надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

понеделник, май 14, 2018

Отмъкнати моменти за поезия. За стихосбирката „В процепа на хоризонта” от Палми Ранчев


Боксьорът Палми Ранчев
Интервю с Палми Ранчев: на страницата на Издателство "Ерго" - ТУК
Мисля, че книгите винаги са нещо предстоящо.
Преди доста време си купих стихосбирката „В процепа на хоризонта” от Палми Ранчев и я оставих настрани. Изтривах рафтове, премествах книги, сменях библиотеки и къщи, подменях стари и нови мебели. „В процепа на хоризонта” стоеше вертикално, притисната от други книги, после хоризонтално, някак приземена.
Събудих се една събота твърде рано и без видим повод измъкнах хоризонта от процепа му. В интерес на истината, на редактора и издателя на книгата Мартин Христов, безуспешно и само веднъж съм се опитвала да обясня какво е да гледаш през процеп на полуотворена врата… То е като да попаднеш в хралупа, от която всичко се вижда, а всъщност отсрещното е все недостатъчно за окото. Така е и с опита за летене, за който пише Палми Ранчев, бил като сутрешното протягане.
Ясно е, че все се разминавам с летенето, но с добрите книги не ми се случва често. Първото нещо, което ми направи впечатление в стихосбирката на Палми Ранчев е езикът – обработен и непридирчив. За „аз-ове” и нравственост не ми се приказва. Има нещо чисто и интелигентно в тези стихове. Дразня се от прехваления и преднамерен интелектуализъм, който залага на играта с думите, вулгарното и мнимото доволство, едно такова снобарско и кухо е, виждам го и в някои романи.
Чета Палми Ранчев в събота и разбирам, че чакането е като точния момент – откроява се, прави впечатление, а после остава в забрава, като самия живот. Погледът на поета, попаднал в процепа, е движение. Опитвам се да си представя чисто геометрично  перспективата, линиите напред, които навлизат в мрака, тишината, самотата. Тази поезия не е вопли и стенание, липсва й излишен драматизъм, затова и попадна в полезрението ми със своята кротка самота и откровеност.
Хареса ми начинът, по който се простира душевното в поезията на Палми: обрано, пулсиращо, задава без да обобщава. Не разтърсва и не вкисва читателя, ефектът е като дишане рано сутрин при отворен прозорец.  Зеленото отвън е сигурност.   
Житейско сивото е истинско. „В процепа на хоризонта” е и разсъдъчна поезия, на места звучи и любовно, и красиво. Не е платонична или единствено саркастично поставена спрямо момичето (жената), а това си е лично опазване от общата инерция никой и нищо да не бъдат пощадени. Толкова внимателно борави Палми с думите, че чак му завиждам за постигнатото. В същото време не става дума за гладка и хлъзгава „конструкция”, има струни, които  се докосват, и после внимателно се изоставят. Отмъква се моментът, за да се превърне в поезия.
Това с натежалия живот (в стихосбирката) изобщо не го вярвам, даже като ирония и нарочен патос приех стиховете: „Не искам да вървя. Не мога повече”.

Палми Ранчев. В процепа на хоризонта. Изд. Ерго, Сф. 2011


И в Културни новини

Като прочетох стихосбирката, си спомних тази песен:)


Няма коментари:

Публикуване на коментар