надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност...за блога I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.
сряда, ноември 01, 2017
Доц. Бойко Пенчев пред Портал "Култура"
Мое интервю, което взех от Декана на Факултета по "Славянски филологии" на СУ
Преподаването по литература и съдържанието на учебната програма наистина генерират сложен и комплексен проблем. Един и същи материал и кръг (списък) от автори и произведения, трябва да бъдат преподавани на целия спектър от учащи. Имам предвид на не малък брой деца, които са на практика неграмотни, други не по-малко на брой деца, които технически са грамотни, но четенето и въобще отношението им към литературата е отсъстващо (на тях дори през ум не им минава да прочетат някакво литературно произведение, да се замислят и въобще да осмислят нещо подобно) и някакъв, предполагам далеч не пробладаващ брой деца, за които часа по литература е нужен и полезен. Като към тази сложнотия произтичаща от аудиторията прибавим и огромната сложнотия от целия възможен спектър на преподавателите, които също по хиляда и една причини може и да "горят" в работата си, но може и да са бездушни чиновници ( извинявам се но си мисля че такива преобладават) нещата съвсем се замъгляват. И сега нека към всичко това прибавим и жестоките стереотипи, залегнали у нас, имам предвид хората, които са готови да реагират за промените в програмата ( или за липсата на такива) и принципната невъзможност за нас като общество, въобще да постигаме и постигнем някакъв консенсус, мисля че кръга се затваря и това което е вътре едва ли ще е най-доброто. В този смисъл, аз съм съгласен с г-н Пенчев, че колкото по "отворена" е програмата и се дава свобода на преподавателите да работят в зависимост от конкретната аудитория, толкова по-голяма възможност ще се даде на добрите преподаватели да направят най-доброто за частта от добрите им ученици, а за другите, колкото-толкова. Насила хубост не става и докато не се изгради изискването за всеки средно-нормален човек да може да изрази мнението си в писмен вид, в рамките на една приемлива грамотност, за да може да просперира в живота, дотогава нещата ще стоят по начина по който се намират и в момента.
Преподаването по литература и съдържанието на учебната програма наистина генерират сложен и комплексен проблем. Един и същи материал и кръг (списък) от автори и произведения, трябва да бъдат преподавани на целия спектър от учащи. Имам предвид на не малък брой деца, които са на практика неграмотни, други не по-малко на брой деца, които технически са грамотни, но четенето и въобще отношението им към литературата е отсъстващо (на тях дори през ум не им минава да прочетат някакво литературно произведение, да се замислят и въобще да осмислят нещо подобно) и някакъв, предполагам далеч не пробладаващ брой деца, за които часа по литература е нужен и полезен. Като към тази сложнотия произтичаща от аудиторията прибавим и огромната сложнотия от целия възможен спектър на преподавателите, които също по хиляда и една причини може и да "горят" в работата си, но може и да са бездушни чиновници ( извинявам се но си мисля че такива преобладават) нещата съвсем се замъгляват. И сега нека към всичко това прибавим и жестоките стереотипи, залегнали у нас, имам предвид хората, които са готови да реагират за промените в програмата ( или за липсата на такива) и принципната невъзможност за нас като общество, въобще да постигаме и постигнем някакъв консенсус, мисля че кръга се затваря и това което е вътре едва ли ще е най-доброто. В този смисъл, аз съм съгласен с г-н Пенчев, че колкото по "отворена" е програмата и се дава свобода на преподавателите да работят в зависимост от конкретната аудитория, толкова по-голяма възможност ще се даде на добрите преподаватели да направят най-доброто за частта от добрите им ученици, а за другите, колкото-толкова. Насила хубост не става и докато не се изгради изискването за всеки средно-нормален човек да може да изрази мнението си в писмен вид, в рамките на една приемлива грамотност, за да може да просперира в живота, дотогава нещата ще стоят по начина по който се намират и в момента.
Ако се въведе такава свобода, доста учители няма да знаят какво да я правят, но е вид диференциране, не може всичко да е дюс. Който може, може, а другите по-отчетливо и семпло, и да, учениците задължително да могат страничка текст да формулират.
