"Краят на един семеен роман" от Петер Надаш

by diyana ivanova boeva


„Kраят на един семеен роман” е книга, писана между 1969-1972. Петер Надаш ни пренася в сталинистка Унгария във времето на Матиаш Ракоши, време, което завършва с Унгарското въстание от 1956 г. Събитията се представят през погледа на едно дете – Петер Симон, чийто баща е офицер от Държавна сигурност, по късно е обявен за предател, а момчето е изпратено в интернат. В цялото на разказа ролята на дядото на Петер Симон е особена, който пък е и оцелял от Холохоста евреин.
Книгата е дълбоко емоционална и чувствителна до поетичност. Казано направо Петер Надаш държи „изпъкналите вени” в една си ръка, а в другата е „ножът”… Чисто визуално в текста се откриват: кръвонасирането, загубата, полудяването, изплъзгващата се риба между пръстите (плуваща преди това във ваната), вената, която всеки момент може да бъде отрязана... Тази образност се напластява непрестанно и преминава в подсъзнателното. Отвежда към реални политически факти, връща към действителността или директно отпраща в староеврейското време, за което така умело разказва дядото на Петер Симон. Не случайно се твърди, че Петер Надаш визира своето собствено аз в загубите и обратите на паметта.
Романът е и притча за изгубеното време (времето остава относителна следа и при Пруст, а пък настоящето не би могло да бъде уловено лесно). Бих казала, че „Краят на един семеен роман” е дълбоко осъдителна и придричива книга, която обвинява индиректно и „казва”, че не бива, не бива и пак не бива да се забравя миналото, въпреки че не ни е дадено да го разберем докрай…
Обективността в романа е сведена до простата човешка драма, защото бъдещето на едно семейство е разбито, благодарение на нечия прищявка да ръководи съдбата. Всъщност в романа директни въпроси липсват. При добрите разказвачи въпросителните се задвижват ненадейно и поддържат импулса на четенето докрай. На никого не става ясно дали в интерната „грехът” е изтръгнат от Петер Симон, дали някога някой ще забрави, че баща му е предател, а гласът на примитива-държава (в лицето на директорката там) ще създаде свое подобие.
„Чевенгур”, „Глътка въздух” и Pink Floyd ми се преплетоха накуп, добавяйки нов и страничен нюанс: предразсъдъците подвеждат – ако те срещне човек случайно на улицата и те заговори, бъди внимателен и не забравяй, че може да ти е роднина или брат по съдба... В по-широк план това не е роман за ДС и прословутите ченгета, това е роман, в който всички са жертви: от едната и другата страна, от този и онзи бряг. Затова и книгата на Надаш не би могла да се разгледа еднопланово, едноизказно и еднотипно.
Историята обаче се интерпретира само в литературата. Някои неща в реалността са си просто „така”.
Няма по голям „грях” от това да забраниш на някого да говори (внушава Надаш) или да доносничиш за него, слухтейки близо до… леглото му в интерната-живот.

И аз живея на улица „Hold” (унг.) – „Луна”.

Петер Надаш. Краят на един семеен роман. Изд. СОНМ. 2008
Превод от унгарски Светла Кьосева

и в звук