надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

събота, март 17, 2012

"Краят на един семеен роман" от Петер Надаш

by diyana ivanova boeva


„Kраят на един семеен роман” е книга, писана между 1969-1972. Петер Надаш ни пренася в сталинистка Унгария във времето на Матиаш Ракоши, време, което завършва с Унгарското въстание от 1956 г. Събитията се представят през погледа на едно дете – Петер Симон, чийто баща е офицер от Държавна сигурност, по късно е обявен за предател, а момчето е изпратено в интернат. В цялото на разказа ролята на дядото на Петер Симон е особена, който пък е и оцелял от Холохоста евреин.
Книгата е дълбоко емоционална и чувствителна до поетичност. Казано направо Петер Надаш държи „изпъкналите вени” в една си ръка, а в другата е „ножът”… Чисто визуално в текста се откриват: кръвонасирането, загубата, полудяването, изплъзгващата се риба между пръстите (плуваща преди това във ваната), вената, която всеки момент може да бъде отрязана... Тази образност се напластява непрестанно и преминава в подсъзнателното. Отвежда към реални политически факти, връща към действителността или директно отпраща в староеврейското време, за което така умело разказва дядото на Петер Симон. Не случайно се твърди, че Петер Надаш визира своето собствено аз в загубите и обратите на паметта.
Романът е и притча за изгубеното време (времето остава относителна следа и при Пруст, а пък настоящето не би могло да бъде уловено лесно). Бих казала, че „Краят на един семеен роман” е дълбоко осъдителна и придричива книга, която обвинява индиректно и „казва”, че не бива, не бива и пак не бива да се забравя миналото, въпреки че не ни е дадено да го разберем докрай…
Обективността в романа е сведена до простата човешка драма, защото бъдещето на едно семейство е разбито, благодарение на нечия прищявка да ръководи съдбата. Всъщност в романа директни въпроси липсват. При добрите разказвачи въпросителните се задвижват ненадейно и поддържат импулса на четенето докрай. На никого не става ясно дали в интерната „грехът” е изтръгнат от Петер Симон, дали някога някой ще забрави, че баща му е предател, а гласът на примитива-държава (в лицето на директорката там) ще създаде свое подобие.
„Чевенгур”, „Глътка въздух” и Pink Floyd ми се преплетоха накуп, добавяйки нов и страничен нюанс: предразсъдъците подвеждат – ако те срещне човек случайно на улицата и те заговори, бъди внимателен и не забравяй, че може да ти е роднина или брат по съдба... В по-широк план това не е роман за ДС и прословутите ченгета, това е роман, в който всички са жертви: от едната и другата страна, от този и онзи бряг. Затова и книгата на Надаш не би могла да се разгледа еднопланово, едноизказно и еднотипно.
Историята обаче се интерпретира само в литературата. Някои неща в реалността са си просто „така”.
Няма по голям „грях” от това да забраниш на някого да говори (внушава Надаш) или да доносничиш за него, слухтейки близо до… леглото му в интерната-живот.

И аз живея на улица „Hold” (унг.) – „Луна”.

Петер Надаш. Краят на един семеен роман. Изд. СОНМ. 2008
Превод от унгарски Светла Кьосева


и в звук

1 коментар: