(Дано някой не откачи главата ми, но добрите думи, дори в неформален разговор, си заслужават да бъдат прочетени, още повече, че си пиша и третата част на трилогията - аз Д.)
Моят приятел Антон Баев за "Невинни" - 16. 12. 2020
Здрасти, Диди!
Чуден роман си написала, по-скоро втора част на един роман!
Чудех се, докато го четях, дали тези, които не са чели "Писмата", лесно
ще влязат в "Невинни", но отговор на този въпрос нямам - вероятно ще го
получиш от нови читатели. Затова казвам, че по-скоро двата текста са
един роман в две части, някой ден може и така да се появи, обемно ще е,
но не неприлично - 550 страници, класически размер.
Великолепно е разиграна метафората със замръзването - вход на първата
част и изход на втората. Даже си мислех за общо заглави на двете части -
Замръзване, или Замръзването, такова време описваш. Но истински
великолепна е именно атмосферата, а това е светът на един роман, както
знаеш.
Разказът непрекъснато играе между застиналост и внезапност, между
замръзналост и размразяване с тези контрапункти - не само в писмата на
детето, но и в самата структура на абзаците, прескачането от една в
друга мисъл, от едно в друго състояние.
Изобщо - поздрави, и дано стигнеш до повече читатели, струва си! Но
твоята работа си си я свършила чудесно!
Антон
Чудех се, докато го четях, дали тези, които не са чели "Писмата", лесно
ще влязат в "Невинни", но отговор на този въпрос нямам - вероятно ще го
получиш от нови читатели. Затова казвам, че по-скоро двата текста са
един роман в две части, някой ден може и така да се появи, обемно ще е,
но не неприлично - 550 страници, класически размер.
Великолепно е разиграна метафората със замръзването - вход на първата
част и изход на втората. Даже си мислех за общо заглави на двете части -
Замръзване, или Замръзването, такова време описваш. Но истински
великолепна е именно атмосферата, а това е светът на един роман, както
знаеш.
Разказът непрекъснато играе между застиналост и внезапност, между
замръзналост и размразяване с тези контрапункти - не само в писмата на
детето, но и в самата структура на абзаците, прескачането от една в
друга мисъл, от едно в друго състояние.
Изобщо - поздрави, и дано стигнеш до повече читатели, струва си! Но
твоята работа си си я свършила чудесно!
Антон
