I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.
събота, март 03, 2012
сряда, февруари 23, 2011
Поли Генова отива на "Евровизия" 2011

Песента е "На инат". Понеже съм слушател, а не музикален експерт - мога само да кажа, че Поли Генова много крещя снощи, като изпълняваше парчето на живо. Иначе със студийното изпълнение се примирявам някак. Има нещо, с което не се справя, някакъв напън... Иначе е интересна песента и тя очевидно е добра певица. Миналата година момичето, което спечели (самата евровизия), пя небрежно, леко - не на инат, а въпреки ината. Заради удоволствието да си там, но не непременно да спечелиш. Да си част от песента си и аудиторията. Визията на Поли, верятно умишлено, е малко по-агресивна и различна отпреди, ама и липсва харизматичност. Дано успее, макар че е почти невъзможно. Имаше нещо неестествено в цялото - не можах да разбера какво е. Вероятна липса на непринуденост и придърпване на слушателя, грабване. Като лекия грим на Лена (от миналата година) и небрежната младежка визия, която не крещеше, а казваше: да се позабавляване.
вижте как пее на живо Annie Villeneuv: вярно, че форматът е друг, но въздействие може да има по различни начини
ако ще е силен звук, предпочитам този на Manowar, но дори и те не създават у мен впечатление, че крещят на хаос
петък, февруари 18, 2011
The nail polish that just suits me fine

Обичам да чувам ясно китарите...
деградиращо е
барабаните са отскок
"ДУМАН" – ЛАК ЗА НОКТИ (линк към песента)
Отивам си, гледайки назад.
Не успяхме да избягаме заедно от тук.
Има ли лак момиче, който да не ти отива.
Отивам си, гледайки назад.
Не успяхме да избягаме заедно от тук.
Има ли лак момиче, който да не ти отива.
Дай ми ръката си.
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Не се наситих, обръщайки се да гледам.
Как хубаво сме застанали-един до друг.
Има ли лак момиче, който да не ти отива.
Дай ми крака си.
Ела вътре, не си играй!
Разположи се за последен път!
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Ела при мен, влез в скута ми!
Има ли лак момиче, който да не ти отива.
Ела при мен, влез в скута ми!
Не успяхме да избягаме заедно от тук.
Ела при мен, влез в скута ми!
Има ли лак момиче, който да не ти отива.
Ела при мен, влез в скута ми!
Има ли лак, който да не отива...
превод от турски на български Мурад Мурад
неделя, септември 19, 2010
Annie Villeneuve & Éric Lapointe


Annie Villeneuve & Éric Lapointe
Едно не ми е ясно: какво правят отделни бг чалгаджийки в града на рока Монтреал - случайно попаднах на такова съобщение! Знам, че принципно ходят по миньорски селца и отстранени кръчми. След като се възмутих, ми стана неудобно от ситуацията и странните "съвпадения". Зле преминах и сред пловдивско множество, недалеч от античния театър, и гледам: момиче с неопитни движения и без дрехи, издава някакви звуци. Отварям сайта на един приятел - в горния десен ъгъл - клип на цели две подобни (пеят). Писах му...
После - вървя си по Главната, пак друга десетокласничка ми подава листовка за "концерт". Казвам и: "Не харесвам тази музика". "И аз" - отвръща момичето. Просто раздавала.
Да послушаме заедно Annie Villeneuve & Éric Lapointe
Ottawa - личен архив
Montreal - пак така
понеделник, юли 26, 2010
Accept в Каварна

Снощи беше концертът. Освен, че имаше къде да паркираме (за разлика от друг път) - Каварна ми се стори необичайно тиха и спокойна. Приятно усещане. И концертът беше тих - за разлика от този на Manowar от преди няколко години, който се отличаваше с тотално преимущество и усещане за вечност. Необичайно тихи бяха Аccept, както и Scorpions - май че миналата или по-миналата година ги слушах и тях. Къде остана силата на старите банди - жицата и хъса да покажат и запазят... марката (си)?
Пак миналата година видях и Rainbow, добрият "стар" Джо Лин Търнър се раздаде и почти припадна на сцената. Пя като "за последно", както се полага и следва.
Къде ли бяха снощи Accept, така ми се слушаше Metal Heart. (link)
събота, юли 17, 2010
неделя, юли 04, 2010
петък, ноември 13, 2009
Варненската опера с постановка на „Аида”
and Svetla, a pianist

Стремглава и взривоопасна постановка на „Аида” „слезе” при нас зрителите. Артист-солистите доказаха,че оперното изкуство е тактика и приключение – елитарност и динамика, шекспирова драма и мълчалив протест, изразен чрез бас, сопран, тенор... И всичко това, заради свободата и копнежа. Старите тайни на мъдрия Верди, търсещ сюжет за своя нова опера – излязоха отново наяве.
Диригент Христо Игнатов
ЦАРЯТ НА ЕГИПЕТ – Михаил Матеев
АМНЕРИС – Бойка Василева
АИДА – Линка Стоянова
РАДАМЕС – Мартин Илиев
РАМФИС – Ивайло Джуров
АМОНАСРО – Нико Исаков
ВЕСТИТЕЛ – Стоян Финджиков
ЖРИЦА – Костадинка Николова
Постановка без дуплики и пропадания (премълчавам залитанията и леката вялост на балерините, които не успяха да развалят усещането за цялото). Диригент, режисьор, художник, хореограф, оркестър, хор, публика се оплетохме в лиризма и речитативите, ариите и оркестровите епизоди – в танца и свежестта на образите.
Цели три часа не ме напусна усещането за цялост и хармонична обвързаност между всички и всичко на сцената. Превъплащение, а не рутина и себичност – това видях. Мисловност и емоционалност – изтощителна емоционалност и желание да се отдадеш докрай и на всяка цена.
Меката и нежна Аида срещу категоричната и властна съперница – Амнерис, която се поддава обаче на човешките пламъци и изгаряния. Равновесието в операта е като бунта – не мислиш за последствията – понеже не можеш да ги предвидиш!
Един чисто човешки въпрос остана незададен: Как заспиват след подобна битка и "фатален" край Бойка Василева, Линка Стоянова и Мартин Илиев?. Аз не успях.
12 ноември, 2009

