Откъси от романа „Писма за
оригами” на
Дияна Боева са
преведени на френски език от френската българистка Мари
Врина-Николов
Романът „Писма за оригами” на Дияна Боева е модерен прочит на социалистическото минало
на България през призмата на дистопията. Романът създава осезаемо многопластово
изображение, в което героите от две поколения са в плен на време-пространството
на два свята - 80-те и 50-те години на миналия век. Създава се усещане за
времеви капан, в който по-младото поколение - Ирена и Богомил, уловени във
вихъра на броженията и реакциите на властта през "Възродителния
процес" от 80-те, се опитват да намерят себе си в един променящ се
тираничен режим. Знаково е замръзването на Богомил в началните редове на романа
- израз на безсилието му да осмисли случващото се около него.
На фона
на тези бурни събития изпъква значението на дома, който е уютен и се поддържа
от циганката Мевледа, чийто сутляш и кафе с канела са неустоими. Динамиката на
предстоящите политически промени, която пулсира в притесненията и трескавите
разговори на героите, контрастира с вечното море. То присъства силно на
страниците, посветени на 80-те, действието през които се развива в град К. -
възможно наслагване на географското положение на Балчик с някои от
архитектурните особености на Констанца, Румъния.
Село Р. е
разположено на север от К. и е близо до румънската граница. Това е мястото,
където е живяла майката на Ирена, Ели Хаджидимитрова. Това е студен свят на
упражнение на репресивния апарат на социализма от 50-те, за който научаваме
чрез прочита на дневника на Ели от Богомил. Така се запознаваме с един
безмилостен свят на лагери, където оцеляването на героинята е под въпрос.
В интервю за TrueStory.bg Мари Врина-Николов споделя, че „колкото един почерк е по-индивидуален, толкова повече
шансове има да докосне всички“. Дава
за пример „Писма за оригами“ от Дияна Боева. В този роман „непрекъснато сме на
ръба на реалното и въображаемото, във всяко реално нещо героите се проектират в
нещо въображаемо“, обяснява френската българистка. „Така [Дияна Боева] третира
български [теми и проблеми] по начин, който според мен е много интересен за
всички.“
Мари Врина-Николов
подчертава, че не просто харесва, а обича всяка книга, която е превела. Все пак
сред тези творби има няколко, с които истински се гордее: „Балада за Георг
Хених“ на Виктор Пасков, „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ на Георги
Господинов, „Майките“ на Теодора Димова и книгите на Емилия Дворянова. Вече е
превела откъси и се надява скоро да намери издатели за „Емине“ на Теодора
Димова, „Project Dostoevski“ на Радослав Парушев, „Софийски дует“ на Иван
Димитров, „Писма за оригами“ на Дияна Боева и „Черната кутия“ на Алек Попов.
Други български творби, които оценява високо, са „Черни лалета за Кант“ на
Любов Кронева и „Метафизика в есенните пространства“ на Филип Дахилов. "
В
интервюто преводачката споделя, че когато
усети, че „един текст [я] зове за превод“, превежда 20-30 страници, които
публикува на свой сайт заедно със снимка на автора, биографична бележка и
анотация на произведението. След това изпраща имейли до десетки по-големи и
по-малки френски издателства в опит да ги „зариби“. Това поставя началото на
продължителна и интензивна комуникация, докато в идеалния случай се стигне до
договор за превод. Именно затова Мари Врина-Николов смята, че всеки преводач,
наред с чисто преводаческите си задачи, работи и като „агент.
Мари
Врина-Николов е френска
българистка и преводачка. Освен българска
филология е следвала класическа филология (латински и старогръцки) в престижния
Екол Нормал Сюпериор и обща лингвистика в Сорбоната.
Има защитена докторска дисертация на тема
"Емоционалните частици в съвременния български език", публикувана на
български (Експресивните частици в българския език - Абагар, 1999). През 2001
г. защитава и хабилитационен труд за професура. Автор на многобройни
изследвания в областта на теорията на превода, лингвистиката и историята на
българската литература. Превела е на френски редица произведения от български автори (приблизително 40 книги). Освен преводач, Мари
Врина-Николов е преподавател и изследовател. Ръководи магистърска програма за
литературен превод в парижкия университет INALCO, като там работи със студенти
от около 20 страни, включително България, Полша, Иран и Индия.
Повече
от интервюто на Мари Врина-Николов: ТУК
Откъс от романа: ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар