„Каля Викторией” на Чезар Петреску (1892-1961) е роман за Букурещ от началото на миналия век. Роман за големия и чудовищен град, който според автора, само отнема. Отнема - красивата съдба, бъдещето, мечтите, живота... всичко.
Известният булевард „Каля Викторией” е превъплъщение на размириците и мислите
на героите. Този дълъг криволичещ булевард е ням свидетел на мечти и
разочарования, на светли надежди и подли кроежи, на възходи и падения.
Булевардът е като живо същество и е част от съдбата на хората.
Много въздействащ роман. Размирен и красив с описанията си на вечния Букурещ.
Чезар Петреску обаче опровергава митовете за големия град-мечта, наричан „малкия
Париж”. Този „Париж” в началото на XX век носи смърт, агония, фалш, пустота и безпътица.
Безкарйно много компромиси се налага да прави сем. Липан от романа. Липсва им и
дозата безскрупулност, за да оцелеят. Провинциалното семейство със свои порядки
не удържа на порока и изнудването. Неподкупният Липан (бащата) става ненадейно
главен прокурор, избран заради своя кротък нрав и наивност, изявена чрез
чувството му за справедливост. Синът му Костя търси своето място и напуска
дома, защото е непримирин бунтар и дълбоко ненавижда лъжата и фалша.
По-голямата сестра - Ани Липан се омъжва без любов и се превръща в една от
многото „атракции” на Букурещ. Сабина Липан (другата сестра) със своята жизнерадостност
и душевна чистота връща към живот повлияната от морфина Виорика, но погубва
себе си. Журналистът Озун забравя бляновете си и продава своята независимост...
Сякаш жертвите на града са жертви и на Булеварда, който е свидетел на всяка
драма, на всяка усмивка или надежда. Позицията на Чезар Петреску е крайна и
непримирима – големият град е пагубен, той убива и не оставя нищо от човека.
Прякото противопоставяне село-град липсва или поне не е изявено явно. Авторът
изцяло представя атмосферата, улиците и хората на Букурещ. Шумът на роклите,
поривът на душите и невъзможното пребиваване и оцеляване в една среда на измама,
човешка нищета и бедност.
Паралелите с днешната българска действителност са неминуеми. Все едно Чезар
Петреску пише за нравите в днешна България. Подкупни прокурори и юристи (с ум
на герои от анимационни филмчета) - с тефтерчета и без тефтерчета, в които с
инициали отбелязват кой да бъде „унищожен” и кой да бъде „спънат”. Това веднага
ми напомни за двама герои от книгата – богаташът Йордан Хаджи-Йордан и властникът
Джика Елефтереску, обвързани с мръсни сделки и дела. И в романа са видими продажните
журналисти, сменящи много бързо позицията си според „вятъра”. Пошлите интриги,
зад които се крият сделки и интереси... Фантазията на Чезар Петреску за социалната
неправда все пак е в определени граници. С две-три изключения, героите в книгата
имат някакви остатъци на вяра и човешко достойноство, за разлика от нашите
властници с инициали и прякори. Все пак книгата, силно изобличителна, не е
гротескна или саркастична, не е и фейлетонна. Романът не е сплав от съждения, а
разказ за неправдата в големия град в началото на миналия век и невъзможността
героите да просъществуват заедно със стремежите и мечтите си.
Румънците обичат и четат своята литература. Бих казала, че за пореден път
разбирам и проумявам тази читателска обич. „Каля Викторией” е обгърната книга,
шеметно урбанистично четиво на един от популярните им разказвачи. Пак модернист
като Л. Ребряну и М. Елиаде, само че не така математически изчислен като писане.
Чезар Петреску„подготвя” малко повече определени действия в романа, открива се
и е лек мелодраматизъм. Книгата е „спасена” чрез майсторското преплитане на
фабулите и времевите пластове и най-вече от дълбокия и проникновен смисъл - от
истинското и нескрито човешко съчувствие, което не е изказано напряко, а е част
от романовата структура и „мисъл”.
Тъжна и много впечатляваща книга с име на един от най-известните румънски
булеварди: „Каля Викторией е на път да изчезне. Всичко се измества в други
посоки, към още празните, ненаселени, почти пусти булеварди. Утре, в други ден
ще опустее и Каля Викторией...” (Чезар Петреску).
...
Все пак този град не е лишен от памет. Ръмънският автор го доказва.
Чезар Петреску. Каля Викторией.
Изд. Народна култура. Сф. 1972
Няма коментари:
Публикуване на коментар