ЛИТЕРАТУРАТА НОСИ ПО-ОСОБЕНА ПАМЕТ ОТ ИСТОРИЯТА

Интевю с Дияна Боева, автор на романа „Писма за оригами”, който предстои да излезе в издателство „Ерго”

Какво представлява романът „Писма за оригами”?

Романът представя два сюжетни плана на действие. Първият се развива през 80-те години на миналия век и представя живота на едно семейство – Богомил и Ирена и техните деца. Това е малко преди падането на Берлинската стена. Действието се развива през 1989 г. – от януари до октомври. В един зимен ден Богомил излиза на улицата, нещо стяга душата му и той замръзва. Вероятно натрупвани травми и неосъщественост... След като се връща от болницата, Богомил започва да чете дневниците на Ели Хаджидимитрова – майката на жена си Ирена. През 50-те Ели е била изселена в комунистически лагер в село Р. Там се сблъсква с един друг свят – светът на лагерите, светът на сталиниските правила. Четенето на дневниците, не изеснява нещата в живота на Богомил, а още повече го обърква. Заради миналото на майката на жена си Богомил не може да стане член на БКП, оттам не може и да израства в професията си... И други такива конюктурни неща, които до ден-днешен ни владеят.

Имате ли прототипи?

Да, имам прототипи, но понеже са свързани с моето семейство, с роднини на мама, не мога да кажа всичко докрай. Някои като срещнат името на героя – Русанов, ще си спомнят, че в Добруджа някъде в края на 50-те, е имало такъв човек – изселен в близко село до границата. Начинът, по който изграждам Александър Русанов – няма нищо общо с онзи човек, който е бил наоколо и се е различавал от останалите. Само името е същото. Всъщност, Ели Хаджидимитрова среща Александър Русанов в комунистическия лагер в село Р. Той е ченгето разузнавач, в когото тя се влюбва. Любовта може да дойде навсякъде, дори и в лагера.

Откъде идва заглавието?

„Писма за оригами”. Писмото, като нещо, което можеш да прочетеш и да превърнеш в оригама. В комунистическия лагер Ели работи като учител, но е принудена всеки ден след работа да отива при партийната на село Р. и да описва деня си, да доносничи, да представя живота на останалите. Естествено, аз засилвам този момент – вечното дебнене, вечната стагнация над онези, които са различни и не влизат в общата рамка. На Ели й се иска да превърне листите, върху които пише за родителита на децата и колегите си, в оригами. В лагера Ели среща интересни хора – сред изселниците има професор по литература, медицинска сестра, приятел на Дан Колов и пр.

Този момент с оригамите го пренасям и през 80-те. При героите има един чисто символичен момент, в който те държат салфетки, самолетни и автобусни билети и правят оригами, завързват и засукват хартията. Вадят напрежението от себе си. Може би, оригамите са спасение или бягство. Идеята, че нещата в нашия живота, дори днес и сега,  могат да се случват по по-различен начин. Та, оригамата е метафора, която една колежка прие така: правиш птиче с криле и после някой ти го смачква. Край на полета – няма го птичето. А човекът? Всеки би могъл да открие символа за себе си.

Защо роман? Това е голяма отговорност, струва ми се.

Имам награди за кратка проза. Изобщо прозата е предизвикателство – особено по-дългото повествуване. Там има навързана интрига, сюжет, който може да достигне същината на разказването – интересната история. Кратките разкази са вид упражнение по писане – в тях не можеш да развиеш сюжет и характер, да приложиш различни техники на писане.

За мен беше предизвикателство да видя как другите съвременни европейски автори пишат. С учудване открих, че в българската литература няма жена в комунистически лагер. Може би имаме някакви герои тук-там по темата, но нямаме традиция. Такава, която да задвижва социалните механизми, паметта и фикцията, а не публицистиката. Нямаме „Един ден на Иван Денисович” на Солженицин, в наш български вариант. Нямаме Херта Мюлер, Петер Надаш... Не виждам отскок към Гросман и Оруел. Изобщо, тези дистопични, утопични и антиутопични светове са избвягвани. Много странно, едно такова скатаване на българските писатели по темата, конюктурност, дори. Аз не казвам, че правя кой знае какво – опазена съм от буквализъм и посредственост. Опитвам се да вменя емоция, плът и фикционална достоверност на тема, която у нас се подменя чрез... мълчание.

Естествено, имам много добри редактори, рецензенти и приятели, които ми помогнаха. Романът ми е писан повече от три години. Искам да благодаря на Антон Баев, Вихрен Чернокожев, Радослав Радев и редактрът ми Веселин Веселинов (емигрант в Канада). Доста изнесе на гърба си и съпругът ми Христо Боев (преводач от румънски и английски), който безпощадно чистеше текста ми, помагаше ми да подбирам и задължителните автори, които трябваше да чета. Веселин ми помогна много за автентичността на текста. Литературата има това право – да увлича в разказването.

Романът е готов. За кого е обаче? Големият Увалиев казваше, че няма общо за всички. Той е насочен към една аудитория и трябва да достигне до нея. Учениците Ви дали ще четат романа?

Аз се постарах, като всички съвременни писатели, да го напиша много просто, с много ясен език. Второто нещо, което е по-сложно, но се постарах да го направя, е да напиша роман на нива. Човек като започне да чете,  може да проследи любовната история, ако желае дистопичния свят на Р. от 50-те, консумацията и инерцията от 80-те в град К. Да чете дневника на Ели, който е в първо лице или да го затвори, ако не издържа... Да усети морето, защото К. е морски град и морето присъства и навлиза отвсякъде. Изключително много се изтощих, влязайки в кожата на Ели, когато изграждах образа й. Прегледах и много свидетелски разкази за 50-те, натоварих се и се възмутих – това време ми се видя зловещо и се амбицирах още повече. Трябваше да разкажа интересно историята на моите герои! Осемдесетте и част от деветдесетте си ги спомням като ученичка. Учениците ми пък могат да се докоснат до емоционалната нишка в романа или до времето на своите родители от 80-те... Една по-сериозна аудитория може да открие нивата в текста, които поставям, моментната „снимка” и недоизказаното, защото в случая  аз не съм публицист и не съдя героите си, оставям ги сами да говорят.

Изследвайки периода, разбрах нещо важно чисто в човешки план – не бива да се забравя. И пак не бива – това е начинът да се върви напред, без „замитане”, с ясно съзнание какво е било и как искаме да бъде. По-сериозната аудитория може да види по-особената памет, която носи литературата и да установи начина, по който литературното поставя проблеми. Историята не може така, защото настоява за достоверност – литературата не държи на това, „измисля си” и в същото време звучи автентично. Интересно нещо е механизмът на литературния свят.

Ели Хаджидимитрова попада в лагера в село Р., защото не е била на една снимка с колежките си пред паметника на Сталин. Не е била, защото е снимала. Какъв ужас, не се намирам на снимка пред паметника на Сталин! Нито аз, нито моите ученици в езиковата гимназия, можем да разберем това. Търсех неща, които да хващат въображението и душата в един мислен сюжет...

Кога можем да очакваме представянето на книгата пред публика?

Книгата в момента се странира. Издателството е „Ерго”. В началото на другата година книгата ще излезе от печат. Представянето ще е съобразно с времето и обстоятелствата.

Източник: Информационна агенция „Добруджа”

Въпросите зададе: Севдалина Сарандева

Фоторепортаж от премиерата на „Доня Алба” от Джиб Михаеску

На 8 октомври в Дом-паметник „Йордан Йовков” се състоя премиерата на „Доня Алба” от Джиб Михаеску. Книгата се издава с помощта на Букурещкия културен институт и издателство „Персей”. Преводачът от румънски е д-р Христо Боев. Книгата бе представена от Дияна Боева, която припомни думите на големия румънски учен Мирча Елиаде, че политизацията сред интелектуалците и особено сред младите творци, води до изкушения, които ги отделят от изкуството. „Доня Алба” е роман от най-ползотворния за румънската белетристика период – междувоенния. Към независимост, антиполитичност и дори антиисторичност, в същия този междувоенен период, призовава и друг румънски интелектуалец – Емил Чоран.

Романът „Доня Алба” ни представя увлекателно пътешествие в митичната европейска столица – Букурещ. В тази градска история светът е видян като драматургичен сблъсък между героя Аспру и Алба! 

в Хеликон

Снимки от премиерата:

Пемиера на "Доня Алба" от Джиб Михаеску

Румънският културен институт в Букурещ, издателство „Персей” и Регионален исторически музей – Добрич представят романа „Доня Алба” от Джиб Михаеску. Книгата излиза за първи път на български в превод на д-р. Христо Боев. Събитието ще се състои на 8 октомври от 18 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков” - Добрич. Романът „Доня Алба” ще бъде представен от преводача Христо Боев и Дияна Боева.

За автора Джиб Михаеску

Сравняван с Достоевски и Мопасан, румънският писател Джиб Михаеску успява да пречупи влиянията на руските и френските класици, създавайки в творчеството си мащабна картина на живота в Букурещ между двете световни войни. Роден е на 23 април 1894 г. в Драгашани, Румъния и умира на 19 октомври 1935 г. в Букурещ. Участва в Първата световна война, адвокат е в Кишинев и родния си град. „Доня Алба” е най-значимият му роман, който излиза през същата година, когато умира от туберкулоза на 41 години.

За романа „Доня Алба”

Джиб Михаеску ни повежда из улиците на магнетичния свят на декадентската и загадъчна румънска столица от времето между двете световни войни, за да ни разкрие нейните потайности и една модерна приказка за принцове и просяци. По улицата на града се разхожда ослепително красивата прицеса Алба Ипсилант, която привлича погледите на минувачите. Животът на един от тях ще бъде променен завинаги.  

Твърдо решен да се изкачи високо във върховете на обществото, но и да открие романтиката на своето време, младият Михай Аспру е готов да бъде като рицарите от древните времена и да извърши велики дела в името на своята принцеса. Какво означава това обаче в един свят на нови буржоазни отношения, в който огнедишащият змей приема образа на съпруга на принцесата? Отговорът на този въпрос не е нито лесен нито предвидим...

За преводача – д-р Христо Боев

Христо Боев (1973) е роден в Пловдив. Завършил е английска филология в ПУ "Паисий Хилендарски”. Преподавател по английски в училища, университети и езикови центрове, преподавател по британска литература в ШУ „Еп. Константин Преславски”, симултанен и писмен преводач от и на английски, румънски и български език. Ползва свободно и френски. През 2013 г. защитава в университета "Овидиус", Констанца, Румъния докторат по британска и американска литература.  Превел е от румънски на български език романа "Адела” на Гарабет Ибрайляну, „Доня Алба” на Джиб Михаеску и „Адам и Ева” на Ливиу Ребряну. Под негов превод предстои да излязат две книги на Йоана Първулеску, която е носител на наградата за литература на Европейския съюз за 2013.