Миндерът на баба е снощният припадък и спомен. Дъските се забиват в гръбнака ми и носят шум от плесен и мирис на тиквеник. Два пъти съм припадала. Веднъж се сгромолясах до една спирка. Рязко ми падна кръвното. Свличах се и си представях, че съм сноп, запокитен върху миндера на баба. А не подхвърлен свитък върху камък. Миндерът на баба е твърд и някак огледален. Там човек може да се види и да забрави, че съществува, защото сънят идва лесно и бързо. Вторият път припаднах у дома. И едва не си счупих ченето върху масата. Добре, че килограмите ми са малко. А и спомените не тежат. Поне тези, които съм оставила върху миндера на баба, носят странен покой и уют. Когато залитнах до спирката, в последния момент видях лице на човек, който ме улови с бързо и решително движение. Сякаш е очаквал да направя нещо налудничаво и странно. Не предполагаше, че съм го засякла в унес и като сянка. После с дни чакаше автобуса до мен на същото място и се правеше, че не знае коя съм. Предполагам не искаше да ме притеснява. Напрягаше се обаче и ме наблюдаваше. Вероятнo предполагаше повторение на “стоп кадъра”. Страшно е да разбереш, че някой губи съзнание до теб и пропада със скок в отвъдното, както върху миндера на своята баба…
Няма коментари:
Публикуване на коментар