надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

неделя, април 15, 2012

Стар филм с Уди Алън. Сюжетите винаги предстоят



Естествено, че става дума за „Престъпления и прегрешения” (1989) с Уди Алън, Анджелика Хюстън, Алън Алда, Мартин Ландау, Сам Уотърстън и др. Филмът е с три номинации за „Оскар”. С голямо удоволствие отново го извадих от „кашона”. Жанрово трудно бих могла да го определя. Този филм е като живота – всичко има в него (и по него). Уди Алън понякога дразни със словоохотливите си потоци от думи, но този път мярката и компактността на цялото е премерена безупречно. „Престъпления и прегрешения” е класически филм, от който човек, правещ кино, може да научи много. Сюжетът се върти между крими драмата, посегателството върху честа, човешкия избор, необичайните обстоятелства и строго премерената и поднеса нишка на неразбрания човек, който притежава качества, но никак не може да се впише в представите на другите за нормален. Един от героите е самият Уди Алън – естествено и непринуден, "играещ себе си", без маска и притворство. Грозноват, но симпатичен, вдетенен и комичен, разказващ истории, любвообилен, на моменти дразнещ, но характерен и със свое лице.
Ще се повторя, но нямаме такъв наш филм, който да звучи така класически и автентично. Филм, който да представя аспекти – философски, гротескови, еврейски, ненатрапчиви. Яна Маринова трябва да погледа доста филми, за да спре да рецитира по бг сагите – диалогът не e самоцел, а спойка между думите и невъзможността да осъзнаеш всичко до край. Диалогът е и предизвикателство - в този смисъл. Артистът в киното е воден от енергичността и динамиката на ставащото. Жените в „Престъпления и прегрешения” (Миа Фароу и Анджелика Хюстън примерно – без да са нещо особено) – правят така че привличат вниманието НЕ към себе си, а към образа и идеята, които носят цялостна реализация на всички нива. Това са жени в ситуация и образ, видимо е.
Напоследък не правя разлика между някои български актриси и водещите на допотопни шоупрограми. Ситуацията изглежда така – разни момичета излизат с маска, някак оцъклени в гримаса, мислейки за собствения си облик, а не за образа, в който трябва да са. Има нещо порочно и неприятно, налагащо се като усещане и облик. Или по-скоро липса на облик.
И... краят на „Престъпления и прегрешения”: като съвременно четиво е, сюжетът винаги предстои, моделът на живота е изграден от не една истина. И все пак, не става дума за сложна еклектика, а за премерена „игра” с интелектуалното начало. Няма как да разбереш защо Уди Алън скрива убийството (като акт-действие) на една от героините, ако не си чел Шекспир, а пък убиецът не среща никого по стълбите, за разлика от разминаванията в „Престъпление и наказание”.
Та, сюжетът в края, вече е на очилаткото – нещастен, но изпълнен с илюзии, че ще открие своето призвание в правенето на филми. Останалото е загубил във времето...

Crimes and Misdemeanors – САЩ, 1989
Режисьор: Уди Алън

Няма коментари:

Публикуване на коментар