След прочита на „През праговете на съня” ми трябваше ден и една нощ, за да възкликна: „Да живее сюрреализмът!”. Не преигравам – за толкова време осмислям фактите и действителностите. Най-важното е поезията да те накара да повярваш на автора и откривателски да се насочиш към други четения и творци. Да го повториш отново (четенето), без да харесваш самата кауза на сюрреализма – примерно (или нещо трето). Да съзнаваш, че откриваш нови светове. Свои и чужди. Безкрайно си личи, ако поетът не си вярва. Тогава и аз не му вярвам. На Марко Ристич може да се има доверие, заради приключението, което подарява.
„Евангелието на безпорядъка” (Камю за сюрреализма) е в пълен порядък в поезията на Марко Ристич – осъден веднъж на смърт, дядо му е четирикратен премиер-министър на Сърбия (Йован Ристич – 1831-1899), а баща му е известен столичен юрист. Марко Ристич е аристократ по душа и умисъл. Линията на живота му криволичи между Андре Брьотон, Пол Елюар, Салвадор Дали, Андре Тирион – все негови приятели. Марко Ристич обявява съществуването на сюрреализма във Франция в своето сръбско списание „Свидетелства” ("Сведочанства" - 1924-1925 г.). Там той прописва за първи път автоматично на сръбски език. В Париж пък създава (в апартамента на Брьотон) първата сръбска инсталация, вдъхновена от африкански маски и фетиши. Завърнал се от френската столица, той активно се включва в белградския литературен и културен живот.
Вътрешното приключение е част от магията на поезията на Марко Ристич, граничеща със съня и параноята – илюзиите и мнимите пиедестали на съществуващото „вчера”, което може би е „утре” или „днес”! Вероятна действителност или наддействителност? Само „моя” при това. За Марко Ристич „многообразната функция на литературата се свежда до едно – да помогне на човека”. Именно чрез морала поетът разбира смисъла на сюрреалистичната революция.
Сюрреалистите разработват цяла поредица техники, позволяващи да се заобиколи цензурата, която действа върху духа ни. Основното е автоматичното създаване, което принуждава ръката да пише под пряката диктовка на несъзнателното, без грижа за привидната абсурдност на създадения по такъв начин текст. Присъстват разкази на сънища, хипнотични видения или пък игри – като прочутата cadavres exquis. Движенията към истинската свобода са дълбоко диалектически и сложни, многообразни – твърди Марко Ристич, нееднократно подчертавайки, че на античовешката реалност целенасочено следва да се противопостави ирационалното. Изкуството трябвало да се завърне истински към естествеността на живота и да го лиши от изкуствеността на догмите.
Моника Янева определя „Турпитуда” за високо постижение на автора, на сръбската литература и на европейския сюрреализъм. Поемата е остро полемична и в нравствено-естетическите си, и в социалните си аспекти.
....
„.... Пейзажът на юноществото не се е покрил с пясък в зряла възраст...” – така казва Брьотон, отчитайки, че сюрреализмът твърде много допринася за моделиране на съвременната чувствителност.
Марко Ристич. През праговете на съня. Избрани стихотворения и поеми. Изд. Захарий Стоянов. Сф. 2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар