надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

петък, май 04, 2012

Ох, „Брачната илюзия” от Ерик Асус

Мариус Донкин, Елена Петрова и Валентин Танев се превъплатиха във впечатляващ „триъгълник” от взаимоотношения в "Брачната илюзия" от Ерик Асус. Не знам дали е точно да се каже любовен триъгълник, или „триъгълник”, който еволюира в смешение от обстоятелства и наслагване на стари спомени. В елегантно белия салон на семейното жилище (сценография и костюми Нина Пашова) след години брачно съжителство, Максим (Мариус Донкин) и Жана (Елена Петрова) решават да си признаят изневерите. Мариус Донкин беше неотразимо очарователен и подвижен по сцената. Такъв е и типажът му – дейният мачо, успелият бизнесмен, повърхностият мъж, неотразимият женкар, даващ си сметка, че жените, които среща по време на командировките си, са за кратко... М. Донкин представи образа си чрез игра от емоции и наслагвания на действия и противодействия. Не знам как се постига това в театъра: уж случайно изпуснати реплики и жестове, а пък изглеждат на мястото си. Факт е, че имаше нещо в цялото, което се дистанцираше от хумора – една малка болежка между героите, решили да сложат „картите на масата” и да отрезвят взаимоотношенията си. Клод (Валентин Танев) е добрият приятел на семейството, включен в „играта” на доверие, партньор на Жана по тенис и вероятно нейн любовник. Това не става ясно напълно. Типично френска комедия – отвътре френска. Играта с обстоятелствата бе премерена. Фиксацията на идеите и уплатнените герои се движеха като подводни камъни. Елена Петрова очевидно е добра театралана актриса, но пък не съвсем добра филмова. (В „Стъклен дом” Елена е доста „сдървена”, koгато говори, като повечето и колеги там. Толкова много липси на бг сериалите по отношение на диалога, че повече не може да бъде. За другите неща премълчавам. Има един начин да се оправи това - гледане на много чужди и добри филми.). Смотанякът Клод е подложен на „разпит” от Максим, който очевидно приема болезнено единствената забежка на жена си Жана. Максим обаче би оправдал (своите) и нейни 12 изневери (ако ги има), но не би приел една-единствена. Той знае, че „единственото” носи след себе си любов (близост), която не е отречена в спектакъла, а просто разграничена от секса. С този си смисъл постановката е запълнена откъм съдържание и е далеч от гротеската и абсурдността на съвремието ни. Дори е малко „вглъбена” за комедия, ми се струва. Хитростта е уловка – женска при това. Жана не казва името на своята единствена изневяра, защото е наясно, че докато мълчи, съпругът и Максим никога няма да погледне друга жена, няма да се успокои и няма да забрави и ще иска да разбере кой е бил... Toва е нейният начин да го задържи за по-дълги при себе си. Режисьорът е Бойко Илиев. Спектакълът е съвместна продукция между Народния театър "Иван Вазов", Драматично-куклен театър Враца и продуцентска къща "Евро-Диалог". Aвторът на "Брачната илюзия" - Ерик Асус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар