Излезе „Произшествието” на Михаил Себастиан – роман за Букурещ, Брашов и Балчик

Балчик присъства в спомените на главния герой Паул, който усеща повея на вятъра от плажа на Балчик дори когато се намира в планината над Брашов. Балчик е и в модернистични платна на художничката Ан. Балчик е място, където героят се е чувствал щастлив и жив, в пълна хармония със себе си.

Михаил Себастиан (кръщелно име: Йосиф Хехтер) е роден на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и умира на 29 май 1945 г. в Букурещ. Той е писател, драматург и литературен критик, публицист, изучава философия и право в Букурещ. Сътрудник е в списанието „Кувънтул”, където се запознава с Мирча Елиаде. Привлечен е от вълнуващите идеи на интелектуалците от литературния кръг „Критерион”, който включва такива имена като Емил Чоран, Мирча Елиаде и Южен Йонеско. В началото на 40-те години на миналия век, му се забранява да работи като журналист, отнема му се и лицензът на пледиращ адвокат, защото е евреин.

Сред романите му се открояват „Градът на салкъмите” (1935), както и „Произшествието” (1940), който се публикува за първи път на български език в превод от румънски на Христо Боев.

„Произшествието” е атмосферен роман от епохата между войните, стилистично повлиян от френските писатели Марсел Пруст и Жил Ренар. Романът изпъква чрез модерната си конструкция на фона на плеадата от класически румънски произвдения от епохата, експериментиращи с цветове, сензуално изображение и психология.

Още от първата страница „Произшествието” ни представя пътно произшествие, чиято жертва е млада жена (Нора) – тя е блъсната от трамвай и намира подкрепа в млад мъж (Паул), който страда от болезнени спомени по друга жена (Ан), с която е в процес на  раздяла, като надеждата за връщане към нея е все още жива. В този любовен триъгълник на Паул ще му се наложи да намери себе си и да преосмисли своите представи за живота в рамките на 20 дни: 18 декември, 1934 – 7 януари, 1935.

Заслуга на Михаил Себастиан е и изграждането на апатичния герой – в настоящия роман, Паул. Чувствеността, тъгата, самотата и споменът са част от конструкцията на романа. Завръщането на човека към природата и хармонията с нея са свързани с планината до Брашов, която влияе силно на Паул и остава до голяма степен чужда за Нора и Ан.

Романът привлича с изключителните живи и конкретни описания на големия град (Букурещ) и на по-малкия град (Брашов), както и на планината в околностите му, с пресъздаването на противопоставянето на двете жени в живота на Паул, с преображението на човека чрез спорта и силното усещане за съпреживяване със самотния персонаж. Романът привлича с непрекъснатия полъх на морето от спомена, претворен в изкуството от емблематичен за България и Румъния курорт – Балчик. Самият читателят е въвлечен и във вълнуващо пътешествие из Румъния в една зимна приказка, с която трудно може да се раздели.

В един ден, като всеки друг, вторник, 29 май, 1945 г., в 14.00 часа, писателят, драматургът и преподавателят Михаил Себастиан отива към университета в Букурещ. Това е ден, в който му предстои да изслуша лекция за Балзак. В 15.00 часа пресича към трамвайната спирка до църквата „Сфънтул Николае” по булеварда „Реджина Мария“. По ирония на съдбата е блъснат от камион: преживял антисемитизма и Втората световна война, и подобно на своите литературни герои, които претърпяват произшествия, за да се докоснат по-силно до често враждебния заобикалящ свят. Четвърт час по-късно,  Михаил Себастиан умира по нелеп начин само на 38 години, оставяйки ни своя най-завършен от естетическа гледна точка роман – „Произшествието”. Роман за Букурещ, Брашов и Балчик.

Из предговора на романа „Произшествието”

Михаил Себастиан. „Произшествието”. ИК „Изида”. Сф., 2017