За романа „Каля
Викторией” на Чезар Петреску
Помня, че когато реших да чета „нацяло”
румънската класика, започнах с романа „Каля Викторией” на Чезар Петреску (заедно
с „Чуляндра” на Ливиу Ребряну). Преводът е от началото на 70-те години на XX век. България има своите добри традиции в
представянето на литературата на северната ни съседка, които са запазени до
ден-днешен.
„Каля Викторией” на Чезар Петреску
(1892-1961) е роман за Букурещ от началото на миналия век. Роман за големия и
чудовищен град, който отнема почти всичко на човек: бъдеще, мечти, живот. Румънската
литература е подчертано урбанистична. Виждам нещо дикенсово в желанието на
румънските автори да пишат за своята столица, да я популяризират чрез топосите
й, да я изобличават, да я искат за свой герой и да не я изпускат от поглед.
В същото време съм чела как Елин Пелин се
чуди на младия Вежинов откъде се е взел български автор, който да пише за града,
а не за селото. Липсата на традиции по отношение на един по-изявен градски
модел на писане у нас не е такава голяма беда.
По-скоро превръщането на българското село в клише, до ден-днешен ни
поставя в неловка ситуация. Такова усещане ме обзема като чета стотиците
страници, написани за „Андрешко”. Обаче празните и запомнящи се селски къщи в
разказите на Васил Попов са само споменати в конспектите, както бохемската и
магическа София на Вежинов („Бариерата”), в която някои вярват, че ще
полетят.
Известният булевард „Каля Викторией” е
превъплъщение на противоречията у героите. Този дълъг криволичещ булевард е ням
свидетел на мечти и разочарования, на светли надежди и подли кроежи, на възходи
и падения. Булевардът е като живо същество и е част от съдбата на хората. Романът
е размирен и красив с описанията си на Букурещ. Чезар Петреску обаче
опровергава митовете за големия град-мечта, наричан „малкият Париж”. Този
„Париж” в началото на XX век носи фалш, пустота и безпътица. Твърде много
компромиси се налага да прави семейство Липан от романа. Липсва им и дозата
безскрупулност, за да оцелеят. Провинциалното семейство със своите порядки не
удържа на порока и изнудването. Неподкупният Липан (бащата) става ненадейно
главен прокурор, избран заради своя кротък нрав и наивност, изявени чрез
чувството му за справедливост. Синът му Костя търси мястото си и напуска дома
си, защото е непримирим бунтар и дълбоко ненавижда лъжата и фалша. По-голямата
сестра - Ани Липан се омъжва без любов и се превръща в една от многото „атракции”
на Букурещ. Сабина Липан (другата сестра) със своята жизнерадостност и душевна
чистота връща към живот повлияната от морфина Виорика, но погубва себе си.
Журналистът Озун забравя бляновете си и продава своята независимост...
Сякаш жертвите на града са жертви и на
Булеварда, който е свидетел на всяка драма, на всяка усмивка или надежда.
Позицията на Чезар Петреску е крайна и непримирима – големият град е пагубен,
той убива и не оставя нищо от човека.
Иначе прякото противопоставяне село-град
липсва или поне не е изявено явно. Авторът представя атмосферата, улиците и
хората на Букурещ. Шумът на роклите, поривът на душите и невъзможното
пребиваване и оцеляване в една среда на измама, човешка нищета и бедност.
Паралелите с днешната българска
действителност са неминуеми. Двамата герои от книгата – богаташът Йордан
Хаджи-Йордан и властникът Джика Елефтереску, са обвързани с мръсни сделки и
дела. В романа са видими и продажните журналисти, сменящи много бързо позицията
си според „вятъра”. Интриги, зад които се крият сделки и интереси... Фантазията
на Чезар Петреску за социалната неправда все пак е в определени граници. С
две-три изключения, героите в книгата имат някакви остатъци на вяра и човешко
достойнство. Книгата е силно изобличителна, но не е гротескова или саркастична,
не е и фейлетонова. Романът не е сплав от съждения, а разказ за неправдата в
големия град в началото на миналия век и невъзможността героите да
просъществуват заедно със стремежите и мечтите си.
Опитвам се да намеря точните думи, които
да характеризират румънския критически дух в литературата им. Различен е от
руската виталност или френските традиции „по темата”. Румънците твърдят, че не
е достатъчно изявен, че не са достатъчно социални и критични, затова и днес там
почти не се пишат исторически романи, темите са свързани с актуалното. Това е
вид национализъм и намерена идентичност, която иска да култивира чрез
литературата съвременността във всяка една епоха. Румънските романисти
категорично отказват да отстъпят настоящето си – и преди, и сега. Това е ангажираност,
но не към злободневността и публицистиката, а към художествената фикция.
Чезар Петреску е модернист като Л. Ребряну
и М. Елиаде, само че не е с математическо изчислено писане като тях. Авторът на
„Каля Викторий” подготвя малко повече определени действия в романа, открива се
и лек мелодраматизъм. В книгата майсторски се преплитат обаче фабулите и
времевите пластове. Чезар Петреску не скрива човешкото си съчувствие, което не
е изказано напряко, а е част от романовата структура и общия смисъл.
…
Тъжна и впечатляваща книга… с име на един
от най-известните румънски булеварди: „Каля
Викторией е на път да изчезне. Всичко се измества в други посоки, към още
празните, ненаселени, почти пусти булеварди. Утре, в други ден ще опустее и
Каля Викторией...” (Чезар Петреску).
Чезар Петреску. Каля Викторией. Изд. Народна култура. Сф. 1972;
превод от рум. Гергана Стратиева
едно старо написано нещо, което редактирах и добавих...
И в Културни новини: ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар