Тази история знам от свекъра ми, който е агроном по професия – познавач на книгите, описващи Втората световна война (също като моя татко).
Свекърът ми е бил на шест, когото голямо ремарке повлича баща му и го убива на място, размазва го. Той и майка му са свидетели. Според роднините на мъжа ми – аз съм първата, на която разказва тази истина в детайли. Не мога да питам за подробности. Неудобно ми е. Тежестта на ремаркето е адска поличба. Години мисля за бащата на моя свекър. Разрових се в старите албуми и го открих. По-лъчезарен е от мъжа ми и баща му взети заедно. Строен, приветлив, отворен. Казват, че е бил добър и откровен. Иска ми се да го бях познавала. Озадачавам мъжа си с това си желание и видимо го разстройвам… А дядо му ме гледа от снимките, сякаш чете историите ми. Русоляв и достолепен човек. Библейски мъж. Умира като по филмите. Живее трудно, има деца, които си отиват от рано. Оцелява само свекърът ми.
Странни обвързаности ме тъпчат напоследък.
Понякога сънувам, че ме прегазва ремарке или се излагам в час по физика. Не успявам да изчисля задачата с траекторията на ремаркето на трактора. Както и метрите, повлекли парцалена кукла, манекен или човек. Въпросът е в скоростта, тежестта и обиколката на гумите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар