Непознатост

by diyana ivanova boeva

Обичам застилналото състояние като система и хроника за разказване. По вечерно време минавам покрай “Бялата Лагуна”, в близост до град Балчик. Решавам да се отбия за малко. Примамва ме есента, която повдига завивката и показва загорелите ми крака на зимата. Води ме преживяването и мисълта, че няма никой наоколо. Предполагам. Светнали са фаровете на един джип и на моята кола. Свети и крушката на подсъзнанието ми. Тук съм била някога на ученически лагер – диво и устойчиво място. Мислех, че никой никога няма да го облагороди. И съм била права. Хотелът не е дом и не носи уют. Постройката е просната почти на плажа и ме плаши, но не мога да се върна обратно и да пробягам разстоянието наопаки – в гръб. Гърбът е винаги уязвим – ако те подгонят кучета, ако заспиш по корем на плажа за по-дълго от час… Ако усетиш допир на мъж по гърба си… Объркано състояние и любопитство ме тресат, влизайки в тунела, който води към ивицата прозрачност и пясъчност. От джипа ме наблюдават, както и от хотела – пазачът.
Гушната в якето – не знам какво диря наоколо. Всъщност почти нищо не знам и иначе. Просто изглеждам дръзка и намахана. Подтичвам леко и си мисля: “Откакто се помня, съм кестенява”. Не само по здрач. Постоянно. С времето и очите ми сякаш придобиха такъв нюанс – от косите. Вероятно. Сливането е резултат от някакво вмешателство, но не и от размитост на цветовете. Кестенявостта по мен е състояние и мекота. Импресия, която си е жива доза опитност. Толкова много и хубави неща са ми се случвали с тази лешникова наситеност. Как да зарежа своята естествена кестенявост! Стъпвам по буната и платноходката на моите изживявания ме кара да се изненадам пред гледката. Кораб – това виждам. Декоративен, но истински. Вече е почти тъмно. Кучето излиза ненадейно пред мен и се оцъкля. В друг случай бих извикала силно, но знам, че тук няма кой да ми помогне. Затова мълча вцепенено. Дръзка съм, както винаги… Явно не ми личи колко ме е страх. Изведнъж силно осветление пронизва малкия плаж. Светват прожектори отвсякъде. Пазачът пристъпва уверено: “Госпожо, извинете ме, трябваше да ви придружа”. Застиналост.
Кучето, пазачът, джипът, хотелът… Непознатост.