Коледният панаир на книгата в НДК ще посрещне румънските романи за Каварна и Балчик

Кътчета от Морска Добруджа ще бъдат представени на Коледния панаир на книгата, който се провежда в София в НДК през периода 11-16 декември. Очаква се в събитието да се включат над 160 участници от България и чужбина. На панаира има 160 щанда, разположени на 6 етажа, които ще посрещнат любителите на книгите.  Тази година Франкфуртският панаир на книгата е един от партньорите на събитието.

По покана на Министерството на културата и Румънското посолство на 46. Международен панаир на книгата ще участва и преводачът от румънски и английски Христо Боев, който ще е водещ на две събитие. На 14 декември от 17. 00 на румънския щанд ще бъде премиерата на романа на Флорин Иримия „Дефект“, а на 15 декември от 12. 00 на Кръгла маса преводачът ще презентира четири свои преводни текста – „Рускинята“ на Джиб Михaеску, „Когато светът беше невинен“ на Йоана Първулеску и романите за Каварна и Балчик – „Произшествието“ на Михаил Себастиан и „Йоана“ на Антон Холбан.

Излезе „Рускинята” на Джиб Михаеску: роман за една илюзия

Преди дни на български излезе поредният румънски класически роман от междувоенния период. Преводът е на д-р Христо Боев. Изданието излиза с подкрепата на Букурещкия културен институт и ИК „Персей”.  Христо Боев е завършил английска филология, доктор е на Университета  „Овидиус” –  Констанца, през 2016 получава наградата на името на Ливиу Ребряну от Литературния музей на автора, участва в резидентски преводачески програми като представител на България. Превел е от румънски романите:  "Адела" на Гарабет Ибрайляну, "Доня Алба" на Джиб Михаеску, "Адам и Ева" на Ливиу Ребряну, "Животът започва в петък" и "Бъдещето започва в понеделник" на Йоана Първулеску (носител на наградата за литература на Европейския съюз за 2013), както и „Произшествието” на Михаил Себастиан, „Ангелус” на Руксандра Чесеряну,  „Дефект” на Флорин Иримия  и „Рускинята” на Джиб Михаеску .

През 60-те и 70-те на миналия век, когато в превод на български език излизат редица класически румънски романи от епохата между войните, романите на Джиб Михаеску не влизат в списъка за преводна литература, тъй като в някои от тях авторът изобразява косвените последици от погромите, последвали Октомврийската революция чрез съдбата на руските имигранти при пресичането на границата – тогава по река Днестър („Рускинята”), както и живота им в Букурещ („Доня Алба”  – роман, вече познат на българския читател).

„Рускинята” определено привлича интереса на съвременния читател. Това е атмосферен роман за началото на ХХ век, разположен времево в неопределен период между 1920 г. и 1930 г., като действието се развива в граничен участък до река Днестър и обхваща около една година. От гледна точка на бежанския проблем, който изпитва Европа през последните години и всички негови противоречиви аспекти, настоящият роман представя много живо участта на стотиците бежанци от Русия, които навлизат в румънска територия, пресичайки опасната река през есента, зимата и пролетта. Както и с бежанците, сега преминаващи Средиземно море, прекосяването на реката преди около 100 години далеч не е краят на проблемите на бежанците по пътя към бленуваната свобода. Предстои им да се запознаят със строгите инструкции за третиране на бежанците от румънските власти, според които няма място за компромиси и изключения. Въпреки това лейтенант Рагаяк (разказвачът от първо лице) е склонен да направи всичко за осъществяването на своя идеал – да срещне рускинята на своите мечти, която той е убеден, че ще пресече реката. Тази рускиня е проекция на представите, които той има за руската жена – амалгама от прочетената от него класическа руска литература и гръцката митология, като според него тя не би могла да устои на изпитанията, на които я подлага новата съветска власт.

Заслужава да се спомене и изграждането на обобщения образ на жената в пограничния район – основно бесарабки (молдовки), еврейки и рускини, които се родеят с два прототипа от Стария завет – Юдит и Далила, и споделят различна степен на лукавост, отмъстителност, фанатизъм и сурова красота.

