Преди дни на български излезе
поредният румънски класически роман от междувоенния период. Преводът е на д-р
Христо Боев. Изданието излиза с подкрепата на Букурещкия културен институт и ИК
„Персей”. Христо
Боев е завършил английска филология, доктор е на Университета „Овидиус” – Констанца, през 2016 получава наградата на името
на Ливиу Ребряну от Литературния музей на автора, участва в резидентски
преводачески програми като представител на България. Превел е от румънски романите:
"Адела" на Гарабет Ибрайляну,
"Доня Алба" на Джиб Михаеску, "Адам и Ева" на Ливиу
Ребряну, "Животът започва в петък" и "Бъдещето започва в
понеделник" на Йоана Първулеску (носител на наградата за литература
на Европейския съюз за 2013), както и „Произшествието” на Михаил Себастиан, „Ангелус”
на Руксандра Чесеряну, „Дефект” на Флорин
Иримия и „Рускинята” на Джиб Михаеску .
През 60-те и 70-те на миналия век,
когато в превод на български език излизат редица класически румънски романи от
епохата между войните, романите на Джиб Михаеску не влизат в списъка за
преводна литература, тъй като в някои от тях авторът изобразява косвените
последици от погромите, последвали Октомврийската революция чрез съдбата на
руските имигранти при пресичането на границата – тогава
по река Днестър („Рускинята”), както и живота им в Букурещ („Доня Алба” – роман,
вече познат на българския читател).
„Рускинята”
определено привлича
интереса на съвременния читател. Това е атмосферен роман за началото на ХХ век,
разположен времево в неопределен период между 1920 г. и 1930 г., като
действието се развива в граничен участък до река Днестър и обхваща около една
година. От гледна точка на бежанския проблем, който изпитва Европа през
последните години и всички негови противоречиви аспекти, настоящият роман
представя много живо участта на стотиците бежанци от Русия, които навлизат в
румънска територия, пресичайки опасната река през есента, зимата и пролетта.
Както и с бежанците, сега преминаващи Средиземно море, прекосяването на реката
преди около 100 години далеч не е краят на проблемите на бежанците по пътя към
бленуваната свобода. Предстои им да се запознаят със строгите инструкции за
третиране на бежанците от румънските власти, според които няма място за
компромиси и изключения. Въпреки това лейтенант Рагаяк (разказвачът от първо
лице) е склонен да направи всичко за осъществяването на своя идеал – да срещне рускинята на своите мечти, която той е убеден, че ще
пресече реката. Тази рускиня е проекция на представите, които той има за
руската жена – амалгама от прочетената от него
класическа руска литература и гръцката митология, като според него тя не би
могла да устои на изпитанията, на които я подлага новата съветска власт.
Заслужава да се спомене и
изграждането на обобщения образ на жената в пограничния район – основно бесарабки (молдовки), еврейки и рускини, които се родеят
с два прототипа от Стария завет –
Юдит и Далила, и
споделят различна степен на лукавост, отмъстителност, фанатизъм и сурова
красота.
Талантлив хроникьор на своята епоха,
Михаеску създава чрез перипетиите на бежанците и дейността на охраняващите
подразделения военен роман под формата на модерна приказка. В нея намира силно
проявление естетиката на румънския модернизъм, като на преден планизлиза метаморфозата на реката, съпреживявана от разказвача,
интензивните еротични сцени, предадени много чувствено, натуралистичните сцени
на човешко страдание, както и уплътнените с много психологизъм разсъждения и
диалози.
Артистичната двойнственост на
изображението – копнежът по романтични дела и
прозаичната и непристойна реалност са уловени и от румънския критик Николае
Манулеску, който отбелязва следното: „По
същество „Рускинята” не
е толкова роман за един еротичен идеал, колкото роман за една илюзия. Самият протагонист е човек на илю-
зиите“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар