надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

неделя, юли 14, 2013

За "Последен влак за Истанбул" от Айше Кулин

by diyana ivanova boeva

Айше Кулин е съвременна турска писателка на биографични романи. „Последен влак за Истанбул” е действителната история на няколко турски дипломати, спасили голям брой евреи по време на Холохоста. Кулин пише увлекателно и стройно. Не е на висотата на Орхан Памук или на Филип Рот, който също засяга ”еврейската тема”, но пък историите й държат читателския интерес от първата до последната страница. Сюжетът тече динамично и по време на Втората световна война, също така на различни места: Истанбул и Марсилия, Анкара и Кайро, Париж и Берлин. Селва е дъщеря на един от последните османски паши, високопоставен сан в имперската държавно-политическа йерархия. Тя се влюбва в млад евреин, Рафаел, но семействата им се противопоставят на този брак. Селва и Рафаел заминават за Франция, но и там не са спокойни. Хитлеристкият терор подлага на опасност живота на евреите в цяла Европа.  Селва и Рафаел също попадат в хитлеристката хватка. Кулин разказва как Турция отчаяно се опитва да избегне участие във войната и опасно лавира между страните от Тристранния пакт и Съюзниците.
Очевидно идеята на Кулин е да покаже „личното”, заедно с „общественото”. Двете сюжетни линии вървят успоредно. Романът е опит да се представи една доста светска Турция. Даже бих казала и въображаема, затова и литературна, що се отнася до семействата на героите.  Очевидна е симпатията на Кулин към консервативните и богати турци, защото героите са образовани, всеопрощаващи и благородни, някои успяват да преодолеят и своите предразсъдъци. Жените са доста разкрепостени. Без пряка връзка, неволно си спомних „Сексът и градът”, и светът, в който нещата се случват, както ги наумиш. Можеш да живееш, казваш и обсъждаш цяла плеяда от въпроси и вълнения. Но това не означава, че реалността е точно такава. Реалността е пожелателна в изкуството, да. И не че литературата трябва да отразява обективно – достатъчно е да го прави талантливо. На Айше Кулин й липсва нещо много малко и съществено като писател. 

 Светът на Орхан Памук обаче е невъобразимо „вътрешен”, ориенталски, екзистенциален. И всичко това на фона на страхотни описнаия на Истанбул, джамиите и минаретата. Орхан Памук не бяга от религиозното, своето – автентичното. Помня как образите от „Името ми е червен” се стелят, пристигат и остават за дълго. Орхан Памук „не се бои”, изглежда доста по-свободен и непредубеден от Айше Кулин, която определено има талант за автобиографични романи, но сякаш не успява да се потопи (и възползва) до край от света на привидението и смисъла на „своето”, към което се е насочила като автор. 

Айше Кулин. Последен влак за Истанбул. Изд. Intense. 2012
превод: Кадрие Джесур, Хюсеин Мевсин

Няма коментари:

Публикуване на коментар