Талантлив хроникьор на своята епоха, Михаеску създава чрез перипетиите на бежанците и дейността на охраняващите подразделения военен роман под формата на модерна приказка. В нея намира силно проявление естетиката на румънския модернизъм, като на преден планизлиза метаморфозата на реката, съпреживявана от разказвача, интензивните еротични сцени, предадени много чувствено, натуралистичните сцени на човешко страдание, както и уплътнените с много психологизъм разсъждения и диалози.

Артистичната двойнственост на изображението – копнежът по романтични дела и прозаичната и непристойна реалност са уловени и от румънския критик Николае Манулеску, който отбелязва следното: „По същество „Рускинята” не е толкова роман за един еротичен идеал, колкото роман за една илюзия. Самият протагонист е човек на илю-

зиите“. 

Доня Алба - мистичната румънка

Вариант на мой текст в Културни новини - линк

„Доня Алба” от румънския класик Джиб Михаеску

/В края на миналата година Румънският културен институт в Букурещ, Регионален исторически музей – Добрич и ИК Персей представиха романа „Доня Алба“ на български в превод на д-р Христо Боев/

Румънският роман изживява истински разцвет в десетилетието след 1920 г. Между двете Свтовни войни се появяват едни от най-значимите произведения на ръмънската белетристика. У нас добра популярност придобиват: Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Чезар Петреску, Mирча Елиаде. Когато през 60-те и 70-те години на миналия век,  излизат в превод на български редица класически румънски романи от епохата между войните, романите на Джиб Михаеску не влизат в списъка за преводна литература, тъй като авторът изобразява някои от последиците от погромите, последвали октомврийската революция чрез съдбата на руските емигранти в Букурещ. Също така, Джиб Михаеску вижда социалистическите идеи като безплодна утопия.

Като казвам „изображение на руските емигранти в Букурещ”, си спомням и думите на Мирча Елиаде – един от най-големите интелектуалци на Румъния, както и световни учени – той твърди, че политизацията сред интелектуалците и особено сред младите творци, води до изкушения, които ги отделят от изкуството. Допълнението на Елиаде е още по-интересно – „политизацията противочечи на спецификата на румънското себеизразяване и мислене”. Като читател на румънска литература , споделям, че това е сензетивна, чувствена и увлечена от разказването литература (особено междувоенната), а не от залитането по идеологии и каузи. Към независимост, антиполитичност и дори антиисторичност в същия този междувоенен период призовава и Емил Чоран. Тази загриженост за интелектуалеца, за младите, за писателите, за хората на изкуството поражда изумително голямо количество литературно-критически трудове. Пословично е и увлечението до ден-днешен в Румъния да се говори за всичко и по много, да се обсъжда и да се признават грешките, за да се продължава напред.

С  превода на д-р Христо Боев романът „Доня Алба” се представя за първи път на българските читатели.

Романът „Доня Алба” започва с това как Михай Аспру се озовава в Букурещ, след като преминава през Първата световна война като по чудо без рани. Аспру е амбициозен, млад и романтично обвързан с принцесата Алба Ипсиланд, която се разхожда по улиците и привлича погледите на минувачите. Случайната първа срещата между двамата е представена на бавен кадър. Тази среща компенсира консуматорското ежедневие в големия град. Младежът няма потекло, но има страст, все още е само студент по право, но има амбиция и кураж да се изправи срещу установеното. Помним Чезар Петреску и романа му „Каля Викторией” – описващ Букурещ в началото на миналия век като фалш, пустота и безпътици. На семейство Липан се налага да правят безкрайно много компромиси – нямат и безскрупулност, за да оцелеят. Сякаш жертвите на града са жертви на известния булевард Каля Викторией. Тази позиция напомня на отношението на Г. П. Стаматов за София, столицата, която води до самоубийственото и празно живеене. Джиб Михаеску е по-дистанциран разказвач, липсва му морализаторския тон на Чезар Петреску в „Каля Викторией”. Героите на Михаеску живеят самостоятелно, забулени в някакви тайни, нямат и особени скрупули. Градът подхожда на героите от романа „Доня Алба”, градът е мистерия, начин да покажеш обноски, възпитание, а и тайна надежда, че ще бъдеш разбран от някого и забелязан от Доня Алба.

