надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

петък, април 21, 2017

петък, април 07, 2017

Направете тараш и прочие

Проследих скандала около проговорилия чиновник Талев, дето уж бил публикувал на своя глава проектозакона за уседналост при гласуване. След интервютата му, цялата държава в общ глас започна да припомня очевидното: че сме парламентарна република. В кадър, и само веднъж, се появи вицепрезидентът Илияна Йотова, видимо притеснена, тя също влезе в оправдателен режим и каза, че не е част от екипа за въпросната уседналост, която лишава българите в чужбина да гласуват. Без да й симпатизирам по принцип, в този момент си помислих, че тя щеше да е по-добрият президент: може да каже същественото в две минути, политкоректна е към своите (поне ги знаем кои са), предвидима е, изглежда на градски човек, дисциплинирана е... В случая се оправда и не изпадна от битието с военни празнословия за чест и достойнство.
Служебният министър-председател Герджиков също влезе в оправдателен режим. Не бил той виновен, а министерството на правосъдието. Добре, но министър Мария Павлова чисто йерархично му е подчинена,  част е от МС. Министерствата не са самостоятелни вилаети, имат „шапка”, не могат да си вземат решения, които противоречат на общата политика на кабинета, та бил той и служебен.
Не знам колко умишлена и конспиративна е случката около „уседналостта”. Подозирам голяма глупост, недоглеждане и незнание на процедурите oт разни съветници, решили да действат. Министърът на правосъдието Мария Павлова днес ще даде пресконференция, след като три дни се чуди как да излезе от положение, защото я уличиха в лъжа по отношение на свой подчинен, който по чудо реагира, каза си и името...  
Разбрах, че са изключили телефона на чиновника Талев, без да се премине през необходимата процедура. Тарашът му кабинета за улики.
Остана да поступат Taлев, само дето не е баба на границата, с която можеш да влезеш в ръкопашен бой, за да докажеш колко голям патриот си.
Врагът за човека под пагон е важен. Врагът осмисля настоящето, то е като търсенето на „виновния”, който ако не се появи доброволно, трябва да бъде довлечен отнякъде. Подобни тактики са неприемливи за държавната администрация... Затова предлагам: ако някой е граничар, да пази границите, ако някой е летец – да лети в небесата, ако е от артилерията – да е на повикване, ако е пожарникар – да гаси огньове...  
Моля, да не ни викат на плаца и по спешност.
Цивилните вечер спят, а през деня ходят на работа. В крайна сметка, не сме в онзи скаутски филм от моето детство: „Рицарят на бялата дама”. Там героят Тото, влизайки в стаята на Валери,  има прословута реплика: „Направете тараш и прочие”.
Без да тарашите държавата. Неприлично е!

вариант в plovdiv-online

сряда, февруари 08, 2017

Напусна ни Цветан Тодоров

На 77-годишна възраст си отиде от този свят Цветан Тодоров – един от най-големите хуманитаристи и демократи на нашето време


петък, февруари 03, 2017

понеделник, януари 16, 2017

Магическият реализъм в чешкия филм „Желари”


Не беше много честно, но се получи така: мислейки за новия български исторически филм „Воевода”, започнах да гледам чешкия исторически филм „Желари”. Просто така се случи. На пръв поглед тези два филма нямат нищо общо. Има обаче общ механизъм, когато се прави изкуство, независимо какво. Да избереш съзнателно подхода си е въпрос на професионализъм, означава и да рискуваш да бъдеш сравняван... Ако се прави изкуство по инерция и единствено с „местни” нагласи, си остава само „наше”... Толкова са ми затворени и маргинални повечето съвременни нашенски  филми... Същото е и с литературата: не се чете българска литература на най-популярния език - английски.
„Воевода” не е лош филм в своята стилистика, ама като видях тези кървясали погледи на хора с чалми, жени с премени, после с оръжие, мълчание в близък план (четох, че това се наричало „ключ”, не разбрах към какво), този драматичен патетизъм в погледа на Румена, липсата на развитие на образите... Да кажем, че са видими фолклорните и устойчиви мотиви: Зъл бей отвлича малката Руменка. Баща й е принуден да омъжи детето, за да го отърве от бейските мераци. / Българин агонизира тихо, набит на кол някъде в планината… 
Сигурна съм, че между мита и фолклора, от една страна, и киното и литературата - от друга, има разлика. Киното и литературата взаимстват от първите две, но разчитат и на свои образи и фабули в развитие. Ако не беше така, нямаше да има различни видове визуализация и словесни жанрове.
Попаднах в света на изкуството с един чешки филм, който залага на историческия факт и прави любопитно кино, което не идва към мен, за да ме тресне от раз, и само с един Руменин поглед да обобщи всичко възможно. Филмът „Желари” ме задържа в света на магическия реализъм. Толкова пъстроцветен, детайлен, динамичен и чувствен е.
Продуцентът на чешката военна драма Трябва да си помагаме” е режисьор на “Желари”. Филмът разказва история, основаваща се на действителен случай, своеобразен битов вариант на първия. В „Желари” Елишка е студентка по медицина и работи като сестра в болница в Прага, където годеникът й е хирург. И двамата са част от Съпротивата през 1940 г., за която Елишка сътрудничи тайно като куриер. Един ден разбира, че годеникът й е изчезнал и животът й е в опасност. Гестапо е по следите на всички и тя приема помощ от пациент, на когото е дарила кръв. Елишка избира да замине с него за далечното планинско село в Моравия – Желари, където животът сякаш е спрял преди повече от век. Там тя ще бъде Хана, омъжена за Йожа,  и чужда за местните селяни, които трудно приемат всеки непознат. За нея също е трудно да свикне с примитивния бит. Малката лична война е в обръча на другата – голямата.
Постепенно непохватният Йожа спечелва любовта на Елишка. Действието се изпълва с нежност и топлота. Не особено почтени жители на селцето обаче плашат Елишка - животът й е белязан от постоянен страх от предателство. Интересни са ситуациите на живот и смърт, показани не без доза чувство за хумор и абсурдност на моменти. Това отваря филма и посланието му. Нацистите срелят и убиват, независимо че са оттатък планината, винаги има вероятност да дойдат и в Желари. Впоследствие руснаците също стрелят и убиват (но и пият) и изнасилват, както и нацистите. От филма не става ясно кои от войниците са „свои” и кои „чужди”, защото оцеляването и верността към човека от планинското селце са в центъра. Имаме малко затворено общество (един добре интерпретирен устойчив мотив), което оцелява благодарение на нормите си, но успява да приеме някак гражданката, и дори да я опази. Умира фермерът Йожа – своят. Любовта му към Елишка започва, когато прави дървен под на дома си, нарича я „рошава”, започва да се къпе и я пита може ли да я докосне...
В „Желари” се виждат интересни режисьорски решение: минимализмът на битовото е на фона на голямата планина, която е зимна, есенна, пролетна, лятна. Но всичко е в някаква обща конструкция и сплав, чрез които се гради желанието да се живее въпреки обстоятелствата. Нямам представа как се постига тази амалгама чисто кинаджийски, но виждам ефекта. Не се гонят и едностранчиви решения по отношение на образите (те търпят развитие). Затова и филмът не е параден, разчита на качеството и интелигентността на публиката, „преформатирайки” устойчиви и вече употребявани мотиви.
На финала Елишка се връща след много години в Желари и открива своята възрастна приятелка, която като сянка излиза зад една къща. Смехът на старата жена и невъзможността да отговори на въпроса дали е жива, превръщат филма в панорама на човешките взаимоотношения. Човешките взаимоотношения, които преминават през времето, историческите битки и дават на света и хората нещо много просто – топлина.
БНТ повтори „Желари” на 15 януари, 00.55 ч. 

Филмът е официалното предложение на Чехия в номинациитеОскарза чуждоезичен филм (2004). ПолучаваЧешки лъвза звук и за най-добра актриса на Ана Гейслерова от Националните филмови награди на Чехия в Прага (2004), както и редица други международни награди. Режисьор: Ондрджей Троян. В ролите: Ана Гейслерова, Дьорд Черхалми, Мирослав Донутил, Ян Хрушински, Ян Тржишка и др.