„Разкази насън“ от кипърския автор Панос Йоанидис е
отличен сборник с истории: чисто повествователно Панос Йоанидис използва разнообразни
техники; задвижва сюжети между реалността и съня, като кара читателя да се
съмнява коя е истинската реалност; доста елегантна проза; в същото време не
прилича на любимите ми румънци и сърби; по-дистанциран е от турските
разказвачи, или поне не толкова прочувствен; не иска да внушава или поучава чрез
прозата си за разлика от някои наши творци, в този ред на мисли е внимателен с
битийните въпроси, както и с натрупването на „родни“ значения и знаци;
Изобщо Панос Йоанидис е съвременен разказвач с усет към
детайла, с някакъв морски ненатрапчив сантимент, който се реализира с топлина и
пълнота. Историите му са съсредоточени към случки, които са изведени от конкретен
сън. Не прекалява с митологичните значения, кипърецът ни връща към
удоволствието да се чете. Спомних си за един противоположен стил на писане, на
една също добра разказвачка, немкинята Таня Дюкерс в сборника й „Кафене
Бразилия“. Позицията на Таня Дюкерс спрямо света е иронична, твърди се, че
разказва коварно, хладно и забавно. В случая ми беше трудно да разбере къде
точно е поставен човекът, какво място му отрежда немската авторка, родена в
Западен Берлин през 1968 г. Спонтанността й е прибрана умело във формата на
разказа, който използва, за да предаде не чувства, а отделни липси и спомени.
Кипърецът нехае за почти всичко (в това си личи и опитът му), освен за „своето“
парче земя, сън и проникновение. Панос Йоанидис е дисциплиниран разказвач, но го
прави толкова леко и естествено, че както почти никога не искам да се срещам с творците,
които чета, този път си пожелах да видя автора на сборника „Разкази насън“ и да
разговарям с него.
За хората, които водят
курсове по творческо писане, книгата също би била интересна. В
съновиденията-случки на Панос Йоанидис могат да се открият образи и връзки с
останалите му произведения, така твърди авторът. Аз бих използвала (в свой курс
или модул) играта с реалностите, нищо, че става дума за сън - измислен или не.
Всекидневното и обикновеното присъстват като двигател на действието. Може
спокойно да се наблюдава „преминаването“ от единия в другия свят. Опитах се да
видя полубудното състояние на повествователя или героя, за да направя някакъв
извод, ще трябва да чета по-внимателно.
Панос Йоанидис е роден във Фамагуста през 1935 г.
Родителите му са бежанци от Мала Азия. Следвал е журналистика и медии в САЩ и
цели четиридесет години е работил в държавното Кипърско радио и телевизия. В разказите
не открих обаче уклони към публицистичност или новинарски рефлекс да не би
случайно някой да остане неосведомен за нещо. Защото за Панос Йоанидис да
разказваш истории е приключение и вълнение от живота такъв, какъвто е,
независимо дали го преживяваме будни или сънени.…
Из предговора на автора:
„Както всички, и аз
виждам сънища в будния си живот: приятни, неприятни, оптимистични, алегорични,
откачени и несвързани, или пък кошмари, след които се събуждам потънал в пот и
със сърцебиене. И виждам:
– как се губя в огромен, ъгловат
град и както винаги, напразно търся някой местен човек да ми даде адреса на
хотела или да ми каже къде има стоянка за такси;
– как непрекъснато някои, които
ми имат зъб или пък са непоправими майтапчии, откарват колата ми някъде далеч
от гаража точно когато ми трябва най-много;
– че
пеша изминавам километри през полупланински райони, въоръжен с тояга, за да се
пазя от кучетата;
– че
коса като на Авесалом е покрила плешивината ми и съм се заковал пред
огледалото, за да я среша малко;
– че… и
че… виждам разни други подобни неща, любезни мои читатели, които помня за
кратко, а почти веднага повечето от тях изчезват в бездънния кладенец на
подсъзнанието…“
Панос Йоанидис. Разкази насън. ИК „Колибри“, 2021; превод от гръцки: Иван Б. Генов
