Отрязък време и живот в Париж.
Рисунките на Росен Марковски са като халюцинираща фантазия. Или по-скоро като улична фотография. Уловени детайли, задействащи механизма на въображението, който е като механизма на времето. Неоткриваем. Животът на улицата е стилизиран, екранизиран даже. Декоративен. Движението, което улавя художникът, е превърнато в позициониране и не-застинало състояние. Човекът е в центъра, а не пейзажната „дрямка” на разказвача, защото Росен Марковски улавя и дистанцирано (и като с длето) размества всячески пластовете на всекидневното. Видяният образ е примесен в едно странно триединство – обектът, огледалото и … представата за виждащото се. Някъде там в триизмерното е и художникът.
В обсега е Париж и неговото случване. Динамична изложба, подаряваща не цветове, а пластика и странна хармония в тази забърканост наоколо. Иначе не ме напусна усещането за "сепия", носещо ми някакво ретро изживяване за истинност…
Абстракцията на Росен Марковски очовечава хората – приближава ги един към друг, раздвижва всячески възприятието.
Галантна изложба – с финес и самочувствие. Реалностите препречват пътя и подаряват балансирано усещане за действителност. В тази връзка изборът е на възприемателя: т.е между моето усещане и представа за Париж и това на художника!
филмчето за Париж и рисунките от изложбата
by diyana ivanova boeva
Няма коментари:
Публикуване на коментар