Яворов между оригинала и фалшификата

В студиото на Култура.бг по БНТ
Йордан Ефтимов и Румен Леонидов ТУК

Отмъкнати моменти за поезия. За стихосбирката „В процепа на хоризонта” от Палми Ранчев

Боксьорът Палми Ранчев

Интервю с Палми Ранчев: на страницата на Издателство "Ерго" - ТУК

Мисля, че книгите винаги са нещо предстоящо.

Преди доста време си купих стихосбирката „В процепа на хоризонта” от Палми Ранчев и я оставих настрани. Изтривах рафтове, премествах книги, сменях библиотеки и къщи, подменях стари и нови мебели. „В процепа на хоризонта” стоеше вертикално, притисната от други книги, после хоризонтално, някак приземена.

Събудих се една събота твърде рано и без видим повод измъкнах хоризонта от процепа му. В интерес на истината, на редактора и издателя на книгата Мартин Христов, безуспешно и само веднъж съм се опитвала да обясня какво е да гледаш през процеп на полуотворена врата… То е като да попаднеш в хралупа, от която всичко се вижда, а всъщност отсрещното е все недостатъчно за окото. Така е и с опита за летене, за който пише Палми Ранчев, бил като сутрешното протягане.

Ясно е, че все се разминавам с летенето, но с добрите книги не ми се случва често. Първото нещо, което ми направи впечатление в стихосбирката на Палми Ранчев е езикът – обработен и непридирчив. За „аз-ове” и нравственост не ми се приказва. Има нещо чисто и интелигентно в тези стихове. Дразня се от прехваления и преднамерен интелектуализъм, който залага на играта с думите, вулгарното и мнимото доволство, едно такова снобарско и кухо е, виждам го и в някои романи.

Чета Палми Ранчев в събота и разбирам, че чакането е като точния момент – откроява се, прави впечатление, а после остава в забрава, като самия живот. Погледът на поета, попаднал в процепа, е движение. Опитвам се да си представя чисто геометрично  перспективата, линиите напред, които навлизат в мрака, тишината, самотата. Тази поезия не е вопли и стенание, липсва й излишен драматизъм, затова и попадна в полезрението ми със своята кротка самота и откровеност.

Хареса ми начинът, по който се простира душевното в поезията на Палми: обрано, пулсиращо, задава без да обобщава. Не разтърсва и не вкисва читателя, ефектът е като дишане рано сутрин при отворен прозорец.  Зеленото отвън е сигурност.   

Житейско сивото е истинско. „В процепа на хоризонта” е и разсъдъчна поезия, на места звучи и любовно, и красиво. Не е платонична или единствено саркастично поставена спрямо момичето (жената), а това си е лично опазване от общата инерция никой и нищо да не бъдат пощадени. Толкова внимателно борави Палми с думите, че чак му завиждам за постигнатото. В същото време не става дума за гладка и хлъзгава „конструкция”, има струни, които  се докосват, и после внимателно се изоставят. Отмъква се моментът, за да се превърне в поезия.

Това с натежалия живот (в стихосбирката) изобщо не го вярвам, даже като ирония и нарочен патос приех стиховете: „Не искам да вървя. Не мога повече”.

Палми Ранчев. В процепа на хоризонта. Изд. Ерго, Сф. 2011

И в Културни новини

Като прочетох стихосбирката, си спомних тази песен:)

Отиде си Леда Милева

ЧАДЪР

Леда Милева

Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето -
чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -
същинско момче,
той скача,
макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен,
забравен от нас,
чадърът се свива
в кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му, в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът: “Зън-зън!”,
като малко момче
пак ще хукне навън.

Из "Спомен за август" на Антон Баев

Стихотворението е от новата стихосбирка на Антон Баев - "Дневник на корабокрушенеца", ИК "Коала Прес", 2012
                                                    Репродукция на Рене Магрит

.....

Стопкадър! Втори! Трети! Дубъл!
Върнете сцената с трупа!
Ах, лятото като дебилен
се хили и размахва пръст.

Добре, че беше само роля
видяното! (Или не бе?)
Уикенд в Приморско? Двама в Рила?
Реклами! Аз умирам от шубе.

А ти се смееш! Върху дюната
рисуваш двама ни с молив.
Пращеше август като диня
под нож на циганин ръждив.

представянето на стихосбирката по Дарик радио

Участ - Йордан Кръчмаров

Вечер броя звездите.
Нямам какво да правя.
Денем вървя по браздите -
падналите заравям.

Хвърлил ме тука Господ -
облак дано ме смаже.
Станах ужасен троскот!

Жилав. Брадясал. И гладен.

Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. ИК Жанет 45

My dreams are of a field afar

A. E. Housman

My dreams are of a field afar
And blood and smoke and shot.
There in their graves my comrades are,
In my grave I am not.

I too was taught the trade of man
And spelt the lesson plain;
But they, when I forgot and ran,
Remembered and remain.

Йордан Кръчмаров

ЛЯТО

На Константин Младенов

Пак са грейнали тези диви къпини
върху бялата риза на балчишкия бряг!
И като восъчни капки
крилете на птиците се стапят сред синьото
и пие със рибарите бира
загорелият вятър
под чадъра на стария грапав кавак.

Отново по тесните улици
със побелели нозе от нахалния прах
жените се спускат надолу към синьото
и пак завистливо старците слушат
как трепкат и гукат
под тънките блузи
по две мънички земни кълба.

И все така седнал на сянка до халите,
захапал дървеното цигаре,
ваксаджията, този тих, безног самотник, чака
пред сандъчето някой да спре...

Но небето е синьо. И греят къпините.
В прогнозите няма изглед за дъжд...
Хвърля слънцето шепа стотинки,
а още във въздуха
гларусите с крясък ги крадат.

И уморен от дългото, безкрайно чакане,
засипван с облачета прах,
ваксаджията незабележимо се превръща
в тъмен и забравен от морето пътен знак...

1982


ДЯДО

Погребаха го със парче желязо -
награда от Балканската война.
С разцъфнали в ковчега минзухари -
цървулчета с протрити ходила.

Рева след него биволското стадо.
Люля се черната, покорна планина.
Пастирът си отиваше... И само

цървулите му не докосваха калта.

Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена.ИК "Жанет 45". 2008

I Want to Remember You like That by Dimcho Debelyanov

Translated by Hristo Boev

I want to remember you like that:
Homeless, hopeless and sad,
In my hand intertwined a flaming hand
To my chest a grieving face reclined.
Far away the city winces smoggy marred,
Beside us ahill the forests shudder clear.
And our love is as if more dear
Because we have to part.

I leave with the dawn, you come with it
And bring me your farewell gaze alit
So I can remember it faithful and in rue
On the hour she will me subdue!
Oh weary petal broken by the storm,
Pray not, believe in our spring
An undreamed dream will hardly lag
And to me you will come back!

Ever darker falls the night upon us,
Bats are drawing their nets in the dark,
Helpless you await your last resort
In my faith I’m not much of a believer thus.
And so you let go your flaming hand
As you go, your gaze riveted in the dark
Too weak to even shed a tear
I want to remember you like that…

Аз искам да те помня все така

The Price of Trust by Stanka Pencheva

Translated in English by Hristo Boev

Thus I am created
that I prefer
to smile instead of to frown
to caress - instead of to hit
to believe - when our eyes meet.
I have trusted and been deceived.
Even the dearest, the closest ones
Have trampled on my love
With dirty feet
With words they have lured me into sin -
and again they were looking in the eyes.
They may lie to me a hundred times.
Let them!
But let me not fail to see
The truth in the eyes for once
Not lying to me.

Цената на доверието - Станка Пенчева

Inventory by Stanka Pencheva

Translated in English by Hristo Boev

If, God forbid, my hour strikes me
Amidst an icy square, or on a heated street -
Somebody will pick up the bag with bread and books
And the official will itemize my things.
A pen. Not golden.
Effaced with use.
It read "Sweetheart"
And: "I object. I don't agree."
A purse. We found that the money...
The money? We knew each other:
I knew the value and I knew how to squander it.
A key. And from a mailbox.
My home. With the flowers, with the little flies in the chandelier
With the short days and the long nights,
With a girl to make everything seem right,
With a picture of a man on the chest of drawers.
And in one drawer - half her life is
locked...
We found old tickets -
for the train, for the cinema...
How many roads in your life you have traveled!
When leaving I was all trembling with expectation
And I was glowing with happiness - that I was back.
Till the next setting off.
...and little things: a comb,
perfume, a mirror...
I was not pretty. But loved I was. Till the end.
To the last unfinished thought.
Here the inventory ends. Seal.
And the man does not know
that he has inventoried my whole life.

Опис на вещи - Станка Пенчева

Стихове от Мурад Мурад

пружини-жени,
пружини-жени,
пружини-жени...

не ми е в кърпа вързана,
нито в забрадка-
тая мила, тая сладка

тинтява ми притрябва,
за орисници и уруспии,
в приземния мраз на два сладковода

с пуловер на голо
и с кравата Милка в задния джоб,
идвам с отскок и с юнашка засилка

пружини-жени,
пружини-жени,
пружини-жени...


....
от него ли си дар,
или проклятие-
любима моя заднешкарка...

еднократно употребявана,
захвърляна многократно-
с от гняв пулсираща влагалка...

зад вдън е някъде покоя,
и тя между им-
самолетоскачачка от ново поколение.

улици обрасли в целулит,
се на там оглеждат-
в мерлини, в цепелини, в магьосници от оз.

2010
(стиховете са в оригинал)

Don't Stand at My Grave and Weep - Не стой на гроба ми и не плачи

Превел от английски
Христо Боев

анонимно

Не стой на гроба ми и не плачи.
Аз не съм там. Аз не спя.
Аз съм хилядите ветрове във бурен впряг.
Аз съм нежните искрици в блещукащ сняг.
Аз съм слънчевият лъч огрял узрялото зърно.
Аз съм есенният дъжд намокрил сухото сено.
Когато се събудиш в утринната тишина,
aз съм тази забързана припряност
на тихи птици издигащи се в кръгов полет.
Аз съм топлите звезди греещи в нощта.
Не стой на гроба ми и не плачи със тях;
aз не съм там, аз не умрях.

Dead Men's Love - Rupert Brooke/ Любовта на мъртвите - Рупърт Брук

Превел от английски
Христо Боев

Имаше някога един страшно преуспял поет.
Имаше и една жена като слънце.
Те бяха мъртви. Само че не го знаеха.
Не знаеха, че времето бе свършило за тях.
Не знаеха, че неговите песни
бяха тишина, а нейните крака и ръце,
които бяха служили на любовта толкова добре,
прах и мъртво море.

И така един ден, както някога
с ръце протегнати, те се втурнаха
огнено да се докоснат и целунат и прегърнат.
И в очите на другия да видят
всеки своето малко лице.
И в тази дълга прегръдка
да почувстват как устни и гръд се затоплят
до гръд и устни и ръце.

И така, те се втурнаха отново.
И се затичаха със смях, както разбирам
през улиците на Ада...
и после
Внезапно почувстваха как вятърът повява студ.
И усетиха, толкова силно притиснати
студения въздух върху устни и гръд
и с лудо слисване
как очите липсваха.

Из "Спринцовка за нерви" от Мурад Мурад (словесни експерименти)

Murad
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПОЕЗИЯТА
В плетач се превърнах.
Стихове плета.
Плета и преплитам –
като шалове дълги,
като пуловери топли.
Стихоплетствам безумно.


СЛЕПИ ЛЮБОВИ

Хиляда очи,
красиви очи,
слепи очи.
влез в очите
и ги целуни.
Хиляда любови,
също толкова
слепи.


ГЕОМЕТРИЧНА ПОЕЗИЯ

Пространство натъпкано в куб
Черен отвор – всъщност триъгълник
Безсмислена елипса
усилено се самовглъбява
Целеустремена парабола
на гърба си носи снаряд
Две пирамиди в любов се зарекли
едната сега е с корем.

МАЛКИЯТ ЦВЕТАР

Бера цветя
две по две
бера и в
букет ги събирам. Аз
търся, търся,
търся отвора,
търся вазата.
Затвори си
устата
не чакай!
Нося само
букет
изкуствени рози
и няколко
девствени нарциса.


ТРАНСФОРМАЦИЯ

Лягаш и виждаш само треви,
а те не те виждат
(измисли им очи).
Търся арктическия смисъл на нещата.
Синтетичен лед топли душите ни.
Синтетични хора
правят синтетична любов.
Отегчени мравки
полазват тялото ми,
прозявят се усмихват се заспиват
(върху ми).
Лесно им е!
Гъсеницата в пеперуда се превръща,
а аз в какво да се превърна?


Ч. Р. Д.
(на мене си)

Двадесет изстискани сърца
в двадесет миксера
до сняг разбити.
Двадесет безсмислени заблуди
огромни,
като огромното розово слънце
родено от болната психика
на розова котка.
Раирани устни.
Квадратни очи.
Целуни ме Черно!
Ти в червено,
аз в зелено.

13.02.1990

РИТУАЛЕН ТАНЦ

Опитвам се да танцувам –
с Луната,
но не мога да вляза –
в такт.
Аритмията ме кара –
да плача.
Сълзите ми охлаждат –
атмосферата.
С това обърквам прогнозата –
за времето.
Но над всичко това доминира
чувството за клаустрофобия
обхванало един асансьор.


АКО ПЪТЯТ

Ако пътят свършва
с кръст и кървави пирони,
струва ли си?
По–добре да поспрем
в крайпътната кръчма
и да забравим това,
което някога сме знаели.


СПРИНЦОВКА ЗА НЕРВИ

Лудница покрита от мечти
и стени от бяла нежност.
Санитари с лепкави души
изяждат свода от безбрежност.
Психиатър – клоун с триъгълен бретон
раздира тишината с плътен баритон.


ПОСЛЕДНИ ПЕСНИ
(на Даниил Хармс)

Заратустра умря пеейки.
Малдорор си изпя песента.
Алиса е вече дърта
и не и е до песни.
Затова:
– Налей, Даниилушка по чаша!
Да пием и да пеем!
Да пеем до полуда.
(ред ни е !)


Мурад М. Мурад. Спринцовка за нерви. Словесни експерименти. ИК "Литавра".1995г.
Илюстрациите в книгата са на Хубен Черкелов, а предговорът е от Румен Леонидов.

ПРЕДПРОЧЕТОХ
от Румен Леонидов

Поезията на Мурад М.Мурад е нервен отпечатък
от ехото, пред което зее разтворената уста на мо-
дерното изкуство... Това, което в Европа преди три
десетилетия извикаха и изкрещяха, премина като
вълна през нашата поетична територия, за да оста-
нат няколко не модни, а модерни гласа в развърза-
ната ни лирика... Мурад е между най – младите
представители на този отминал авангард, а леко-
тата, с която изящничи и преплита мъсъл и сети-
ва, показва, че авансовото му мислене е вродено, а
не природено от четене на книжки и себеподобни...
Усещам, че този надарен поет тръгва оттам,
докъдето мнозина стигнаха, но не продължиха към
другите неизвестности – оставиха се на потока на
съзнанието и потокът ги отмина... Дали Мурад ще
забие весло към по-обемните прозрачности на вну-
шенията или ще продължи да сглобява мозайката на
душата си – това си е негова работа... Пред нас ле-
жи една пълна с нервен сок спринцовка – акт на
буден ум и незадръстено съзнание. И всеки може да
си я забие където най-много го боли – по-уморени-
те в сърцето, а по–вечните – в така наречените ос-
татъци от душата...
Лично аз я предпрочетох венозно.

1995