надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

петък, юли 19, 2013

Вечните булеварди

by diyana ivanova boeva

„Каля Викторией” на Чезар Петреску (1892-1961) е роман за Букурещ от началото на миналия век. Роман за големия и чудовищен град, който според автора, само отнема. Отнема - красивата съдба, бъдещето, мечтите, живота... всичко.
Известният булевард „Каля Викторией” е превъплъщение на размириците и мислите на героите. Този дълъг криволичещ булевард е ням свидетел на мечти и разочарования, на светли надежди и подли кроежи, на възходи и падения. Булевардът е като живо същество и е част от съдбата на хората.
Много въздействащ роман. Размирен и красив с описанията си на вечния Букурещ. Чезар Петреску обаче опровергава митовете за големия град-мечта, наричан „малкия Париж”. Този „Париж” в началото на XX век носи смърт, агония, фалш, пустота и безпътица. Безкарйно много компромиси се налага да прави сем. Липан от романа. Липсва им и дозата безскрупулност, за да оцелеят. Провинциалното семейство със свои порядки не удържа на порока и изнудването. Неподкупният Липан (бащата) става ненадейно главен прокурор, избран заради своя кротък нрав и наивност, изявена чрез чувството му за справедливост. Синът му Костя търси своето място и напуска дома, защото е непримирин бунтар и дълбоко ненавижда лъжата и фалша. По-голямата сестра - Ани Липан се омъжва без любов и се превръща в една от многото „атракции” на Букурещ. Сабина Липан (другата сестра) със своята жизнерадостност и душевна чистота връща към живот повлияната от морфина Виорика, но погубва себе си. Журналистът Озун забравя бляновете си и продава своята независимост... Сякаш жертвите на града са жертви и на Булеварда, който е свидетел на всяка драма, на всяка усмивка или надежда. Позицията на Чезар Петреску е крайна и непримирима – големият град е пагубен, той убива и не оставя нищо от човека.
Прякото противопоставяне село-град липсва или поне не е изявено явно. Авторът изцяло представя атмосферата, улиците и хората на Букурещ. Шумът на роклите, поривът на душите и невъзможното пребиваване и оцеляване в една среда на измама, човешка нищета и бедност.
Паралелите с днешната българска действителност са неминуеми. Все едно Чезар Петреску пише за нравите в днешна България. Подкупни прокурори и юристи (с ум на герои от анимационни филмчета) - с тефтерчета и без тефтерчета, в които с инициали отбелязват кой да бъде „унищожен” и кой да бъде „спънат”. Това веднага ми напомни за двама герои от книгата – богаташът Йордан Хаджи-Йордан и властникът Джика Елефтереску, обвързани с мръсни сделки и дела. И в романа са видими продажните журналисти, сменящи много бързо позицията си според „вятъра”. Пошлите интриги, зад които се крият сделки и интереси... Фантазията на Чезар Петреску за социалната неправда все пак е в определени граници. С две-три изключения, героите в книгата имат някакви остатъци на вяра и човешко достойноство, за разлика от нашите властници с инициали и прякори. Все пак книгата, силно изобличителна, не е гротескна или саркастична, не е и фейлетонна. Романът не е сплав от съждения, а разказ за неправдата в големия град в началото на миналия век и невъзможността героите да просъществуват заедно със стремежите и мечтите си.
Румънците обичат и четат своята литература. Бих казала, че за пореден път разбирам и проумявам тази читателска обич. „Каля Викторией” е обгърната книга, шеметно урбанистично четиво на един от популярните им разказвачи. Пак модернист като Л. Ребряну и М. Елиаде, само че не така математически изчислен като писане. Чезар Петреску„подготвя” малко повече определени действия в романа, открива се и е лек мелодраматизъм. Книгата е „спасена” чрез майсторското преплитане на фабулите и времевите пластове и най-вече от дълбокия и проникновен смисъл - от истинското и нескрито човешко съчувствие, което не е изказано напряко, а е част от романовата структура и „мисъл”.
Тъжна и много впечатляваща книга с име на един от най-известните румънски булеварди: „Каля Викторией е на път да изчезне. Всичко се измества в други посоки, към още празните, ненаселени, почти пусти булеварди. Утре, в други ден ще опустее и Каля Викторией...” (Чезар Петреску).
...
Все пак този град не е лишен от памет. Ръмънският автор го доказва.

Чезар Петреску. Каля Викторией. Изд. Народна култура. Сф. 1972

Няма коментари:

Публикуване на коментар