На 60 години почина от Ковид-19 Георги Чобанов, създателят на най-големия сайт за литература LiterNet
С Гео Чобанов се виждахме на всеки няколко години, когато
се прибира от Канада другият наш приятел – Веселин Веселинов.
Откъде да знам, че толкова кратко се живее!
Гео и жена му Нина ме чакаха къде ли не във Варна – на
автогарата, пред Операта, в Морската, пред молове и паркове. После ме
изпращаха, Гео винаги гледаше номера на таксито и шофьора. Притесняваше се за
мен, как съществувам и ходя по белия свят. Друг път ми се ядосваше, защото постоянно
съм правела каквото искам. Последно ми изпрати романа на Силвия Плат,
изнамерваше всички книги, които ми трябват. Когато някакъв варненски таксиметров
шофьор опря пистолет в слепоочието му, Гео месеци наред имаше висока
температура, наложи се да пие и хапчета. Не се оплакваше, живееше по своя
начин. Подкрепяше всякакви мои наглед безумни идеи.
Още по-отдавна спях в дома на Нина и Гео. Жена му ми
оправяше някакво тясно канапе, на което усещах граховото зърно. Гео казваше, че
дъщеря ми не прилича на мен, нямало значение, че двете сме в лилави рокли, на
детето баща му бил ясен, за майка му, можело да се спори. Стояхме с часове по
варненските кръчми. Гео нямаше чернилка в душата си. Леко се огорчаваше, че
пристигам във Варна предимно, когато Веселин е в България.
Как бих могла да забравя несебърските нощи и дни, Гео.
Почивай в мир, приятелю!
Съжалявам, че не дойдох, както обещавах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар