Две първи места за читателите на Георги Марков на ученическата конференция към УчИ-БАН

 

Творческата лаборатория: „Текстът Георги Марков“ от ЕГ „Гео Милев“ - Добрич, която действа като провокация към съвременността и литературата, за една година бе част от малките научно-изследователски общности на Ученическия институт на БАН. Младите изследователи Иван Друмев, Симона Колева и Гергана Василева от единадесети клас презентираха своите теми онлайн на 12-ти ноември от студиото на радио „Добруджа“. Председател на журито на секция „Литература и Обществени науки“ бе Йоана Спасова-Дикова, професор в Институт за изследване на изкуствата – БАН, а сред членовете бяха доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература към БАН. Журито нарече проекта на учениците и техния ръководител Дияна Боева мащабен, присъждайки две първи места за добричките гимназисти, които ще получат грамоти и парични награди. Консултант на проектите е д-р Христо Боев от ШУ „Епископ Константин Преславски“, който споделя в своята рецензия към проекта: „Внимателно е проследен творческият път на писателя от „Победителите на Аякс“ до „Репортажите“. Работата в творческата лаборатория е сериозна предпоставка за тълкуването на различни текстове на Георги Марков съобразно жанровите им характеристики, при което ясно се интерпретират ценностите и нормите, характерни за близкото минало. Особено внимание заслужава анкетата с Димитър Бочев, Димитър Кенаров и Любен Марков, която е ценен източник за бъдещите изследователи на творчеството на Георги Марков“.

На 10, 11, 12 ноември на Седмата научна ученическа сесия бяха представени онлайн шестдесет и осем проекта от различни области от двадесет града от цялата страна. За първи път тази година в сесията участват ученици с толкова разнообразни по тематика научни проекти, част от които и с интердисциплинарна насоченост, съобщават на сайта си УчИ-БАН.  Двадесет и шест от тях са подготвени от 22-те малки учебно-изследователски общности, с които УчИ–БАН работи през 2019 и 2020 г. по едноименния проект на програма „Образование с наука“, финансирана от Министерство на образованието и науката. Иван Друмев и Симона Колева писаха върху: „Задочни репортажи за България“ от Георги Марков: чувство за непоносимост към колективния фалш“; а Гергана Василева представи: „Творчеството на Г. Марков: от соцреализма до „Репортажите“.

Магда Абазова и Александър Денков: илюстратори на книгите на Георги Марков

Прочетох най-първите произведения на писателя Георги  Марков - фантастичния роман "Победителите на Аякс" (1959) и сб. с новели "Анкета" (1961). Останах приятно изненадана от художествените редактори на книгите, както са се наричали. Практиката очевидно е била да се използват художници активно.
Снимах няколко от илюстрациите от книгите. Художничката Магда Абазова ( на "Анкета") и А. Денков (на "Победителите на Аякс"). Не съм професионалист, но виждам изчистените форми и емоцията в черно-белите кадри. Мисля, че е доста модерно, стилно и адекватно избрано всичко, съобразено с тематиката на книгите. Денков направо отива в "Аватар" в някои моменти. Ами тази меланхолия на Абазова! Атанас Пацев - худ. редактор на "Победителите на Аякс"

А. Денков

А. Денков

А. Денков

А. Денков

М. Абазова

М. Абазова

Думи на Абазова:

"Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия – светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам.“

Повече за нея, плюс картини": ТУК

Изключително приятна първа среща с двама български художници. След толкова години.
Затова някои неща са непреходни...

За срещата ни с братовчеда, биографа и приятеля на Георги Марков

Анкетата се проведе през февруари по проект „Oбразование с наука“ на МОН и УчИ-БАН 

Стоя в бюфета на жп гарата в София. Началото на февруари.

Рано сутринта е, може би към шест часа. До мен са Симона, Иван и Йоанна от десети клас на ЕГ „Гео Милев“ - Добрич. Пътуваме по работа, на обучение сме към Ученическия институт на БАН и МОН по нашия проект: „Текстът Георги Марков“.

Студено е. Пия кафе, учениците закусват. Симона не спира да говори. Иван допълва нещо. Аз и Йони мълчим. Сещам се нещо. Ровя в телефона. Чакам да се съмне oще малко.

Първият таксиметров шофьор ни лъже, вторият разказва за живота си до дъно, а третият ми казва, че не говоря изобщо диалектно, бил е в Шумен в казармата, а пък ние пътуваме от Добрич. Мълчим притиснати в таксито.

