Нямото присъствие на думите. „Бягам” от Жан-Филип Тусен

by diyana ivanova boeva

Когато читателят затвори последната страница на „Бягам” – няма как да не признае, че белгиецът Жан–Филип Тусен е опитен писател. Опит с думите и моделирането на състояния и сюжети. Опит по отношения на бягства, приближавания, бездиалогичност, модификация на неговоренето и брилянтно усещане за истината около нас, която може да се пресътвори чрез (и само) съвършенството на нямото „кино”.

Повествованието се развива в Шанхай, Пекин, Париж и остров Елба. Героят е движение и дистанция едновременно. Случващото се е в и извън него, случването зависи и не зависи от героя. Случването е една неизбежност и случайност.

„Бягам” е „няма” книга. На пластове – картини, линии и… жестове. Прилича на диапозитив – на много диапозитиви – изричащи и говорещи за недовършеното днес. Подтиква към размисъл за неизбежностите.

Анонсът на корицата е написан доста безинтересно – добре, че не му обърнах внимание. И едва ли главните герои са думите – „Бягам” не е словесна игра. А динамика по ръба на присъствието. Дебнене, заради скептичността да си жив. Да си разказвач не толкова, заради самото разказване, а заради висотата на смисъла да избягаш или поне да се опиташ да го направиш.

Привлече ме недоразказаното присъствие – липсата на готово поднесения смисъл.

„Бягам” е галантна и изискана книга, която представя конфигурации на действителността и ясната разлика (часова при това) между „мен” и другите.

Всъщност общ порив към бягство не съществува. Героят е безименна и неясна мистерия. Само Мари е жива, реална и плачеща в морето.

Това е книга, която заличава всички днешни писания за вампири, вещици, залези, новолуния – сладникави и розови истории, които ме приспиват на момента. „Бягам” е „будна” книга. Бих казала, че не е за всеки. И в същото време страни от елитарността и преиграването, защото е интересна, жива, смислена. Изисква личен потенциал – интелектуален и човешки.

И пак за „нямото” присъствие на думите. Дори да посмеем само да разберем, че „няма нелегална прегръдка”, докосваме смисъла. А и Мари преодолява дистанцираността си и започва своето пътуване към някого. За първи път.

Жан-Филип Тусен. Бягам. Колибри, 2009

и по Дарик