by diyana ivanova boeva
За "Кутия за писане" от Милорад Павич
Милорад Павич е роден на 15.10.1929 г. в Белград. Сръбски прозаик, поет и литературовед (сръбска литература 17-19-ти век, специалност барок и символизъм), преводач на Пушкин и Байрон, университетски професор. Изнася лекции в Нова Сорбона - Париж, Виена, Равенсбург, Фрайбург, Белград, Нови Сад. Член е на Сръбската академия на науките и изкуствата. М. Павич е автор на много романи, стихосбирки, сборници с разкази и драми. Книгите му са преведени над 80 пъти на различни езици. Живее и твори в Белград, където умира на 30.11.2009 г.
Особеност на едно течение в съвременната архитектура e липсата на функционалност в създаваните сгради. И логичен е въпросът: как и къде можеш да използваш стълба, която не води наникъде? Ами какво можеш да правиш с кутия, която служи за писане? Не маса, стол, табуретка, легло, шкаф или скрин за писане, а кутия!
Първото издание на български на романа на Милорад Павич “Кутия за писане” е в електронен вариант. Днес имаме право на избор, както и на своята книга - електронна или не. Преводачка от сръбски е Ася Тихинова-Йованович.
Aко случайно откриеш един ръкопис, “рожба на перото на един абат на име Вале” (Умберто Еко, “Името на розата” ) - не ти остава нищо друго, освен да създадеш своя разказ за книгите, а не за някакви си незначителни и непристойни неща. Последното желание пък на Георг Хених (“Балада за Георг Хених”, Виктор Пасков ) е в ковчега му да бъде поставена - цигулка. Този съществен детайл бива прочетен не върху ръкопис, а върху намерените две писма на листове от ученическа тетрадка.
Та, всеки има своята си вещ - цигулка, ръкопис, книга, кутия или фотография с млада жена в "утробата" на тази кутия.
Утробата на кита не е празна, а кутията за писане е “бременна” и изпълнена с тайни: “В утробата на кутията за писане наред с останалото бе скрита и една музикална кутия. Би могло да се каже, че кутията за писане е бременна” (”Кутия за писане”).
В класическите романи авторите разказват човешки истории и най-сполучливите от тях придобиват метафорични измерения (“Мадам Бовари”). Давайки за пример романа на Милорад Павич, можем да отбележим, че днес (буквалистки погледнато е "вчера") се започва вероятно наобратно - от идеята, метафората, от позицията спрямо света. Детайлно - по умбертоeковски, започва романа си и повествователят Павич, показвайки своята фрагментарна позиция спрямо живота. Не ръкопис стои в основата на разказа му обаче, а една кутия за писане. Героят-повествовател откупва кутията за писане през последната година на ХХ век в Будва. Това откупване е предопределено може би от незнайна сила, от келнера-продавач с тайнствена усмивка или от жена с бяла коса и дете на ръце.
Странна е тази усмивка на келнера - освен тайнствена, тя е ту женска, ту мъжка, ту безполова. Тази усмивка присъства и по някакъв симптоматичен начин в целия роман на Павич. Мъж, жена или безполов не се редуват по важност в разказа. Изпъква уловеният детайл и проникването отвъд позволеното. Разбулването на тайната е невъзможно, а желанието да го направиш е съпроводено с много рискове. Келнерът с безполовата усмивка го казва по друг начин: “Откриеш ли някаква тайна, ставаш част от нея”. С някое от “седмочислените си значения” може да се възприеме и твърдението: да се именуваш Ева, не означава, че си жена, когато спиш!
Пристигайки на брега на Егейско море до Солун, героинята открива на леглото младо голо същество - момиче. Лежащото същество се обръща и тя вижда, че пред нея стои не жена, а същият Тимотей с “мустаците, потопени в мед”. Тимотей - авторът на ръкописа на сръбски, писан в Париж и намерен в кутията. Тази игра на половете и изгубените-намерени идентичности е част от фрагментарното цяло на романа.
“Търси се учителка по музика (китара) - брюнетка” - така “звучи” част от обявата, която получава музикантката в пощенската си кутия. Обявата е включена в глава, озаглавена: “Петдесет и три страници, откъснати от някаква книга”. Петдесет и три откъснати страници от всяко човешко битие - моето, нашето, твоето...
Отзовавайки се на обявата, героинята пак е на предела на незнанието: “Тимотей, ти мъж ли си, жена ли си?” Чорапите, свалени от краката й, някак твърде добре стоят на този същия Тимотей, както и новата пола и блузата, които той облича. В утробата на кутията, освен ръкопис, писан на сръбски език в Париж, опакован в английски Комикс, се крие и тайна, и една усмивка, безполова, като тази на келнера в Будва и като живота, който също няма пол.
Анастасия или Катена? - тези две жени за учителката по музика са свързани с две картини, градът в Черна Гора Котор, нейната собствена загубена идентичност и разказът на слугинята Селена. Героинята се пита: “Кого всъщност облада тук, мене или леля си Анастасия?".
Победата е на страната на Катена - убитата майка на Тимотей в дуел със собствена си сестра Анастасия. Побелялата музикантка е вече заченала - като кита с Йон, като кутията за писане, в чиято утроба има и една снимка. Героинята побелява по думите на Тимотей, защото за нея се борят две жени - лелята и майката, побеждава обаче майката. А седмата лекция: “Как лесно и бързо да забравиш сръбски?”, се оказва излишна. Тимотей Медош не може да забрави сръбския, защото утробата на кутията е “бременна”, а майка му - солунката Катена - побеждава леля му Анастасия. Леглото за трима е свободно, на мястото на Тимотей идва бебето.
Йон (“гълъб”) - еврейският пророк, който е с мисията да проповядва покаяние в град Ниневия, е бил първият пророк, изпратен до езически народ, но вместо това той избягал по море (също като Тимотией). Според мита Бог избавил Йон от морските глъбини чрез огромно морско животно. “Защото водата спи и говори” - като хората - казва повествователят Павич. И няма нищо по-хубаво, според Тимотей, водата да ти измисли ново име и да се научи да го произнася. А тя - водата - те кръщава и в същото време казва: седмата лекция не е овладяна, собственото "аз" е някъде тук на Балканите.
Колеги филолози (студенти от Славянския факултет на СУ) са направили опит да създадат “постмодернистична кирилица”. След фонемата “П” - наред с още няколко лексеми - са поставили и името на Милорад Павич. Май, че и на Йон му е мястото в “кирилицата” (казвам го с лека ирония), защото повествователят Павич оприличаваме на Йон, затворен като него, не обаче в утробата на кита, а в кутия за писане. И по-точно в утробата на кутията за писане. Колко и какви ли тайни се крият в нея? Само Милорад Павич си знае. Някога ще му задам този въпрос - за тайните - със сигурност. Може би и писателят като същински еврейски пророк търси избавление от нещо. От какво ли? Името му е вече написано върху водата, която произнася: “Павич, Йон, Европа, Балканите - сръбският не е забравен, Черна гора, идентичност, “булото на Мая...”
--------------------------------------------------------------------------------
Павич, М. Кутия за писане. - сп. LiterNet. 2002 г., превод от сръбски: Ася Тихинова-Йованович.
вариант на текста ми от преди време
Няма коментари:
Публикуване на коментар