Доц. Банков не иска да живее

От както е започнал сезонът на „Откраднат живот: Чуждо тяло”, се чудя къде е проблемът на цялото, а не на чуждото тяло.

Бях се отказала да гледам български сериали, откакто се опитах да проследя  – „Стъклен дом”, такова преиграване, мимики и липса на естествен диалог, не допусках, че може да има. Прави ми впечатление, че в българските сериали повечето от актьорите се движат сякаш на театрална сцена. Говорят патетично и заучено, това е доста дразнещо. Може би вече имаме повече опит в правенето на подобни продукции, нещата изглеждат малко по-разчупени. Въпреки че ако се върнем към старата соцсапунка - „Дом за нашите деца”, диалогът там изглежда съвсем естествен и непреднамерен. 

Юлиан Вергов спасява лекарския филм. В този формат могат да се открият добри жанрови образци: „Анатомията на Грей” и „Спешно отделение”, да речем. Дразнещо е обаче, че доцентът непрекъснато си съблича кремавата фланелка, и показва мускулите си, под предлог, че някой ще му шие корема, ще му слага лепенка или каквото там. Сякаш съм в Костинещи или Вама Веке, където ходя на море. Там така правят 20-годишните румънци, току-що открили фитнеса и решили да се разходят по алеята…

Д-р Мазов и жена му Лора, са сполучливо попадение, и може би по-убедителната двойка. Липсва им суетност, симпатични са, но не се самовлюбени актьори, съзнават, че са в роля, че има и други „лекари” освен тях. Виждам как камерата прави така, че да потъват, да се „изпаряват” за един момент и после да се връщат. Не знам как се постига това или как се нарича. Видях ефекта, когато претърпяха инцидент на пътя, а и когато Мазов слизаше по стълбите на болницата. С една дума: любопитни са.

Доц. Банков (Вергов) изглежда на трудно подвижен човек, като се извръща, го прави с цялото си тяло, сякаш трудно движи и врата си, но до колкото разбирам играе хокей. Може би тази трудна „подвижност” в света наоколо, го кара да търси приключения, в които той е все пострадал: блъснал се е с мотора, дъщеря му и жена му умират, все не може да допусне до себе си д-р Огнянова... 

Във връзката на Банков и Огнянова има едно чисто драматургично забавяне, което  до този момент е убедително именно благодарение на добрата им актьорска игра. Пиарката на болницата Силвия и д-р Генадиев не биха се справили с подобно предизвикателство. Силвия е с един мелодраматичен натюрел, постоянно носи една и съща физиономия, което в определен момент я прави безлична.  

Иначе „натискането” по леглата и вратите на болницата, на хора, които живеят заедно е най-малкото смешно и неубедително. Изглежда като пълнеж, а и актьорите го правят много механично и заучено. Поне така изглежда. Пример: д-р Добрева (Луиза Григорова).

Във филма не се извеждат докрай конфликтите, не се изчистват. Понякога се започват разни интриги и се захвърлят. Забравят се, идват други неща на преден план, които са малко като „чужди” за цялото и неговата хомогенност.

Банков не иска да живее. Най-странното е, че му вярвам.