Г. П. Стаматов за София

Ню Йорк началото на 20 век

стара София










От кашона извадих разказите на Г. П. Стаматов. Не бях го чела от студентка. Градски автор. София присъства като сюжет, мисъл и описание, вплетена е и в усещането за живеене. Г.П. Стаматов е извън селско-земеделската тематика и идеализацията на човека. Остро социален автор и учудващо адекватен по отношение на: днешните нрави, парвенютата, политиканстването, мнимите патриоти, партизанщината, лъжите около нас… Четях и си мислех, че България днес е същата, както след Освобождението.
Никога нищо не препоръчвам – читателският ми вкус е особен и чисто литературен. (Около мен повечето четат психология, разбиране на жестовете, книги за вампири, за това как да избегнем стреса и успеем с мъжете и работата, разни супер популярни книги, от които нищо не разбирам и си мълча.) Ама този автор го споделям и казвам, че е интересен, заради начина, по който разказва – формата, структурата, забежките към тъмното, самоубийственото, празното. Звучи съвременно.
В същото време не се стреми да избяга от позиция – обвинява директно (чисто по възрожденски). Кратките му форми залагат на смисъла и сарказма в отделни части. Разбира се, че се усеща повея на недалечното Възраждане в едни чисто карнавални и драматургични моменти, но са видими и различни присъствия, както и влияния . При Г. П. Стаматов е интересен сблъсъкът между старото и новото, въпросите за "преди" и "сега". Питането като дилема на ставащото, прави разказите му адкеватни към съвременността ни.

Къде спряхме по пътя? (По-скоро останахме до филмите за мутри и мутреси в стил "Стъклен дом", мислейки, че това е социално, а пък то се наричало паразитно. Оставям настрана рецитирането по подобни "програми", което било диалог. Или препрочитането на автобиографии ала "Батето" е вероятно забавно и поучително! Oт упор ме стреля присъствието на бг-чалгаджийките в лондонските и американските кръчми? Иначе питайте Г. П. Стаматов за истините около фактите.)
...


Г. П. Стаматова. Разкази. Български писател. Сф. 1967