И сюжетът на френския писател Мопасан и книгата му „Бел Ами” представя историята на  един млад мъж в периода на неговото навлизане и налагане в обществото. Стремежът към успех е сведен до задоволяване жаждата за богат живот с удоволствия, т.е до материални придобивки и признание, заради самите тях. Михай Аспру от романа на Джиб Михаеску не желае да се доближи до Алба, заради материални облаги – Алба е примамвлива, облечена е с кожени дрехи, има модната къса прическа за времето си... Алба е интересна жена с любопитно минало и живот, които Аспру иска да разгадае. Страстта му към тази жена обаче не му пречи да попада в прегръдките на други. Алба е мистерия, сякаш й харесва да бъде преследвана – полага й се да е недостижима, поради някаква причина. Алба е и усещане за смърт и белота – това ясно може да се види в края на романа.

Конфликтът в романа не е сблъсък на ценности, а по-скоро на драматургична игра между двама души – Алба и Аспру. Дали ще се срешнат и дали тя ще го забележи не е мелодраматичен въпрос. Ясно е, че в момента, в който Аспру изпуска речниците и книгите до нея – започва увлечението му. Романът поставя в центъра отново, и типично за румънската литература – жената, която е загадката в живота. В наше време румънският автор Дан Лунгу ще напише леко ироничната книга: „Как да забравиш една жена”. Случката, около която Дан Лунгу повествува, е наглед oбикновена: Анди се връща от работа и открива, че Марга я няма. Само оставената бележка свидетелства, че жената някога е била наоколо. Под съмнение остава фактът дали раздялата връща човек към себе си. При Аспру няма раздяла, но няма и сближаване – смъртта на съпруга на Алба е факт, но дали Аспру не се приближава и до своята собствена смърт! Фината ирония на Михаеску задвижва различни повествователни техники.

В „Сватба в небето” на Мирча Елиаде класически двама мъже разказват за една жена отново в Букурещ. Един от героите от „Сватба в небето” изрича нещо запомнящо се на Илеана: „Ще настъпи часът, в който ще мога да пиша за теб, без от това да правя литература”. Загубите и за Аспру от „Доня Алба” не са края на света. Зад всички тези фатални румънски жени се крие просто загадката на живота и мъдрото решение, че не можем да дадем отговор на всички въпроси около себе си. Проличава и желанието да се живее и да се откриват нюансите в човешките взаимоотношения, както и различията между хората.

Светът на жените представен в ръмънската литература между войните, а и до ден-днешен, е обаятелен и невъзможен за разгадаване докрай. Мъдро и справедливо решение на редица мъже автори, които ни призовават да запазим желанието си да се изненадваме, въпреки че за всички ни е ясно – краят е предизвестен.

Романът „Доня Алба” ни представя увлекателно пътешествие в митична европейска столица в преход, както и мултикултурна смес, в която етниески се открояват руснаци, унгарци, евреи и италианци. Какъв по-добър урок по толерантност днес! Не е трудно да установим връзки с нашето общество на преход. Решението за постигане на материален успех в Букурещ е само необходимата предпоставка за Аспру да стане видим за Алба, с което авторът ни подсказва, че от нас зависи какви ще са мечите ни. Ние също сме герои на своето време и имаме право да претворяваме живота чрез избора си. Или както споделя преводачът в предговора на романа: „Главният герой ни подсказва един възможен, но морално проблематичен път от дистанцията на началото на XX век и ни подканва да търсим своя път, сега, в началото на нашия XXI век”.

така представих романа

Фоторепортаж от премиерата на „Доня Алба” от Джиб Михаеску

На 8 октомври в Дом-паметник „Йордан Йовков” се състоя премиерата на „Доня Алба” от Джиб Михаеску. Книгата се издава с помощта на Букурещкия културен институт и издателство „Персей”. Преводачът от румънски е д-р Христо Боев. Книгата бе представена от Дияна Боева, която припомни думите на големия румънски учен Мирча Елиаде, че политизацията сред интелектуалците и особено сред младите творци, води до изкушения, които ги отделят от изкуството. „Доня Алба” е роман от най-ползотворния за румънската белетристика период – междувоенния. Към независимост, антиполитичност и дори антиисторичност, в същия този междувоенен период, призовава и друг румънски интелектуалец – Емил Чоран.

Романът „Доня Алба” ни представя увлекателно пътешествие в митичната европейска столица – Букурещ. В тази градска история светът е видян като драматургичен сблъсък между героя Аспру и Алба! 

в Хеликон

Снимки от премиерата: