Няма как да не си
спомним за Сара и да не си представим Мерил Стриип. Не знам коя друга актриса
има качества, за да изиграе тази роля.
Джон Фаулз казва,
че книгата му е любима и най-много го е изненадала. Романът е холограма на
творческото му съзнание или просто интересно пресъздаване на неумолимото у
човека – онова, което не ни дава мира. Фаулз е не просто умел разказвач – той е вариативен, разминава
се с очакванията (собствените и на читателя), промъква се между героите си и ги
слуша какво си "казват", за да го напише. Възможните решения на тази игра в
романа са три.
Сара е примамлива (и дразнеща), като всеки човек надскочил
своето време (в случая викторианското). Добрият разказвач обаче умее да внуши, независимо от епохата, която описва, че дилемите
на героите му са и наши – съвременни. С видима лекота Фаулз успява да го
постигне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар