Презентация на Христо в библиотеката в Крайова

 Проект: Писмени съкровища на Долен Дунав

Представяне на „Паяжината на паяка“ в Мангалия

Христо с румънската редакторка на "Паяжината на паяка"

На 26. юни „Вечерите на Мангалия“ се оказаха гостоприемно място за преводача Христо Боев и романа „Паяжината на паяка“ (1938) на добруджанката Чела Серги (1907-1992), родена в Констанца. „Усещането за литература бе създадено от гостите от Букурещ, дошли специално за събитието, които са свързани с книгоиздаването, с техническото и художественото редактиране“ – споделя Боев, който е преводач на романа на български. Събитието се е записвало от TV Мангалия, и скоро ще бъде излъчен репортаж. Вечерта е анонсирана като диалог между Алис Настасе, редакторката на едно от румънските издания на „Паяжината на паяка“, и българският преводач на романа Христо Боев, който е й преподавател по английска и американска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“ и доктор по филология от Университета „Овидиус“ – Констанца. През 2020 Христо Боев получава наградата на Шестото издание на годишните награди за култура и изкуство Media AwARTs. за превода на „Паяжината на паяка“.

                Запитан с какво бе специална тази вечер в къщата-галерия на домакинята Луиза Кала, Христо Боев отговори, че разговорът им за „Паяжината на паяка“ е създал усещане у всички им за принадлежност, защото двама са класиците на Добруджа – Йовков и Чела Серги.

                Редакторът на румънското списание „Културен детектив“ Фирица Карп споделя пък, че след диалога и представянето на книгата, му се иска да може да превежда и да пише.

               

Христо Боев: "Различната Добруджа" показва нуждата от сътрудничество между българи и румънци

Христо за воята монография: "Различната Добруджа в литературата между войните"

Интервюто е от Русе. 
 

Електронен вариант на монографията "Различната Добруджа в литературата между войните"

Интердисциплинарното изследване може да се свали напълно безплатно от сайта на издателството на ШУ "Епископ Константин Преславски"

 ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ И ПЪТЕШЕСТВИЕ В СВЕТА НА ЙОВКОВА ДОБРУДЖА, И НЕ САМО:)

ТУК  ЛИНК

Монографията е с румънско-френски добруджански привкус:) 

Христо Боев за румънската литература пред "Градското списание"

 ТУК - ЛИНК

Фоторепортаж от представянето на романа на Чела Серги "Паяжината на паяка"

Домът на Йовков отново прие добрата литература. Вечерта, в която бе българската премиера на романа на Чела Серги „Паяжината на паяка“ се оказа вечер на култивиране на сетивата и чувствата. Организаторите благодарят на учениците от ЕГ „Гео Милев“ - Добрич, които прочетоха откъси от романа. Книгата бе представена от преводача д-р Христо Боев, от уредника на Литературния музей „Йордан Йовков“ д-р Кремена Митева и от Дияна Боева. Добруджанката Чела Серги (1907-1992), родена в Констанца и с български корени, заслужено получи своята българска премиера. Припомняме, че „Паяжината на Паяка“ (1938) е роман за Балчик и Букурещ, но се описват Силистра, София и други български градове. Дебютният роман на авторката е високо оценен от трима големи румънски писатели: Камил Петреску, Михаил Себастиан и Ливиу Ребряну. Модерен роман, който култивира и напомня, че само книгите преминават през времето необезпокоявано.

 

Вече по книжарниците: романът на Чела Серги "Паяжината на паяка"

Романът вече излезе от печат, скоро ще е по книжарниците. Тук чета откъс от книгата, в интерес на истината, звуча като в радиотеатър, или като от онези плочи, от моето детство, които слушахме с батко:) 

ЛИНК (как чета) - ТУК 

По книжарниците или на имейла на Христо: hristoboev2007@gmail.com 

Срещата на българския читател с този изключителен роман на Чела Серги е доста закъсняла. Публикуван през 1938 г., Паяжината на паяка е вероятно най-атмосферният от всички междувоенни румънски романи. Наред с живо претворения Букурещ, присъстват силно и българските градове: София, Силистра и Балчик, като последните два са по онова време част от Румъния. Смайващо е магическото присъствие на морския град със своите задушевни кафенета и кръчми, ослепителни хълмове, и, разбира се, най-синьото море. Литературният Балчик на Чела Серги остава най-поетичното пресъздаване на българския град до момента, стигащо до нас чрез този модерен роман-пътепис. Следващите страници ще ни разкрият изключителен психологически анализ на женската душевност с определен феминистичен привкус и модерно топографско изобразяване на градски бит и среда. Тъй като романът е автобиографичен, основната му героиня, Диана Славу, следва бежанските движения на семейството на авторката, като така пред нас изникват автентично пресъздадените бит и култура на споменатите места. Над всичко това е една незабравима любовна история и… морето…

Художник на корицата: Йон Теодореску-Сион 
Чела Серги. Паяжината на паяка. Изд. Нордиан, 2020; превод от рум. Христо Боев
Книгата излиза с помощта на Букурещкия културен институт

Виртуална разходка из спомените с Дните на румънската литература

Магически моменти, които ще се случат пак!

Русе прие "Край границата" от Добрич, Балчик и Шабла

Дните на румънската литература и в Русе
Срещата за мен беше много емоционална. Обичам да говоря за това, което ми харесва, особено за румънска литература. По-симпатични библиотекарки лично аз не съм виждала.

Осем романа, преведени в близките години от Христо Боев

СЛЕД-И от премиерата на "Мошеник ЕООД" от Корнелиу Балан

КУЛТУРНИ НОВИНИ - ТУК

Премиера на романа "Мошеник ЕООД" от Корнелиу Балан

Всички симпатични мошеници се изнесоха от Балканите през 90-те

Интервю с К. Г. Балан: ТУК 

Културни новини: Приключи „Край границата“

ЛИНК КЪМ КН

Балчик и Шабла: Дни на румънската литература

Ден втори и трети. Гостоприемните приятели и колеги от Балчик и Шабла.

Христо със значка на Traduki:)

И в Добрич: ТУК

Фоторепортаж: Край границата: Дни на румънската литература в Добрич, Балчик и Шабла

Ден първи - Добрич, Дом-паметник "Йордан Йовков".Tакова ударно четене на румънски романи направихме, че не е истина. И тихо, и приятно беше. С една дума - интересно. Благодаря на младежите от ЕГ "Гео Милев" за помощта и отзивчивостта. Специален гост на Дните - писателят от Констанца Богдан Боеру.

Богдан

Маги - почитателка на историята и романа на Богдан "777", уредник в Дома на Йовков

Приятели на Богдан

Четене: Диана, Пламен и Сияна

Неда

Яна

Певицата Неда 

Богдан, Христо и аз

Иво и Дори 

Вики

Симона

Антония

Иво

Гери

Веси

Траяна

Приятелката Креми - уредник в Дома на Йовков

Снимки от Дните Балчик и Шабла.

Пасажът (особено краят му), за който се говори в Езикова. Твърде дълго преподавам литература, знам какво предизвиква и какво не "този предмет". Радвам се на всяка  провокация...

Из "Жени" на Михаил Себастиан

Рьоне Рей няма красиво тяло, ръцете ѝ са деликатни, тънки и нежни в китката, краката треперещи и плахи, лицето матово, устните, напукани от непрестанна треска и очите потъмнели. Облечена, има, въпреки добре скроените ѝ рокли, непохватен вид, който ги превръща в чужди и неподходящи за нея. Само вечер, когато се захлажда, и тя мята копринения си бродиран шал на раменете, който я обвива цялата, успява да възвърне грацията си на растение, която Щефан бе забелязал в нея с безразличие още от първия момент, когато я бе видял. Гола изглежда много по-млада, отколкото е и хълбоците ѝ се очертават ясно и безсрамно заради дългите ѝ момински бедра.

– Рьоне, ти си най-голата жена на света.

– Говориш глупости. Как може една гола жена да е по-гола от друга?

– Може. Не разбираш, но може. Понеже да си гол не означава да си съблечен. Има голи и съблечени жени. Ти си от голите”.  

Балчик Шабла