Вълнението от живота в „Разкази насън“ от Панос Йоанидис

„Разкази насън“ от кипърския автор Панос Йоанидис е отличен сборник с истории: чисто повествователно Панос Йоанидис използва разнообразни техники; задвижва сюжети между реалността и съня, като кара читателя да се съмнява коя е истинската реалност; доста елегантна проза; в същото време не прилича на любимите ми румънци и сърби; по-дистанциран е от турските разказвачи, или поне не толкова прочувствен; не иска да внушава или поучава чрез прозата си за разлика от някои наши творци, в този ред на мисли е внимателен с битийните въпроси, както и с натрупването на „родни“ значения и знаци;

Изобщо Панос Йоанидис е съвременен разказвач с усет към детайла, с някакъв морски ненатрапчив сантимент, който се реализира с топлина и пълнота. Историите му са съсредоточени към случки, които са изведени от конкретен сън. Не прекалява с митологичните значения, кипърецът ни връща към удоволствието да се чете. Спомних си за един противоположен стил на писане, на една също добра разказвачка, немкинята Таня Дюкерс в сборника й „Кафене Бразилия“. Позицията на Таня Дюкерс спрямо света е иронична, твърди се, че разказва коварно, хладно и забавно. В случая ми беше трудно да разбере къде точно е поставен човекът, какво място му отрежда немската авторка, родена в Западен Берлин през 1968 г. Спонтанността й е прибрана умело във формата на разказа, който използва, за да предаде не чувства, а отделни липси и спомени. Кипърецът нехае за почти всичко (в това си личи и опитът му), освен за „своето“ парче земя, сън и проникновение. Панос Йоанидис е дисциплиниран разказвач, но го прави толкова леко и естествено, че както почти никога не искам да се срещам с творците, които чета, този път си пожелах да видя автора на сборника „Разкази насън“ и да разговарям с него.

            За хората, които водят курсове по творческо писане, книгата също би била интересна. В съновиденията-случки на Панос Йоанидис могат да се открият образи и връзки с останалите му произведения, така твърди авторът. Аз бих използвала (в свой курс или модул) играта с реалностите, нищо, че става дума за сън  - измислен или не. Всекидневното и обикновеното присъстват като двигател на действието. Може спокойно да се наблюдава „преминаването“ от единия в другия свят. Опитах се да видя полубудното състояние на повествователя или героя, за да направя някакъв извод, ще трябва да чета по-внимателно.

Панос Йоанидис е роден във Фамагуста през 1935 г. Родителите му са бежанци от Мала Азия. Следвал е журналистика и медии в САЩ и цели четиридесет години е работил в държавното Кипърско радио и телевизия. В разказите не открих обаче уклони към публицистичност или новинарски рефлекс да не би случайно някой да остане неосведомен за нещо. Защото за Панос Йоанидис да разказваш истории е приключение и вълнение от живота такъв, какъвто е, независимо дали го преживяваме будни или сънени.…

Из предговора на автора:

„Както всички, и аз виждам сънища в будния си живот: приятни, неприятни, оптимистични, алегорични, откачени и несвързани, или пък кошмари, след които се събуждам потънал в пот и със сърцебиене. И виждам:

– как се губя в огромен, ъгловат град и както винаги, напразно търся някой местен човек да ми даде адреса на хотела или да ми каже къде има стоянка за такси;

– как непрекъснато някои, които ми имат зъб или пък са непоправими майтапчии, откарват колата ми някъде далеч от гаража точно когато ми трябва най-много;

– че пеша изминавам километри през полупланински райони, въоръжен с тояга, за да се пазя от кучетата;

– че коса като на Авесалом е покрила плешивината ми и съм се заковал пред огледалото, за да я среша малко;

– че… и че… виждам разни други подобни неща, любезни мои читатели, които помня за кратко, а почти веднага повечето от тях изчезват в бездънния кладенец на подсъзнанието…“

 

Панос Йоанидис. Разкази насън. ИК „Колибри“, 2021; превод от гръцки: Иван Б. Генов