Из "Когато светът беше невинен " от Йоана Първулеску

Решихме да са като литчетене Дните на румънската литература (е, не само). Аз съм си избрала да чета ето това. На помощ идват доста ентусиазирани младежи, които се готвят от седмица със своите откъси:) 

Аз вярвам, че всеки човек трябва да има своя собствена тайна, за да бъде истински хубав. И още вярвам, че всяка книга трябва да има свой собствен таен живот, за да бъде истински добра. Тези тайни не е добре да бъдат разкривани на други освен на хората, които имат възможност да поемат доста неща вътре в себе си. Когато загубиш своя тайна, или когато я научи не който трябва, е все едно да обеднееш, да се снижиш на ръст, вместо да пораснеш. Но ако я кажеш на човек с голяма душа, това те прави още по-силен. Тайните на книгите траят години наред. Книгите, които имат своя тайна, могат да бъдат четени и след сто години, дори след хиляда години. Обичайно писателят ги е написал, понеже е страдал от тайна болка или за да развесели някого, който е тъжен, или да забрави, че той самият е много болен, или пък да спечели любовта на някой друг, ако този човек не му обръща внимание, или дори да поръси капка авантюра в монотонния си живот. Но това не трябва да се вижда в книгата, книгата се преструва, че не знае тайната на писателя. А писателят на свой ред се преструва пред книгата, че не иска от нея да разкрива потайностите си, оставя я дори да го заблуждава. Но истинската тайна все пак съществува и свързва писателя с книгата, а после свързва книгата с читателите. 

Първулеску в е-списание Литернет

Коледният панаир на книгата в НДК ще посрещне румънските романи за Каварна и Балчик

Кътчета от Морска Добруджа ще бъдат представени на Коледния панаир на книгата, който се провежда в София в НДК през периода 11-16 декември. Очаква се в събитието да се включат над 160 участници от България и чужбина. На панаира има 160 щанда, разположени на 6 етажа, които ще посрещнат любителите на книгите.  Тази година Франкфуртският панаир на книгата е един от партньорите на събитието.

По покана на Министерството на културата и Румънското посолство на 46. Международен панаир на книгата ще участва и преводачът от румънски и английски Христо Боев, който ще е водещ на две събитие. На 14 декември от 17. 00 на румънския щанд ще бъде премиерата на романа на Флорин Иримия „Дефект“, а на 15 декември от 12. 00 на Кръгла маса преводачът ще презентира четири свои преводни текста – „Рускинята“ на Джиб Михaеску, „Когато светът беше невинен“ на Йоана Първулеску и романите за Каварна и Балчик – „Произшествието“ на Михаил Себастиан и „Йоана“ на Антон Холбан.

Из романа на Йоана Първулеску "Когато светът беше невинен"

 Приятно четене:)
е-списание LiterNet
ТУК

Библиотеката за "Когато светът беше невинен" от Йоана Първулеску

Радвам се, че има такива непредубени читатели: ТУК

"Когато светът беше невинен“ от Йоана Първулеску"

 Тази седмица в поредицата „Модерна европейска проза“ на Издателство „Ерго“ (Сф.) излезе романът-ретроспекция на едно детство „Когато светът беше невинен“ от румънската писателка Йоана Първулеску.

“Когато светът беше невинен” продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство – това на Ана в един свят, изпълнен с вълнуващи събития от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Надникваме и в по-ранните години на комунистическия режим в Румъния. Реконструираното детство от спомена е предадено с ирония от дистанцията на времето от порасналата Ана – филолог и писател. Така се запознаваме с колоритни персонажи, всеки със своите житейски перипетии, чрез които се разкриват множество улавящи духа на времето моменти от историята на Брашов. Книгата ще представлява интерес не само за тези, които искат да съпреживеят с децата герои един спомен от Румъния, напомнящ донякъде и за България по времето на социализма. Тя ще е любопитна и за онези, които не помнят този период в нашата страна и за които той е възпроизведен достатъчно прецизно, с топлота и хумор от една от най-изтъкнатите съвременни румънски писателки.

Романът излиза с финансовата подкрепа на Румънския културен институт. Превод от румънски Христо Боев. Художник Лиляна Дворянова.

Йоана Първулеску е родена на 10 януари 1960 г. в Брашов, Румъния. Тя е есеист, публицист, литературен критик, преводач от и на френски и немски език, професор по литература в Букурещкия университет и писател. През 1999 г. придобива научната степен доктор по филология, като защитава дисертация на тема „Литературните предразсъдъци: удобните мнения при тълкуването на румънската литература“. От 2004 г. е професор по литература в департамента по Литературни студии в Букурещкия университет. Романът ѝ Когато светът беше невинен е публикуван през 2016 г. от издателство „Хуманитас“ и излиза за първи път на български език в настоящия превод. Авторката е позната на българските читатели с романите си, които предизвикват широк отклик в Европа и са преведени на над 10 езика.

Христо Боев е роден в Пловдив. Завършил е английска филология. Доктор по сравнителна английска и американска литература на Университета „Овидиус“ (Констанца). Преподавател по английска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Преводач от и на румънски и английски. Преподавател по английски, френски и румънски език, както и български за чужденци.

откъс

            По това време за мен къщите имаха лице. Човешко лице, искам да кажа. Така ги рисувах: винаги с два прозореца, които бяха очите им, а по средата долу - залостена портичка, която бе устата и бе подута. Наместо око им слагах понякога глинени гърнета с червени цветя. Никога цветята не бяха други на цвят: моят свят бе най-обикновен и всичко в него се повтаряше, без да ме отегчава. Някой ми каза по-късно, че това е дори определението за Рая.

Разбира се, когато се разхождах по старинните улици на града, в който съм родена, къщите ми се показваха по най-различен начин, но пак имаха човешки лик. Спомням си за една голяма, с цели осем очи, от които едно счупено и превързано с бинт, но понеже все ѝ оставаха седем здрави, не я смятах за кьорава, за разлика от друга, истински автентичен пират с едно-единствено око, като другото бе цялото покрито от бръшлян. Що се отнася до хотел „Аро“, който се намираше зад нас, той бе покрит с очи от горе до долу. Нос къщите от детството ми нямаха и това им придаваше колкото се може по-благоприличен вид.

Нашата къща се роди в същия град заедно с мен. Живеехме заедно на улица „Владимир Маяковски“, име, което никой не знаеше как да напише правилно. Само за най-старите името Маяковски се пишеше много просто, а именно Сфънту Йоан, и така, макар и да не би си казал, че е възможно, през живота си къщата ни с изба и таван смени два пъти адреса си: веднъж през 1950 г., когато се премести от „Сфънту Йоан“ на „Маяковски“, и втория път през 1990 г., когато се върна от „Маяковски“ на „Сфънту Йоан“. С очите ѝ нещата не бяха перфектни, имаше едно повече или по-малко, зависи как ги гледаше: две на партера, доста сблъскани едно в друго, и три на етажа. Ако се вгледаше добре, навесът с керемиди имаше и той две изцъклени очи, от които само едното се осветяваше нощем мистериозно. Тънката му правоъгълна уста бе точно колкото да може да погълне, при необходимост, в корема си кола. Това обаче се случваше рядко, когато идваха гости от друг град, обичайно се тъпчеше само с хора, четирите семейства и ние, четирите деца на къщата. Бяхме две момичета и две момчета – братя, сестри и братовчеди, по реда на появяването им на белия свят: Дина, Дору, Матей и Ана. Ана съм аз, както знаеш. Дина имаше овално лице, бяла кожа, очертана в рамка от кестенява коса и сини бадемови очи с извити мигли. Бе красавица и се носеше сякаш над нещата. Дору имаше същите цветове като сестра си, само че бе ниско подстриган и говореше по-малко от нея, с леко заекване, което дори не забелязвах, когато имаше да казва нещо важно. Той обаче сам привличаше вниманието ни върху тази подробност, понеже всички бяхме много радостни, когато можехме да се похвалим с нещо необичайно. Брат ми Матей имаше зеленикави очи, пронизващ поглед, наследен от дядо, и идеи, колкото да стигнат за всички, понеже винаги измисляше нещо ново. Бе като живак. Дина бе със 7 години по-голяма от мен, Дору с 5, Матей с 2. А аз, аз тогава имах лице, закръглено като пълната луна, очите, закръглени и те, черни, и се носех след по-големите, без да схващам нищо. Сутринта къщата ни пускаше навън през същата уста, по реда на тръгване към училище и детската градина, който случайно съответстваше на този на пристигането ни на света. Аз бях последната дошла и заминала.

Вътре в корема ѝ се случваха чудеса. Най-трудно за разбиране бе, че не всички, старци, възрастни и деца, живеехме в същата къща, тоест тя заемаше формата на поколението, което приютяваше. За старите, които я бяха купили много отдавна, къщата бе страна, позната само за тях, изпълнена с битови нагласи, които сега бяха изчезнали: легла с вълнообразни рамки като морски водорасли и долапи с орнаментика по ръбовете, високо венецианско огледало с кристално чисто отражение като в бистър извор, което бе преживяло две световни войни и бе останало непокътнато, сребърни прибори за хранене с инициали, изографисани на дръжките, един съд от слонова кост с наяди, картини, които ми се струваха доста начумерени, с бели снегове, оголени от листа дървета и черни птици, рокли, целите в копчета, ластуни и плисета, като да бяха някакви миниатюрни ветрила, салфетки и покривки за маса с монограм и фестон, панделки, които се превръщаха в пеперуди, един бастун и нагръдник. И цяла грамада шапки, които пробвахме и на всички ни закриваха половината лице. Ако си завреше носа в долапа, миришеше на парфюм и нафталин. Думите на старците сякаш и те бяха облечени във фестон, плисета и монограми. Веднъж ги чух да си говорят съвсем тихичко за петлета, и наострих уши: мислех си, че иде реч за малките пиленца на кокошката и много ми се щеше да ги видя и чуя как кукуригат, но не попитах нищо.

