надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

събота, август 29, 2009

Време за кестени

by diyana ivanova boeva

Все попадам на правилното място. Като един същински водолей се спуснах с парашут за пореден път. Преди време, когато полицаите гонеха застрахователите, се озовах, без да искам, в центъра на тяхна специална акция. Излязох от една любима моя улица, пълна с кестени и спомени, и се “прекатурих”, сякаш от четвъртия етаж – не се ударих лошо.

Веднъж присъствах на бой между две циганки, заради мъж. Бях същинска махленска клюкарка – все едно гледах кеча в събота. Само дето нямах фаворитка. Проскубаха се и се одраха. Исках някак да се намеся и да ги разтърва, ама и аз щях да съм част от мелето. Пък и циганинът, който дойде скоро, можеше да си помисли, че има нов “участник” в боя. По-добре е да не се бъркам в подобни битови свади.

Има улици, които ухаят на любов, жужеше ми мисълта, щом преминех по една такава… Точно когато маскираните полицаи извеждаха с ритници момчетата от офисите и ги дамгосваха с белезници, се оказах в близост до входа, където се раздаваше справедливост. Всички “изходи” наоколо бяха блокирани, обратният път към моята улица – също. Животът си продължаваше някъде зад светофарите – хората гледаха оттам, а аз “оттук”. Близостта на събитията е припряност за катерачи като мен и адреналин за скиорите по пистите. По-безопасно е да се пързаляме през зимата с кънки (така ли?!), да избягваме препятствията и неаматьорски да се учим да шофираме – първо, със “сухи” тренировки. Не става винаги по този начин, знам.

Ама съм и аз един тренер, шеф на екип, масово главозамаен златотърсач, тръгнал да дири своите спомени, а не да ги заличава или огорчава. Спомените се огорчават, щом се тъпчат. За последно исках да мина по онази улица, преди да си тръгна от един град.

Чу се ненадеен пукот и бързо няколко маскирани ченгета ме обградиха. Остана ми едно небе и процепите между гърбовете им. Няма да разказвам за витаещата ярост, затова как се ритаха наоколо, лазеха по земята… Имаше някаква топяща се сплав навсякъде: метал, желязо, сребро и раздробен фанатизъм. Тогава всички ми се сториха от лошите. Едни по-уплашени, други по-зловещи… Виждаше се борбата за надмощие. А мен ме пазеха, оставяйки ми късче небе и пукнатина да виждам лястовичките отгоре. Каква милост към случайно появилата се!

Улиците са различни – криволичат, гърбят се, износват се, не ми дават покой. Някои от тях са дълбинно избуели морета – прииждат, като със свредел, крадат от съня ми или просто ми носят страх. Тогава, на онова пушечно място, бях като забит пергел в дървен ученически чин. Понякога се чувствам по този начин. Като не мога да изкажа нещо, да разбера или запомня.

Маскираните момчета прибраха немаскираните и се изнесоха с коли за минути. Останах сама на пустото място. В близост до моята улица. В далечината се сливаха силуети с пъстроцветни реклами, надаваше се шум от клаксони. На мен вероятно нещо ми се беше случило. Реалността не запази за себе си изненадата. Подари ми я. Аз пък ѝ стрелнах очи в тъмнината и не я приютих до себе си. Беше ми отнет спокойният ход на мислите и ревнивата разходка. Маскирани ченгета се опитаха да прикрият с тела уплахата ми. Сякаш ме очакваха да се приземя с парашут на правилното място и да уцеля стръвта и схватката между силите… Небето е цяло и е още над мен...

Пространството на случайността ни поднася своя поглед към света, потапя длани в мокрия пясък, закрива небосвода хоризонтално, среща ни с любимите улици и ни кара да им помахаме завинаги, забравяйки имената им. Някои неща не бива да се задържат дълго под прозрачната обвивка, в туптящата сплав... Със сигурност спомените са огорчени отдавна, защото се венчават за миналото…

Покрих очите на моята улица – няма да ме вижда понеже. А и не знам къде ще изляза, ако се появя пак на същото старо място, отшумяло и някак позабравено, ухаещо на кестени и смола…

Няма коментари:

Публикуване на коментар