Към обед ми се обажда Любен Марков, уреждаме срещата ни за вечерта. Казвам на учениците плана още преди планово да спре токът в хостела, в който сме настанени. Учениците вадят, почти в тъмното, листите и папките, които съм им дала. Разглеждаме текстове от „Репортажите“. Леко се притесняват от срещата с Любен Марков (първият братовчед на българския писател), Димитър Кенаров (поет и журналист, биограф на дисидента) и Димитър Бочев (приятел на Георги Марков). Мислят евентуални въпроси за анкетата, която ще проведем с братовчеда, биографа и приятеля на българския писател, убит в Лондон. Показвам снимки на хората, с които ще се срещнем. Взират се.

Вечерта след обучението чакаме в градинката на Кристал Димитър Кенаров. Ръми и е тъмно. Влизаме в старата и красива кооперация. Изкачваме се по стръмни и широки стълби. Посреща ни топлината и уютът на поддържан дом. Постелката от вътрешната страна на вратата е млечнобял неголям кръг.

Представям групата си: идваме почти от румънската граница, свободни сме, говорим онова, което искаме, усещам, че в този дом ни гледат добронамерено, групата ни е част от изследователски проект за Георги Марков, не съм част от конюнктура, но всичко, което правя се налага да е обвързано в някаква форма и да е в определен контекст, Георги Марков ще се изучава догодина в 11. клас, учениците пишат доклади за нашия писател, разделени на два отбора, само Гергана не успя да дойде, за съжаление…

Атмосферата е дружеска, сякаш идваме поне за десети път в апартамента на Димитър Кенаров. Симона чете началото на „Репортажите“, защото й харесва. Задава въпроса за родолюбието на Георги Марков, така необходимо на всички ни днес…

Започва отявлен приятелски спор за заглавието на „Репортажите“. Бочев казва каква е била волята на Георги Марков, Кенаров твърди, че не бива да се противопоставяме на общоприетото – „Задочни репортажи за България“, за сметка на „Задочни репортажи за задочна България“.

Силно и спотаено вълнение навсякъде.

Отдавна не съм се срещала с толкова съмишленици. Отпосле разказвам на колегите, че никога не съм била на място, извън дома си, в което да ми е толкова топло и уютно от раз. Иван вижда стар часовник, той се интересува от механизми, химия и други подобни неща. Иска да разбере как е устроен светът, и колко е разнообразен.

Питаме за всичко, свързано с писателя. Споделяме за конкурса, който проведохме на името на Георги Марков преди няколко години.

Любен Марков разказва за последната си среща със воя братовчед. Говори подробно за малките камъчета по пътя и олющената боя по колата… сякаш 60-те на миналия век са били вчера. Има бистър ум. От после разбирам, че сигурно от вълнение, Любен е вдигнал кръвно през деня.

Димитър Бочев твърди, че е „стар като камък“, и той споделя за последната си среща със своя приятел, за есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков по радио „Дойче Веле“, за смисъла да казваш онова, което мислиш и искаш, за общите им приятели, за личната родина…

Димитър Кенаров показва снимки от различни периоди от живота на Георги Марков, разказва за срещата си със Саша Маркова... Учениците са като зашеметени от тримата ни събеседници. Убеждават се, че Георги Марков е харизматичен и въздействащ писател, че не сме на мелодраматичен помен или на онези странни годишнини и мероприятия, в които всичко е толкова парадно и фалшиво.

Доволна съм, че показах Георги Марков на съвсем млади хора.

Симона разказва нещо лично. Всички гледаме блясъка в очите й. Може би ще учи в Германия. И тримата ученици са немскоговорящи, в специализиран клас са, което им дава право да си изберат след няколко години университет в Германия. Това се харесва на Димитър Бочев.

Йоанна мълчи, но изразява жив интерес. Иван пак пита за историята на еди-кой си часовник. Димитър Кенаров отвръща, че е спомен от баща му.

Ентусиазмът от живота не се наследява, но се предава чрез общия смисъл, който обгръща хора от цели три поколения, събрани на едно място.

Съперничим си само за едно: сякаш се борим за любовта на един писател, отишъл си насила от този свят. Убит в Лондон, през далечната 1978 г. Записвам разговора с телефона си. Някой звъни, сякаш на вратата на апартамента. Димитър Бочев казва, че е милицията, така са вкарвали в затвора по времето на комунизма.

Питам Иван как една деспотична система може да се сгромоляса, достатъчен ли е натискът отвън, или трябва и съпротива отвътре, или „самоизяждане“. Иван си спомня романа „Покривът“ на Георги Марков...

Натискът е двупосочен, г-жо – хем е съпротива, хем е самоизяждане и разруха. Колкото повече власт, толкова по-голямо падение!

.Димитър Кенаров пита младите хора за любимите им есета от Георги Марков. Любен говори за натиска върху човека, за липсата на омраза в братовчед си, Димитър Бочев споменава за собствена си присъда от комунистическия режим.

Димитър Бочев разпознава себе си и Клаудия на една снимка, учениците не успяват да разберат, че е той обаче...

Скоро ще е полунощ.

Не си обещаваме, че в подходящ момент ще се видим пак. Това е ясно. Раздавам книгите за подаръци, които нося. Учениците не знаят, че съм написала роман. Гледат ме изненадано. Забравяме храната, която Митко Кенаров ни подготвя.

Тръгваме си.

Следващата ни среща е в издателство „Рива“, на другия ден. И там ни черпят. Подаряват ни книги и искат да ни видят пак. Поне два часа стоях в офиса на Йонко Йончев. Помня ясно книгите на Борис Христов по рафтовете. Запознавам се и с Мария, един от редакторите на издателството.

Хваща студ.

Влакът спира насред нищото. Ще ни извозват с автобус от някъде до някъде, защото пътят за север е затворен.

Телефонът ми звъни.

Любен Марков е, пита ме дали сме пристигнали...

Наградите от конкурса ни преди време

Наградите от конкурса ни преди време

Наградите от конкурса ни преди време

БНР за Творческата лаборатория "Георги Марков"

Репортажът - ТУК

Шахматната партия "Георги Марков"

Една моя статия за монографията на Цветелина Иванова за Георги Марков - ТУК

ИМА ЛИ НУЖДА БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР ОТ ПИЕСИТЕ НА ГЕОРГИ МАРКОВ?

Портал "Култура" - ТУК

"Сиела" издаде наскоро пиесите на Георги Марков, моите наблюдения в статията.

Как ще се изучава Георги Марков в училище?

Моя скорошна статия в Портал Култура - ТУК

Георги Марков ще се изучава факултативно в XI клас

Преди дни МОН съобщи, че българският писател и дисидент Георги Марков ще бъде включен факултативно в програмата по литература за 11 клас през 2020 г. В предаването култура.бг на БНТ на 6.12.2018 редакторът на Портал „Култура“ Тони Николов и писателят Димитър Бочев благодариха на всички, които от години полагат усилия това да се случи. Специално място бе отделено на Литературния фестивал на името на Георги Марков в ЕГ „Гео Милев“ - Добрич, който се проведе през 2017 г. В него участваха ученици от 8-12 клас, а есетата и презентациите им бяха публикувани в отделен брой на интерактивната платформа СЛЕД-И  

               Организатори на конкурса бяха Дияна Боева (учител по български и литература, Емилия Стефанова (учител по география) и Мария Кирилова (учител по информатика и технологии). Конкурсът е инициатива на ЕГ „Гео Милев“, и се осъществи с подкрепата на Портал „Култура“, е-списание LiterNet, проект „Твоят час“ на МОН и братовчеда на Георги Марков, Любен Марков.

Вижте записа по БНТ:  ТУК




Победителят в конкурса 

Финал на ученическия конкурса за Георги Марков

Приключи ученическият конкурс за есе и дигитален продукт на името на Георги Марков. Конкурсът е по повод 40-годишнината от смъртта на писателя, и се организира от ЕГ „Гео Милев” - Добрич, в партньорство с Портал „Култура” и Литературна мрежа „LiterNet”. Темата бе обявена преди няколко месеца: Европеецът Георги Марков, а акцентът бе поставен върху творчеството му. Учениците, на възраст между 14-19 години, четоха за първи път Репортажите на дисидента, а техните учители припомнят, че няма обществена, журналистическа, академична, студентска или държавна награда на негово име.

Наградите, книги с есета на писателя и световни класически произведения, се осигуряват от проект „Твоят час” на МОН, от партньорите на конкурса и от братовчеда на писателя – Любен Марков, който отговаря за паметта му. Организатори на конкурса са Дияна Боева (преподавател по български език и литература), Мария Кирилова (преподавател по ИТ) и Емилия Стефанова (преподавател по география).

В този интерактивен брой на СЛЕД-И, посветен на Георги Марков, можете да прочетете номинираните  ученически есета от конкурса и да разгледате избраните дигитални продукти: корица на книгата „Мъже” на писателя, както и презентации за живота му, една от които носи символичното наименование:  „Пътят на Георги Марков – от Княжево до Лондон”, и проследява важни топоси и интересни места от живота на българина, като емигрант и в родината му.

Снимки от атмосферата при раздаването на наградите. БРОЯТ ТУК

ГЕОРГИ МАРКОВ: КОНФЕРЕНЦИЯТА НА МЛАДИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ТВОРЦИ

Василий Колотев, "Опашка", 1985

Есето е четено по Дойче веле през 1977 г., публикува се за първи път в Портал "Култура" (ЛИНК)

Ученически конкурс за есе и дигитален продукт на името на Георги Марков

Повече информация: ТУК