надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.
Показват се публикациите с етикет БАН. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет БАН. Показване на всички публикации

неделя, ноември 17, 2019

Стартира Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков към УчИ-БАН


През октомври Ученическият Институт на БАН (УчИ-БАН) обяви конкурс за създаване на Малки учебно-изследователски общности (МУИО) в рамките на финансираната от МОН и изпълнявана от БАН програма „Образование с наука“. Идейният проект на учителя по български език и литература Дияна Боева – Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич е одобрен сред над осемдесет предложения от цялата страна, като допустимият им брой е петнадесет, девет от МУИО са в областта на естествените науки, технологиите, инженерството и математиката, а останалите шест в областта на хуманитарните и обществените науки. 

Първи опити. Просто документално

Опитах се да публикувам визията за Лабораторията ни, не успях на едно място...  Нямаше да ми направи впечатление, ако беше за текста Вазов, Талев или Гео Милев. Струва ми се, че чувствителността по темата Марков не е отшумяла, това принципно е проблем за изследователя. Възползвах се и коментирах ситуацията на първата ни сбирка с учениците: отказът, приемането, неприемането, изследването, прочита - всичко е част от личната ни документалистика по темата Марков. Продължаваме да градим този прочит за писателя с малки стъпки: компрометиращи понякога, изследователски друг път или чисто лични, едно е сигурно, липсва безразличие. 

Дискусията

Лабораторните ни упражнения по текстовете на българския писател Георги Марков ще се впишат в една широка дискусия от последните години: как и дали да се изучава комунизмът в училище. Г. Марков е човек на своето време, който за разлика от Димитър Талев, не се интересува от миналото, а пресътворява настоящето си. Очертаването на творческите перспективи на Г. Марков ще бъдат обект и цел на ученическите изследвания. Точно през учебната 2020/2021 година се въвежда като опция изучаването на Г. Марков в училище, лично аз бих го разглеждала успоредно с друг градски писател – Павел Вежинов. Целта на Лабораторията е да подготви участниците за конференцията на УчИ-БАН догодина с подходящи за възрастта им теми, а това е стъпка към по-смисленото им пребиваване в училище, което е разколебано от доста фактори напоследък: тежка програма, натоварващи учебници, липса на професионално ориентиране, остаряла методика и пр. 

Участниците

Подбрах от близо 160 души мои ученици, четирима десетокласници. Ако кажем, че отборът „Марков“ има капитан, това е Иван Друмев от 10 „б“ – твърди, че ще стане хирург, не смея да питам дали ще е в България, предполагам – не. Йоанна Ненкова от 10 „а“ е математик, но се класира на първо място на Областната олимпиада по БЕЛ. Изказът й е конструиран логично, но не хладно и непременно по формули. Симона Колева от 10 „а“ е артистична и леко хаотична, идеите й са интелигентно и идеалистично изречени. Тя, заедно с Гергана Василева от 10 „а“, е участник в интерактивното пространство за култура и нещотърсачество на Езикова СЛЕД-И.
Иван печели награда за есе от Първия конкурс, който организирахме на името на Г. Марков, а Гергана, Симона и Йоанна са част от Край границата. Дни на румънската литература, чийто модератор съм аз. Границата задава свобода и уважение към другия. Интересът ни към Г. Марков, включително и моят, като част от отбора, е свързан с убеждението на писателя, че човек има право да говори, пише, твори и живее където и както поиска, независимо дали това се харесва на власт или конюнктура. Без да превръщаме личния избор в непредвидима максима, ние сме отбор, който се вписва в общата визия на научно-изследователския проект на УчИ-БАН за колегиалност към фактите и любов към творчеството. 

Цели и акценти в програмата

Целта е Текстът Г. Марков да достигне до определена аудитория, да бъде осмислен и анализиран, съобразно конкретната възрастова група. Учениците ще започнат своите „лабораторни упражнения“ в десети клас, самата конференция ще бъде, когато вече ще са единадесети. Това е от значение за рецепцията им.
В по-широк семиотичен план Текстът Г. Марков включва: времето, контекста, създаденото в България от автора, творчеството му извън страната ни, личната кореспонденция, екзистенциалните дилеми на писателя, семейната му среда, рецепцията за него, любовта му към родното, която той недвусмислено заявява, пряко или косвено, чрез всичко което прави, както и невралгични български топоси като моста Ватерло…
Програмата, която изработвам включва подбрани моменти, свързани с изброеното. Преди всичко Текстът Г. Марков е свобода и избор, изява и развитие. Какъв по-добър пример за подрастващите. Само че Г. Марков плаща с живота си за своя избор, това не е без значение, когато задаваме такъв ракурс на личната му съдба и творчество.
Изследването на творчеството на Г. Марков е част от адекватното и честно изговаряне на близкото минало. Припомням, че в българското училище се изучават всички политически системи, а личната документалистика на писателя за социализма, е възможен поглед, запазена хроника на цяла една епоха, изречена на глас по Западното радио. В друг план е интересно да се изследват принципите, езикови и социални, на които стъпва радиожурналистиката на Г. Марков. Да чуем гласа му пo Би Би Си Лондон (ТУК). 
Планирам Иван да се занимава с биографичния наратив и контекста на творчеството на писателя; Йоанна да пише за „своите“ десет есета от Г. Марков; Гергана за импресиите-етюди и лицето на човека; Симона за „своя“ съвременник Г. Марков.
Учениците ще имат общ фокус с различни теми. Докладите и есетата им ще се допълват, а може да са разнопосочни и да спорят помежду си. Важно е да се спомене, че за първи път ученици ще говорят за писателя пред свои връстници от цялата страна на ученическата конференция догодина, която ще е резултат на изследователските усилия на природо-математици и хуманитаристи.
Оказва се, че пак за първи път пиесата да се „Провреш под дъгата“ е поставена на Добричка сцена (тогава Толбухин) на 25 септември 1966 г. С нея дебютират: режисьорът Николай Поляков и сценографът Петър Янков. Днес все още се помнят актьорите и техните изяви, дошли по разпределение почти до границата и суровото северно море: Стоян Гарванов, Коста Карагеоргиев, Климент Денчев, Светослав Пеев, Петър Вучков... Ще се опитаме да намерим лични свидетелства и снимки от архива на театъра.

