надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.
Показват се публикациите с етикет Йовков. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Йовков. Показване на всички публикации

четвъртък, март 11, 2021

Христо Боев: "Различната Добруджа" показва нуждата от сътрудничество между българи и румънци


Христо за воята монография: "Различната Добруджа в литературата между войните"

Интервюто е от Русе. 
 

вторник, януари 19, 2021

Електронен вариант на монографията "Различната Добруджа в литературата между войните"


Интердисциплинарното изследване може да се свали напълно безплатно от сайта на издателството на ШУ "Епископ Константин Преславски"


 ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ И ПЪТЕШЕСТВИЕ В СВЕТА НА ЙОВКОВА ДОБРУДЖА, И НЕ САМО:)

ТУК  ЛИНК

Монографията е с румънско-френски добруджански привкус:) 




сряда, ноември 25, 2020

Предстоящо: РАЗЛИЧНАТА ДОБРУДЖА В ЛИТЕРАТУРАТА МЕЖДУ ВОЙНИТЕ


 До дни книгата ще излезе на хартия, а след известно време и в е-вариант с издателството на ШУ "Епископ Константин Преславски"

автор: Христо Боев

рецензент: доц. д-р Юрий Проданов

научен редактор: проф. д-р Петър Стоянович




Христо Боев е роден в Пловдив. Доктор по филология от Университета „Овидиус“ – Констанца. Преподавател по английска и американска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Преводач от и на румънски и английски език, сред преводите му на румънски романи са междувоенни и съвременни класики. Научните му интереси са в областта на литературния урбанизъм, геокритицизма, сравнителното литературознание и превода.

 

Йовков е български автор, към когото съм се завръщал неведнъж поради неуловимата магия, извираща от творбите му. Негови съвременници, писали за Добруджа, са и румънските писатели, които ще разгледам тук: Чела Серги, Антон Холбан, Михаил Себастиан, Еманоил Букуца, Джордже Топърчяну и Реджина Мария, като ще коментирам и написаното за Добруджа от виден румънски историк, Лучан Бойа. Докосването им до този магически край е било маркиращо и така те създават някои от най-добрите си творби. Добруджа, в която живея от над 10 години вече, и близостта ѝ до Румъния, ми дадоха възможност не само да науча румънски, да открия тези румънски автори, но и да установя техните впечатления и усещания от един нов чуден свят, впечатления, които не са ми чужди и на мен. Предмет на настоящия труд е критическият прочит на тези два свята – техният и на Йовков, в мой опит да представя тези светове и на другите.

Автора

 

Метафоричното разбиране на Балканите като малък езиков Вавилон идва от факта, че на ограничено пространство в съседство съществуват езици от четири езикови семейства (романски, тюркски, гръцки и славянски). Хората, говорещи тези езици, са близки в пространствен аспект и отчайващо далечни в познаването на съседа. Книгата на Христо Боев е вълнуващо преживяване – респектиращ опит за преодоляването на тази непростима отдалеченост спрямо „близкият непознат“ на другия бряг на Дунав.

Юрий Проданов

 

Изследването на Христо Боев „Различната Добруджа в литературата между войните“ е успешен опит да помогнем на незарастващата рана на незнанието в цял период от българското държавно и духовно съществуване. В съвременната ни наука, често попадаща в плен на изолационната патриотичност, подобни монографии са живително средство да изучим себе си чрез познанието за другия. Предлаганата книга е отлично четиво и за публика, която няма дълбоки познания за авторите и текстовете на румънската литература, защото интердисциплинарните изследвания на Боев успешно и интересно ги надхвърлят.

Петър Стоянович


четвъртък, октомври 30, 2014

Извън регионалното: „Албена” по Йовков на добричка сцена

Постановката „Албена” бе последна за тази година. Поставя се от ТПЦ „Йордан Йовков” - Добрич и е по повод осемдесет и петия рожден ден на театъра.
С любопитство наблюдавах адаптацията и интерпретацията на „Албена” по Йовков. Режисьор е Пламен Панев. Участваха артистите: Kaмелия Тодорова, Пламен Маринов, Владимир Цветков, Красимир Демиров, Радомир Андонов, Петър Петков, Бистра Боева, Валери Марков, Владимир Трендафилов, Ема Георгиева, Соня Георгиева, Любов Николова, Георги Калчев. Мисля, че постепенно и в трупата на добричкия театър навлизат млади попълнения – и няма как, защото в театъра е като в живота: има и млади, и стари герои. И няма как да се научи някой да е на сцена, без да е по-често пред публика.
Албена (дебютантката Камелия Тодорова) маркира по интересен начин конфликта, още с появата си на сцената. На преден план излезе самодивската й същност, виталната й момичешка природа и усмивката й. Вероятно такава е била идеята. Но конфликтът се чертае от страст и напрежение, които не бяха съвсем изработени или поне аз не ги усетих напълно в този образ. Включително и във взаимоотношенията на Албена с Нягул (Владимир Цветков). От друга страна, така се бяга от клишето за фаталната жена, която обаче събира и разделя хората в колектива (селото). Съвсем не  е лесен за  драматургия Йовковият текст, особено ако един режисьор иска да направи нещо интересно и с мярка, придържайки се към модерна концепция и символика.
Куцар (Пламен Маринов) събра такава енергия и отдаденост – игра съсредоточено и отпуснато в същото време. Не знам как се постига това – приближи към себе си (за малко) всяко кътче от сцената и после го „постави” на мястото му. Повярвах му и съжалих Куцар, но не заради Албена, а заради самия него. Добро режисьорско решение, което представи непосилното бреме на простоватия човек, който все е на присмех, но пък как само преживя изневярата на Албена... Омота червени конци около жена си, опита се да я впримчи, но и се затвори в себе си, разбра нещо свое... Сякаш потъна. Не допусках, че ще отида на „Албена” и ще забележа Куцар.
Хомогенен спектакъл, в който символиката е с мярка (червените конци, червеното цвете, брашното в очите). В съзнанието ми останаха отделните сцени – изработени „нацяло” но и поединично. Фиксирани детайли и декори. Музика, която задава драматични акорди. Добра пластика на тялото и значещи движенията. Ненатрапчиви костюми – Албена една от жените в селото, но с елегантни детайли по своята бяла манта, които да задават особеното й положение. Не разбрах кой е работил по сценария (адаптацията), но го е направил с разбиране, запазвайки и автентичното говорене, и близостта до Йовковия текст, придавайки му модерна визия. Това издига постановката над популярно-клишираното. Понякога ми идва в повече „препускането” по сцената, събличането и доближаването до публиката на българските актьори. Постановката не е камерна, но ме отдалечи – усетих мярата и кондицията на актьори и режисьор. Текстът е класически и всички му отдадохме дължимото. Това е театърът!

Като режисьор Пламен Панев постига повече от едно представяне на селото и колектива, който обсъжда, обича и осъжда Албена. Дори не мислех, че декорите са добруджански, портите ми се сториха прегради или врати към нещо невидимо. Ситуацията с Албена е „вчерашна”, но може да бъде и днешна. Накара ме да се замисля за различните и „белязаните” хора, за малките и важни неща. За решенията (ни) и последствията, както и за Йовковия свят, в който доброто и злото са отделени, но и преплетени сили. Като в самия живот. 

неделя, ноември 07, 2010

Научно изследване за повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков


Kремена Митева е автор на научното изследване на тема „Повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков – литературни и културни диалози“

Излезе от печат първата книга на д-р Кремена Митева – главен уредник на дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич. В нея авторката си поставя за цел да положи повестта „Жетварят“ в контекста на Йовковото творчество и на българската литература и култура от 20-те години на миналия век. Книгата е ориентирана към широк читателски кръг – научни работници, учители, ученици, читатели с хуманитарни интереси, ценители на българската художествена литература. Заглавието е интригуващо – „Повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков – литературни и културни диалози“. Научен редактор на книгата е проф. дфн Христо Трендафилов.
В изследването е използвана библиография, която включва над 300 заглавия – литературни творби и научни изследвания. Обхванат е голям период – от Йовково и по-ранно време до наши дни, споделя в увода д-р Кремена Митева. Това дава възможност да се проследят отчасти българската литературна и културна история, развитието на литературоведската мисъл, различните школи и направления в нея. Акцент в цялата книга всъщност е тезата, че повестта „Жетварят“ е една от емблематичните книги на 20-те години на миналия век и важна отправна точка в творчеството на своя автор. „Жетварят“ е подстъп към класическото Йовково творчество – част от канона на българската литература, споделя д-р Кремена Митева и добавя, че образът на Жетваря може да се приеме като код за разчитане личността и творчеството на белетриста.

сряда, ноември 03, 2010

130 години от рождението на Йовков

Ръкописът на Индже / Елка и Деспина Йовкови, 1922 / Йовков с артисти от Народния театър





архив: Дом-паметник "Йордан Йовков"
научно изследване за "Жетварят"