Портрети. Обущарят

Казват, че обущарите осмислят своето съществуване чрез оценката си за другите. Така е и с Асен. Знае броя на пътуванията ми, прекъснатите ми любови, музиката в ушите ми и извивките на глезените ми. Изучил е походката ми, изследвал е и… мислите ми. Циганинът е в съзвучие с моята кестенявост, която не винаги е толкова опърничава. Той смята, че съм същество от тази планета. Циганинът от близката обущарница ме познава. Асен никога не си е помислял обаче, че знае нещо съществено за мен, ама със сигурност ме е проумял. От ученичка ми поправя обувките (новите и леко износените). Задължително “новостта” преминава през обущаря, за да ѝ сложи предварително железни налчета или допълнителен скрит шев. Циганинът никога не се усмихва. Ако го направи, сигурно ще се изплаша. Свикнала съм и да не ме гледа, когато ми взема ботушите. Ако го направи, сигурно ще се ококоря. Днес поема новите ми чехли и ги оставя настрана. Вече не пита какво, как и къде… Познава ме… пак бързам нанякъде… Утре по същото време ще се слисам наоколо и ще пропътувам лятото: Ахтопол, Синеморец, Балчик, Каварна… с бежовите чехли… Длетото на глътката ми проумява мълчанието и му дава свое истинско име.