От кашона извадих две книги на Цветан Тодоров - купувани отнякъде на старо (Семиотика, реторика, стилистика и Поетика на прозата). Не знам за друг учен от такава величина, който с подобна лекота да превръща хуманитарното знание в достъпност. Френският учен (роден в София) провокира и култивира у читателя усет към литературното и философското. И не само.
Напоследък все по-малко неща са ми ясни - Цветан Тодоров ме изпълва със спокойствие и увереност, припомняйки, че емоционалната памет на човечеството е и винаги ще бъде съхранявана чрез добрите книгите (и стойностните продукти). И това изобщо не е въпрос на гледна точка. Вероятно днешната академика е нужно да има по-ясни и видими цели, споделяйки своите (скрити) ценности с хора, които имат своя опит за разбиране. Така както го прави Цветан Тодоров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар