995г.
Илюстрациите в книгата са на Хубен Черкелов, а предговорът е от Румен Леонидов.

ПРЕДПРОЧЕТОХ
от Румен Леонидов

Поезията на Мурад М.Мурад е нервен отпечатък
от ехото, пред което зее разтворената уста на мо-
дерното изкуство... Това, което в Европа преди три
десетилетия извикаха и изкрещяха, премина като
вълна през нашата поетична територия, за да оста-
нат няколко не модни, а модерни гласа в развърза-
ната ни лирика... Мурад е между най – младите
представители на този отминал авангард, а леко-
тата, с която изящничи и преплита мъсъл и сети-
ва, показва, че авансовото му мислене е вродено, а
не природено от четене на книжки и себеподобни...
Усещам, че този надарен поет тръгва оттам,
докъдето мнозина стигнаха, но не продължиха към
другите неизвестности – оставиха се на потока на
съзнанието и потокът ги отмина... Дали Мурад ще
забие весло към по-обемните прозрачности на вну-
шенията или ще продължи да сглобява мозайката на
душата си – това си е негова работа... Пред нас ле-
жи една пълна с нервен сок спринцовка – акт на
буден ум и незадръстено съзнание. И всеки може да
си я забие където най-много го боли – по-уморени-
те в сърцето, а по–вечните – в така наречените ос-
татъци от душата...
Лично аз я предпрочетох венозно.

1995