Преподаването по литература и съдържанието на учебната програма наистина генерират сложен и комплексен проблем.
ОтговорИзтриванеЕдин и същи материал и кръг (списък) от автори и произведения, трябва да бъдат преподавани на целия спектър от учащи. Имам предвид на не малък брой деца, които са на практика неграмотни, други не по-малко на брой деца, които технически са грамотни, но четенето и въобще отношението им към литературата е отсъстващо (на тях дори през ум не им минава да прочетат някакво литературно произведение, да се замислят и въобще да осмислят нещо подобно) и някакъв, предполагам далеч не пробладаващ брой деца, за които часа по литература е нужен и полезен.
Като към тази сложнотия произтичаща от аудиторията прибавим и огромната сложнотия от целия възможен спектър на преподавателите, които също по хиляда и една причини може и да "горят" в работата си, но може и да са бездушни чиновници ( извинявам се но си мисля че такива преобладават) нещата съвсем се замъгляват.
И сега нека към всичко това прибавим и жестоките стереотипи, залегнали у нас, имам предвид хората, които са готови да реагират за промените в програмата ( или за липсата на такива) и принципната невъзможност за нас като общество, въобще да постигаме и постигнем някакъв консенсус, мисля че кръга се затваря и това което е вътре едва ли ще е най-доброто.
В този смисъл, аз съм съгласен с г-н Пенчев, че колкото по "отворена" е програмата и се дава свобода на преподавателите да работят в зависимост от конкретната аудитория, толкова по-голяма възможност ще се даде на добрите преподаватели да направят най-доброто за частта от добрите им ученици, а за другите, колкото-толкова. Насила хубост не става и докато не се изгради изискването за всеки средно-нормален човек да може да изрази мнението си в писмен вид, в рамките на една приемлива грамотност, за да може да просперира в живота, дотогава нещата ще стоят по начина по който се намират и в момента.
Преподаването по литература и съдържанието на учебната програма наистина генерират сложен и комплексен проблем.
ОтговорИзтриванеЕдин и същи материал и кръг (списък) от автори и произведения, трябва да бъдат преподавани на целия спектър от учащи. Имам предвид на не малък брой деца, които са на практика неграмотни, други не по-малко на брой деца, които технически са грамотни, но четенето и въобще отношението им към литературата е отсъстващо (на тях дори през ум не им минава да прочетат някакво литературно произведение, да се замислят и въобще да осмислят нещо подобно) и някакъв, предполагам далеч не пробладаващ брой деца, за които часа по литература е нужен и полезен.
Като към тази сложнотия произтичаща от аудиторията прибавим и огромната сложнотия от целия възможен спектър на преподавателите, които също по хиляда и една причини може и да "горят" в работата си, но може и да са бездушни чиновници ( извинявам се но си мисля че такива преобладават) нещата съвсем се замъгляват.
И сега нека към всичко това прибавим и жестоките стереотипи, залегнали у нас, имам предвид хората, които са готови да реагират за промените в програмата ( или за липсата на такива) и принципната невъзможност за нас като общество, въобще да постигаме и постигнем някакъв консенсус, мисля че кръга се затваря и това което е вътре едва ли ще е най-доброто.
В този смисъл, аз съм съгласен с г-н Пенчев, че колкото по "отворена" е програмата и се дава свобода на преподавателите да работят в зависимост от конкретната аудитория, толкова по-голяма възможност ще се даде на добрите преподаватели да направят най-доброто за частта от добрите им ученици, а за другите, колкото-толкова. Насила хубост не става и докато не се изгради изискването за всеки средно-нормален човек да може да изрази мнението си в писмен вид, в рамките на една приемлива грамотност, за да може да просперира в живота, дотогава нещата ще стоят по начина по който се намират и в момента.
Ако се въведе такава свобода, доста учители няма да знаят какво да я правят, но е вид диференциране, не може всичко да е дюс. Който може, може, а другите по-отчетливо и семпло, и да, учениците задължително да могат страничка текст да формулират.
Изтриване