Литература по модули и в „колеж“

Публикацията ми от в-к "Дневник"

Така наречената „колежанска“ степен ще стартира наесен. Задължителни и избираеми модули ще формират профилираната подготовка на гимназистите, която ще се придобива в 11 и 12 клас от учебната 2020/2021. Целта е новите програми да дадат не само теоретична подготовка, а и да развият социалните, гражданските и културните компетентности на учениците. Профилираната подготовка е съвкупност от три до четири учебни предмета – два от тях опредени на национално ниво, а останалите – на училищно. Това обучение е насочено към подготовка за продължаване на образованието в университет. Дава се възможност модулите да носят кредити и да се признават във висшите училища.

                Идеята за модулите принципно е добра, но сякаш никой не вярва в нея. Предполага възможности за избор, компетентности и реализация на учениците според личните им дадености.

Започна кампанията с учебници за модулите

                Две големи издателства – „Просвета“ и „Клет“, ни дадоха възможност да разгледаме учебниците за четирите модула, свързани с български и литература: езикът и обществото, езикови употреби, диалогични прочити, критическо четене .

Видях, че има учебници и по други предмети. Оценяването вероятно предстои, както се случи и с изданията за общообразователната подготовка. Всъщност „оценяване“ няма, пишат се дълги обяснения, ако учителят реши да каже нещо отрицателно и даде знак минус някъде. Работата, също така, трябва да се свърши в кратки срокове и безплатно.

Усещам, че напрежението около представянето на учебниците нараства. В този дигитален свят, както твърди клишето, учебникът на хартия отново е на мода - тук и у нас. Не казвам, че няма електронни варианти, но те са за разглеждане от учителя, могат да се ползват във време на пандемия безплатно, учителят има код за различни опции онлайн, ученикът също понякога. Завоалирано се внушава: истината е в хартията. Все пак целта е учебниците да се продават. Никой не обсъжда, че в образователната ни система има приети държавни изисквания и стандарти, към които може да се подхожда по различни начини, а учебникът е само един от тези начини. През времето съм наблюдавала колко време и ресурс се отделя за учебниците, и все още е така. Очевидно паят е голям!

Помня, че в един крайградски ветеринарен техникум, където преподавах литература някога, дойде Клео Протохристова (не знам дали работи още в ПУ „Паисий Хилендарски“) и раздаде разпечатка на новия си учебник по литература, който като го сравних със стария, се оказа почти един и същ. По същото време, сега даже ми се струва невероятно, правех уроци с ветеринарни техници на тема: Екзистенциалната дилема на бунта в „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев (По Камю). Доказвахме как да обичаш и да се бунтуваш, може да бъде екзистенциален избор, водещ до смърт. Нямаше как да споделя този диалогичен прочит, времето на модулите не беше дошло!

Кой и как пише учебниците

                Учебниците се пишат от малък кръг от хора, университетски преподаватели и отделни учители. Напоследък този кръг от хора варира малко повече. Анелия Клисарова, като министър на образованието, беше изнесла информация, че хонорарите на авторите стигали до 134 000 лева. Има издателства, които могат да си позволят за една и съща степен два учебника. Съгласна съм, че изборът на учебник е от значение, и не е нужно да бъде само един.

Въпросът как се пишат учебници, може да се зададе по друг начин: как се говори за литературата. Това е професионален разговор, който все още не е проведен. Думата „методика“, ми се струва, че се избягва. „Стари“ и „нови“ учебници се пишат от хора (в общия случай), които не са наясно какво се случва в училище, и в час. С известно неудобство ще цитирам един от най-активните автори на учебници, Албена Хранова, срещам името й в прогимназиална и гимназиална степен, тя е автор и на учебник с модул по литература. Думите й са от нейно интервю, в което обяснява процеса на писане на учебници:

„Измислям си разни картинки – най-вече във въображението ми стои един чин, на него стои ведро очилато хлапе със семейна библиотека, собствено бюро и образовани родители зад гърба си. А до него седи ромче от кварталите, което може би е малко гладно, може би не е виждало книжка вкъщи, няма си таблет, обаче е дошло на училище, иска да е на училище, макар че все очаква някой да го обиди. И учебникът стои на чина разтворен между тези две деца.“

Такава ситуация в българското училище не съществува, тя е в сферата на фентъзито. В училище не би трябвало да има сегрегация, но има (за жалост). И какви са тези таблети, никой не ползва такива. Библиотеката е в компютъра ни (телефона), стотици томове на различни езици. А „очилатото ведро хлапе“ се разхожда в библиотеката на баба си вероятно.

Не ми се иска да коментирам от чувство за приличие, но не за първи път чуваме хора на определена позиция да се произнасят по начин, който няма нищо общо с действителността.

Какво се случи до тук

Сегашните десетокласници, които догодина ще са „колежани“, са първите по новата програма. Модулите ми харесват – интересни и разнообразни са, предполагат въображение. Само че литературата до тук е изпусната от подрастващите. Буквално всичко е наблъскано по много в осми, девети и десети клас. Подредбата я свързвам с принципа „пет за четири“, „пет за три“. Наложи се дистанционно да препускам (в десети клас) през цялата Нова българска литература: от Освобождението до Хайтов и Радичков, да не говоря за световната литература в осми клас. Това са невъзможни неща, бих го казала на всички професори-учебникари. Събрани накуп.

***

Дописах тази статия след като посрещнах July Morning на плажа в Шабла, почти до румънската граница. Твърди се, че Западът започва от северната ни съседка. Бих добавила, че там литературата в училище, и не само, е естествена и съществена част от живота на хората.