За възрастните, които бяха децата на старците, къщата бе повод за страх, както бяхме и ние, техните деца, и понякога бяха доволни от нея или от нас. Възрастните са били и те деца в същата къща. Сега искаха да я променят, да я поправят, да я позакърпят: я покрива, през който влизаше дъждовна вода, я люпещата се боя, някоя и друга врата, която не искаше да се затваря, подута от влагата, някои стари тръби, запушения канал, мишките на тавана, в крайна сметка не я оставяха и миг да си почине, и тя, на свой ред, им отвръщаше подобаващо – не им даваше мира. Казваха, че е стара, че не е била замислена добре от началото, че няма място там за всички нас. Да не говоря, че непрекъснато продаваха по нещо от нея – чак душата да те заболи. Казваха, че нямат друг избор. Казваха, че не трябва да се привързваш към предметите. Казваха, че имат нужда от пари. Казваха: „Ние да сме здрави!“.

Откъс от романа "Бъдещето започва в понеделник" от Йоана Първулеску, публикуван в Портал "Култура"

Портал "Култура"  (линк)

Йоана Първулесйу е носителка на Литературната награда на ЕС за 2012
превод Христо Боев

Снимки: Йоана Първулеску в Пловдив и София

 Носителката на Литературната награда на ЕС за 2013 бе специален гост на Литературния фестивал "Пловдив чете", както и гост на Литературен клуб "Перото" в НДК
Запис на интервю на Първулеску по "Хоризон"

Йоана Първулеску в Пловдив

Йоана Първулеску: Българите и румънците винаги сме вървели заедно

Линк към интервюто по "Хоризонт": ТУК

Йоана Първулеску - носителката на Литературната нагрaда на ЕС за 2013, идва в България

ИК "Персей" ще представи носителката на Литературната награда на ЕС за 2013 Йоана Първулеску с два романа - "Животът започва в петък" и "Бъдещето започва в понеделник". На девети юни (четвъртък) Йоана Първулеску е специален гост на „Пловдив чете”, а на десети юни е представянето й в Литературен клуб „Перото” в НДК. Книгите достигат до българските си читатели в превод на Христо Боев. 

Наградата на ЕС  за литература Йоана  Първулеску печели с романа „Животът започва в петък”, „Бъдещето започва в понеделник” е продължението му.  Преводачът на книгите Христо Боев споделя: „Двата романа допълват традицията на романите от периода между войните, когато са написани редица класики на румънската и световната литература. Тъй като романите на Йоана Първулеску са ситуирани в този период, те го допълват чрез съвременния подход на авторката към повествованието, както и с чисто научния интерес към изследването на града от съвременна гледна точка. Много важен елемент е и демитологизирането на румънската жена като фатална в сравнение с повечето романи от началото на 20-ти век”.

Йоана Първулеску е родена на 10 януари 1960 г. в Брашов, Румъния. Тя е есеист, публицист, литературен критик, преводач от и на френски и немски език, професор по литература в университета „Букурещ“ и писател. В периода (1983 – 1990) е преподавател по румънски и френски език, редактор на литературния журнал в същия университет. От 1999 г. е доктор по филология като защитава теза на тема „Литературните предразсъдъци: удобните мнения при тълкуването на румънската литература“. От 2004 година е професор по литература в департамента по Литературни студии в университета „Букурещ“. Романът ѝ „Животът започва в петък” е публикуван през 2009 от издателство „Хуманитас“, а неговото продължение, „Бъдещето започва в понеделник”, през 2012 г, от същото издателство. За дебютния си роман, печели Наградата на Европейския Съюз за литература през 2013 г. Двата романа на Й. Първулеску излизат за първи път на български в превод на Христо Боев и са част от поредицата на изд. „Персей” в програмата „”Творческа Европа”.

Христо Боев е литературен изследовател, преподавател по английски език и литература и преводач от и на румънски и английски език. Неговите критически интереси са в областта на литературния урбанизъм, модернизъм, румънския модернизъм и постмодернизъм.

Христо Боев е роден в Пловдив на (1973), магистър по Английска филология от ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2013 г. защитава докторантура по сравнителна американска и английска литература в университета „Овидиус“, Констанца, Румъния ( "Modern(ist) Portrayals of the City in Dickens and Dos Passos: Similarities, Differences, Continuities"). Докторската му теза излиза и в книга. Води часове по aнглийска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Превел е от румънски на български „Адам и Ева” на Ливиу Ребряну, ”Доня Алба” на Джиб Михаеску, „Адела” на Гарабет Ибрайляну и романите на Йоана Първулеску „Животът започва в петък” и „Бъдещето започва в понеделник”.