надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

вторник, август 28, 2018

Хореографът Георги Радов от Украйна спечели голямата награда на „Българско наследство“ в Балчик


Георги Радов със състава си в Балчик
Танцовият състав „Извор“ от с. Чийшия (Болградски район) с ръководител Георги Радов спечели голямата награда на журито за танцово изкуство, което бе в състав: председател – Георги Джилянов и членове – проф. Благомир Папазов и Илияна Димитрова. Ансамбълът категорично спечели и публиката.
Не може да бъде открито интервю в интернет с Георги Радов, който е отдал живота си да разпространява българската култура в Украйна, хореографът има над 130 ученици и две групи в училище, които обучава на български фолклорни танци, казва, че няма да говори на украински, а на руски, след това преминава на български, и с усмивка споделя,че второто му име също е Георгиев, а пък ако имаме деца за учене на танци, ще дойде, а и моми за даване ако имаме, пак ще дойде…
Хореографът твърди, че в живота трябва да има тръпка, ама истинска. Казва, че е горд, че е българин, заради топлината, която чувства в сърцето си. През 1996 се озовава във Варна на Гергьовден, помни стихотворението на поканата си, рецитира го.
Георги Радов получи големия плакет за педагогическа дейност на МФ „Българско наследство“, 23-26 август в Балчик.












неделя, август 19, 2018

понеделник, август 13, 2018

понеделник, август 06, 2018

До края на годината излиза на български румънски роман за Каварна


Антон Холбан
До края на годината софийско издателство ще издаде романът „Йоана“ (1934) от румънския автор Антон Холбан (1902-1937), който описва Каварна между войните. Антон Холбан е литературен критик, специалист по Марсел Пруст, румънски писател между войните и преподавател по френски.
Действието на романа се развива в Каварна и околностите й, като съдържа описания на Добрич (Базарджик) и Балчик. Румънският роман представя живи описания на централната улица на Каварна, хълма Чиракман и каварненския плаж.
През лятото на 2017 г. излезе и „Произшествието“ (1940) от Михаил Себастиан, който описва Балчик, Букурещ и Брашов.
Предлагаме ви началото на романа „Йоана“ в превод на Христо Боев.
„Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик, спусна се по измъчени улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, и сред мака – следи от кръв, които водят към незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош. После се спряхме за няколко мига, следвайки курса, до една изгоряла мелница, където ни оставиха няколко спътници.
Балчик започваше до нас, чуден, омагьосан, невидим. Но напомнящ за себе си със своето ухание.
Моят автомобил, с малкото останали пътници в него, се отдалечи от мелницата, плъзгайки се към малката Каварна. На самия праг на къщата, преобразена от очакването, ме посрещна Йоана.“

петък, юли 13, 2018

Христо Боев: Браила помни активно българско присъствие, но днес „Българската църква“ е заключена с ръждясал катинар


Разговор с Христо Боев – българския представител в резидентската програма ФИЛИТ

Христо Боев

Първите ти впечатление от Браила? Дори не е минал половината ти престой в този град.

Това е град с изключително впечатляваща старинна архитектура, която може да се види на почти всички улици, приветливи хора и вездесъщо присъствие на един от двамата много големи писатели на града – Панаит Истрати, другият, незабележим в сегашните публични пространства, е Михаил Себастиан.

Пое ангажимент да напишеш пътепис на румънски за Браила специално за програма FILIT. Какво мислиш да включиш в него?

Имах първоначалната нагласа да потърся българските следи в един от ключовите румънски градове за Българското свобождение и Възраждане. В Браила се основава БАН през 1869 г., когато новата българска държава още не съществува. Имах желанието да потърся и следите на д-р Кръстьо Раковски (Кристиян Раковски), племенник на Г. С. Раковски, който е прекарвал доста време в Браила през 20-те на миналия век, когато се е срещал с Панаит Истрати. Българинът от Котел е доктор на науките от Франция, виден съветски дипломат, румънски културен и политически деец, първият министър председател на Украйна, приятел на Л. Троцки и близък познат на Дж. Оруел сред много други неща. Самият Оруел ползва Московските процеси (1936-1938), сред които и този срещу Д-р Кръстьо Раковски, в които са осъдени на смърт над 150 души, след разследване от НКВД, поръчано от Сталин, екзекутирани по заповед на Берия, като модел на признанията във всякакви скалъпени престъпления на хора с промити мозъци в шедьовъра си „1984“. Несъмнено Раковски е много интересна личност от световно значение, за която в България се знае много малко. Разбира се, струва си да опиша и сегашното състояние на нещата, така че тази статия ще бъде разходка в миналото – ще ползвам наличните архиви в окръжната библиотека на Браила, и впечатления от настоящето – както го виждам аз за това, какво представлява Браила за един българин през юли, 2018 г. Несъмнено, място трябва да заеме и настоящето присъствие на М. Себастиан в Браила. Както казах, това на П. Истрати е видимо с невъоръжено око. 

Преводач си на Михаил Себастиан, Браила е родното място на този писател. Как се чертаят мостовете между българо-румънския бряг? 

Трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Българският бряг е далеч обратно по течението на Дунава, Браила е бил и си остава мултикултурен град с население от около 200 000 души понастоящем. Това, което виждам, е присъствието на гърци, евреи и молдовци. Също така, присъстват и ромите с цветните си носии, внасяйки доста допълнителна светлина по окъпаните от слънце улици на града. От разговори с местни културтрегери разбирам, че броят на българите в града се брои на пръстите на едната ръка. Балчик, като далечен български бряг на морето се появява неколкократно в „Произшествието“ (1940) на М. Себастиан, който изгражда сантиментална представа за този град, тогава в рамките на Румъния. Тук, разбира се, е живял известно време и Христо Ботев, чийто бюст се намира на една от най-красивите старинни улици на града, „Михай Еминеску“. Разбира се, не можем да забравим и за „Немили-недраги“ (1883) на Иван Вазов, където Браила присъства осезаемо и където е била кръчмата на Странджата. Отношенията на браилските културни институции сега са основно с Велико Търново и Шумен, но със сигурност не са много активни. Тук се намира и „Българската църква“, перманентно заключена с ръждясал катинар, никой не знае защо. Мога да кажа, че съвременните българи са чували за Браила от страниците на произведението на Вазов. Съответно Раковски тук е считан за „хлъзгава“ фигура, свързана най-вече със Съветския съюз, макар че е бил румънски и български гражданин. Научих, че Христо Ботев е говорил румънски много добре, докато Раковски е допускал грешки, с което си е спечелвал присмеха на П. Истрати, като с последния понякога е говорел на френски. Може би на твоя въпрос най-добре отговаря бюстът на един от най-знаковите български поети, разположен на улицата с името на един от най-значимите румънски поети, и двамата със световно значение, спомен от някогашното активно българско присъствие в града и настоящо обещание или предпоставка за възраждане на по-близки отношения между нашите две страни. 

Има ли нещо много специално в Браила, как би го формулирал? 

Това е град, в който можеш да се влюбиш от пръв поглед. Атмосферата му е неуловима – смесица от внушителна старинност и динамично съвремие. Винаги можеш да преминеш от едното състояние в другото, а понякога са и насложени. Несъмнено, трябва да се пише за Браила, може би в страниците за този град, хората ще могат да усетят и специалното в него. 

Какви ангажименти има един преводач след посещението си в подобна резидентска програма?

Моите, както и на колегите ми в другите румънски градове, са да преведа 20 страници от румънски класик, за предпочитане непревеждани до момента. Престоят по програмата, по същество, е признание за извършения до момента труд на преводача – преведените от него или нея произведения от румънски на друг език, с които е осъществен принос за разпространението на румънската култура в чужбина. 

Разбираш ли защо българските  хъшове избират Браила? 

Напълно! 

Следващият автор, който искаш да преведеш? И на какво се дължи привързаността ти към румънската литература, доктор си по сравнителна американска и английска литература…

Искам да преведа много, не един и лошото е, че ми е много трудно да определя следващия, по-скоро мога да говоря за следващите. От съвременните, имена като Д. Теодорович, К. Г. Балан – с втория му роман, първия вече го преведох и предстои да излезе – „Мошеник ЕООД“. Втория роман на Ф. Иримия, първият му – „Дефект“ вече излезе в мой превод. Има произведения на М. Калинеску, които много си струват. От класиците, М. Друмеш, някои романи на Л. Ребряну, но с това не се изчерпва списъкът. Румънската литература ме привлича неустоимо със своята откровеност относно това, което може да се нарече „човешкото състояние“ (the human condition), това, което определя нашето житие-битие в дадената епоха, начина по който индивидът гледа на света. Това е литература, която са занимава много пряко с човешката душа – съвсем пряко например в „Адам и Ева“ на Л. Ребряну, като четем тази литература, можем да си представим, дори да повярваме, че съществува такава и по този начин това четене е докосване до безсмъртието. Тази литература съдържа изключителна универсалност, което предопределя и големия брой преводи от румънски на други езици. От тази гледна точка, аз виждам по-голяма връзка с произведения от американската литература – напр. „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. Румънските пиеси, включително тези на М. Себастиан – напр. „Звезда без име“, „Островът“, „Последният час“ ми напомнят на произведения на Т. Уилиамс като „Стъклената менажерия“, „Котка на горещ ламаринен покрив“ и „Трамвай желание“, или „Случка в зоопарка“ на Е. Олби – напомня ми на „Живот на един перон“ на О. Палер, макар и последното да е роман. Не липсват връзки в тази насока и с британската – напр. „Каля Викторией“ на Ч. Петреску в своето безкомпромисно изображение на града (Букурещ) като място на крушение на човешки съдби напомня силно на произведения на Ч. Дикенс, където е изобразен по сходен начин Лондон. Има редица произведения и в трите литератури – румънската, американската и британската, където градът присъства много силно, което много ми харесва, напр. „Произшествието“,Градът на салкъмите“ и „От две хиляди години“ на М. Себастиан (Букурещ, Браила), „Лорелай“ на Й. Теодоряну (Яш), „Когато светът беше невинен“,Животът започва в петък“ и „Бъдещето започва в понеделник“ на Й. Първулеску (Брашов, Букурещ), „Доня Алба“ на Дж. Михаеску (Букурещ), от американската литература се натрапват имена като Дос Пасос с „Манхатън Трансфър“, „САЩ“ (Ню Йорк, Чикаго). Пол Остър, Дж. Френзън и Т. Улф – Ню Йорк и т.н. Споменатите тук се нареждат сред любими мои автори и произведения. 

В България е известно началото на повестта Немили-недраги на Вазов: „Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.“...

През декември ли ще отседнеш отново тук?

Много бих се радвал да мога да дойда и през декември. Това може да е повод за нова статия.

Източник: ФИЛИТ

Линк към КН 






понеделник, юли 02, 2018

Деконструираната история на Радослав Петкович

Мой коментар за знаковия роман на сърбина Радослав Петкович - "Съдба и кoментари"
Към страницата на "Ерго" - ТУК