Хореографът Георги Радов от Украйна спечели голямата награда на „Българско наследство“ в Балчик

Георги Радов със състава си в Балчик

Танцовият състав „Извор“ от с. Чийшия (Болградски район) с ръководител Георги Радов спечели голямата награда на журито за танцово изкуство, което бе в състав: председател – Георги Джилянов и членове – проф. Благомир Папазов и Илияна Димитрова. Ансамбълът категорично спечели и публиката.

Не може да бъде открито интервю в интернет с Георги Радов, който е отдал живота си да разпространява българската култура в Украйна, хореографът има над 130 ученици и две групи в училище, които обучава на български фолклорни танци, казва, че няма да говори на украински, а на руски, след това преминава на български, и с усмивка споделя,че второто му име също е Георгиев, а пък ако имаме деца за учене на танци, ще дойде, а и моми за даване ако имаме, пак ще дойде…

Хореографът твърди, че в живота трябва да има тръпка, ама истинска. Казва, че е горд, че е българин, заради топлината, която чувства в сърцето си. През 1996 се озовава във Варна на Гергьовден, помни стихотворението на поканата си, рецитира го.

Георги Радов получи големия плакет за педагогическа дейност на МФ „Българско наследство“, 23-26 август в Балчик.

Класика без предразсъдъци. Приключи Седмото издание на „Класиката в Балчик”

На ръба на морето, където вълните се разбиват в камъните, оркестърът на БНР финализира Дните на класиката в Балчик. Този оркестър за първи път гостува на фестивала и откритата сцена „Мистрал”. Подхождаше на чистата класика да закрие събитието: слушахме Моцарт, Хайдн и Бетовен. Диригентът Славил Димитров показа колко смазана машина е оркестърът му. Мащабността и дистанцията на случващото се припомниха изконното значение (и звучене) на класиката... Имаше един музикант, който авангардно и прецизно се вписа в цялото: тромпетистът Петър Македонски разчупи протокола и въведе своето свежо отношение към класиката. Признавам, че исках да слушам още първия тромпет. Това се случи на седмия ден, последен фестивален ден за 2016. Незнайно защо Петър Македонски не излезе на сцената в края на концерта... пред морето и аплаузите на публиката. На шестия ден от „Класиката в Балчик” братята Владигерови и техните приятели доказаха, че не е случайност, че човекът според библейския мит, е създаден именно в този ден. Съществуваме пълноценно заради творчеството и въображението си (във всяка дейност). Останалото е скука. Александър Владигеров (тромпет и флюгелхорн) - свиреше на двата инструмента, а в отделни моменти на двата едновременно. Константин Владигеров (пиано и кларинет) – звукът на пианото му се разстилаше до морето и обратно. Музиката, която пресъздаваше, звучеше фино и в същото време плътно. Много интересен музикант. Сестрите Манчеви, Стунджи и Недялко Недялков (кавал) подкрепиха своите приятели не просто с присъствие, а с мисъл и професионализъм. Слушахме джаз и суинг, авторски парчета с фолклорни моменти на П. Владигеров и А. Владигеров. Правеше впечатление, че всичко е отработено и развито едва ли не в образи и сюжети. Чудех се как се справят без диригент! Енергично и модерно представяне на Владигерови и приятели, които моделираха по интересен начин традиционното... българското. В случая този стремеж е въпрос на възпитание – пролича си. На петия ден Държавна опера – Бургас ни поднесе лятна оперно-оперетна гала вечер. Диригентът Григор Паликаров, като същински вълшебник, направи някаква обща смесица от своя оркестър и солистите, въдворявайки свят, в който ролите се редуваха на сцената, като в приказка. Сякаш имаше перфектна акустика под небето за певците: Йоана Железчева, Даниела Дякова, Диана Василева, Шмилена Султанова, Даниел Дамянов, Георги Султанов, Делян Славов, Валери Турманов, Костадин Мечков. Това е история с продължение... С трио „Арденца” на четвъртия ден поскърбихме за това, че лятото ще си отиде някога. „Сезоните на Буенос Айрес” Пиацола композира сравнително късно, когато е помирил тангото, изпълнено от бандонеон и цигулка, със силата на пианото, челото и още няколко инструмента. Тоест, когато е успял революционно да събере улична и симфонична музика. На третия ден слушахме кларинет и пиано. Боби Йоцов и Огняна Соколова ни представиха творби от Пол Рийд, Микеле Мангани, Иржи Пауер, „Булгар модерато” от Нелсън Малеус. Както и две творби: на Христо Йоцов и Ангел Заберски-син (връзката между „Надеждата” и „Фантазията” е почти винаги ясна). Ден втори – клавирно дуо Аглика Генова (родена в Пловдив) и Любен Димитров. Изключително респектиращо представяне на световноизвестните ни музиканти. Освен всичко друго, имат много приятно излъчване. Музиканти и публика си поехме въздух, веднъж. Паузата бе преди оркестъра на БНР да закрие „Класиката в Балчик”. Първият ден на фестивала започна с хора и оркестъра на Държавна опера - Русе. Не веднъж съм ги слушала. Чистият звук на реалността им принадлежи. Музика в такъв аристократичен, звънлив и мек вариант... Диригент: Владимир Бошнаков. Солисти: Мария Цветкова, Александър Баранов, Александър Крунев. „Кармина Бурана” от Карл Орф в изпълнението на Русенската опера отвори кутията на Пандора. Кутията, която според старите гърци крие равновесието между благата и злините. Ако се разбяга неволята по сцената, Пандора ще се опита да я затвори, за да съхрани онова, което остава в края на лятото: музиката и спомена. Старите гърци давали имена на всичко, защото се страхували да не се загубят в този свят и защото го откривали непрекъснато. Да откриеш класиката за себе си, е като да се впечатлиш отново от света наоколо, в който уж всичко е ясно, изречено и видимо... Седмото издание на фестивала се организира в периода 23-30 юли от Академия „Класика” в партньорство с Община Балчик, национални и местни медии, хотели и организации.

Белият град: „Хубава си моя горо” запяха деца от Украйна и Русия

С галаконцерт завърши деветото издание на Международния музикално-танцов фестивал „Слънчева България” в гр. Балчик. Фестивалът, събрал 240 млади творци от Русия, Украйна, Беларус и България, се организира със съдействието на общините Добрич и Балчик. Международно жури оцени изпълненията на участниците, чийто председател бе Игор Храмов – заслужил артист на Украйна и художествен ръководител на музикално-оперен театър в гр. Лвов. В състава на журито бе и Стоян Господинов - главен художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа”, Победа Харисов от управата на Украинския национален съюз на хореографите, както и Наталия Атанасова президент на форума.

Фестивалът  бе открит на 17 юни и продължи два дни. Целта му е да провокира интерес към фолклора на други страни, както и да насърчи творческото общуване между младите таланти. С призови места и грамоти за участие се сдобиха таланти от Петербург и Украйна.

 Публика и участници на площада встрани от Общината се изправиха, когато руски и украински деца запяха „Хубава си моя горо”. Водещият на тържеството Красимир Демирев подчерта, че това е празник на дружбата и приятелството.

Видимо бе разнообразието на танцови сюжети, школи и подходи. Усещането за музика се сливаше не само с пластиката и хореографията, а и с желанието за по-добра изява. Правеха впечатление соловите изпълнения, но и умението на децата да бъдат в танцов колектив. 

Белият град вече очаква десетото издание на „Слънчева България”.