Реализация на възможности и методика

Един от големите проблеми в българското училище е липсата на адекватна методика. И това се случва въпреки многото обучения, които в повечето случаи се водят от хора, които не са стъпвали в класна стая в близко време. Методиката е пътят до учениците, тя е съчетание от устойчивост и експеримент, познаване на аудиторията и начин знанието да пристигне до някого. Няма вариант, в който всеки разбира „правилно“. В случая с Г. Марков съм улеснена от езика на автора – емоционален, идеен, прост и открит. Като начало съм подбрала писма на писателя до негови приятели и близки. Вероятно ще ме попитат защо до края на живота на писателя от България му отговарят предимно родителите му. Синдромът на следенето, част от характеристиките на комунистическата епоха: затворени граници (отворени за малцина), кореспонденция под надзор, (не)пропускливостта на системата по Фуко и пр. В друг план това е нашият общ разговор за паметта и възможността днес да се вземат решения не под натиск, а чрез параметрите, на онова, което не бива да се забравя.

Комуникационни платформи

Освен преките ни сбирки, които по регламент ще са минимум два пъти на месец, обмислям създаването на затворено виртуално пространство, в което да консултирам по темите, да помествам материали и библиография, както и откъси от произведения на Г. Марков. 

Библиография 

Включвам произведенията на Г. Марков, налични онлайн и на хартия, тези, които е писал в България и Репортажите, четени по Западното радио. Определени статии за Г. Марков от Цвета Трифонова, Инна Пелева, Светлозар Игов, Христо Христов, Розалия Ликова, Божидар Кунчев, Владимир Янев, Цветелина Иванова и др. 

Устойчивост на „лабораторните упражнения“ 

Българската идентичност като част от общия европейки модел е устойчив механизъм, по който учениците се обучават да възприемат себе си и света. Европеецът Георги Марков беше насловът на конкурса ни, аналитичността на едно „лабораторно упражнение“ с подобна умисъл дава възможност на хуманитаристиката да направи изводи, свързани с конкретни ползи за всички ни.

И в КН

четвъртък, юни 08, 2017

Сборникът „Антитоталитарната литература”

Рядко научните сборници, които излизат на български, стават за четене от по-широка (а и тясна) аудитория. Мислех си, че е невъзможно да бъда изненадана от „елитарните” дискусии, които в общия случай не са в състояние да прокламират хуманитаристиката, като поле на идеи, променящи мислене, свят и действителност, дръзвайки да се опълчват на установените норми, хора и непродуктивност.
Сборникът “Антитоталитарната литература” излиза през 2009 в Издателски център „Боян Пенев” на БАН, негови съставители са Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев и Едвин Сугарев. Четох го като роман, след който имам главоболие от многото мисли, които идват към мен. Сборникът е от статии, посветени на „другата” литература, която е алтернативна на литературата на социалистическия реализъм (чисто времево – 1944-1989 е в центъра). И не само, според определени схващания,  "антитоталитарна е оная литература (във възможно най-широкия смисъл на понятието литература), която, инакомислейки, със свои специфични художествени и/или документални изразни средства защищава насилствено потъпканите граждански права и свободи... Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си" (Вихрен Чернокожев). Коментира се, че подобно оределение позволява да се включи и времето до 1944 г със своите инакомислещи… Мисля, че тепърва изследователите ще уточняват границите, казусите, дефинициите...
Сборникът е впечатляващо и образоващо четиво, с нелек, но силно концентриран, наслагващ и разбираем език. Не става дума за представяне на гледните точки (като в журналистиката) или за мнимите и несъществуващи истини (като във философията). Сбoрникът „Антитоталитарната литература” измерва някаква амплитуда и обща топлина на „тялото”. Преминавах от статия в статия, като от разказ в разказ, и не виждах разностилие – само фиксирах смисъла и непримиримостта. Непримиримомост, но не като ожесточение, а като споделен литературен и житейски опит, който непременно трябва да покажем на децата си, на хората около нас.
Стигам до извода, че функциониращото знание преминава през перипетии, празноти, за да намери опората на другия: Иван Младенов, Никита Нанков, Елка Димитрова, Иван Христов, Божидар Кунчев, Цвета Трифонова, Николай Аретов, Зейнеп Зафер... Това са само някои от авторите на статии в сборника.
Споменава се цяла плеяда български творци, някои от които са непознати за масовата публика, като писателите емигранти: Димитър Инкьов, Христо Огнянов, Стефан Попов, Димитър Динев, както и онези, които съзнателно и протестно са живели като вътрешни емигранти: Радой Ралин, Александър Геров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Биньо Иванов...
В целия сборник се усеща отговорността за бъдещето, отбелязва се, че „битието на антитоталитарната литература е битие в истинността”, защото паметта за тоталитарното зло не назидава, не отмъщава; преживявайки повторно терора, тази литература не разказва, а проблематизира злото.
Сборникът е посветен на 20-годишнината на падането на Берлинкста стена.