„Notre dame de sion“ в Русе събра Езикови гимназии по „Иновации в действие“

 

I ЕГ – Варна, ЕГ „Гео Милев“ – Добрич и АЕГ „Гео Милев“ – Русе разказват за свои добри практики

Тръгваме към Малката Виена рано сутринта във вторник.

Поводът е мобилност по Национална програма „Иновации в действие“. Поканата е от АЕГ „Гео Милев“- Русе, училището, което се помещава в бившия Френски девически колеж с пансион „Notre dame de sion“. Заедно с нас на гости на русенци е още едно училище – Първа езикова гимназия – Варна. От ЕГ „Гео Милев“ – Добрич екипът е подбран по любопитен начин, учителите са с различни специалности, интереси и подход: директорът Миглена Василева (английски език), Севдалина Венкова (биология), Мария Кирилова (информатика и технологии), Павлина Станкова (английски език), Дияна Боева (български език и литература). Ученическият екип е от Християн Димитров (11. а) и Иван Друмев (11. б)

Русе ни посреща с усилно и тежко време. Влагата от Дунава сякаш се превръща в мараня. Знам обаче, че тук се диша, че тук е Европа: консулствата на множество авторитетни европейски страни са запазени и след Освобождението, когато Русе е най-модерният град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, изпращат децата си да учат там, както и в други градове като Грац и Будапеща. Немският език все по-често е звучал по улиците на града, наред с български, турски, иврит, френски и др.

Английската в Русе е насред Парка на младежта, преминаваме под сенките му. Пред нас направо изниква сградата на училището (паметник на културата), построена през 1908 г. от италианския архитект Мариано Пернигони. Посрещат ни топло, още от входа. Дезинфекцираме ръцете си, слагаме маските си, и наблюдаваме високите тавани, френските прозорци, запазената мозайка на един от етажите… атмосферата. Това място крие свои истории: при завършване на гимназията ученичките са полагали задължителен зрелостен изпит по всички дисциплини. Има ли са същите права като учениците от държавните училища, а полученият сертификат им давал възможност да продължат образованието си в България и във Франция.

АЕГ „Гео Милев“ – Русе е основана през 1963 г. Гимназията е асоцииран член към Глобалната училищна мрежа на ЮНЕСКО. С решение на Министерския съвет на България от 2017 г., училището получава статус на „иновативно училище“.

Директорът г-жа Янакиева ни въвежда в света на идеите, които реализира съвместно със своя екип, говори за трудностите им, за възможностите едно училище като тяхното да се утвърждава в конкурентен град като Русе. Слушаме и черпим опит. Английската в Русе е изключително отворена към бизнеса, към новостите, интересните хора, към мобилностите. Изграждат свой STEM-център на целия последен трети етаж. Разбираме, че са въвели специалността „Компютърна анимация“, изучават предприемачество с помощта на Русенския университет. За всички ни е ясно, че проблемите на Езиковите в последните години са едни и същи: да доказват, че са мобилни, че изпреварват времето си. Другото е ясно: при нас са най-добрите, артистичните и интересни ученици!

Директорът на Езиковата в Добрич, г-жа Василева, разказва за шанса и трудността да ръководи гимназия с традиции, на която й предстои да извърви своя път, запазвайки ценното от миналото, но и развивайки досегашните постижения в по-модерно и добро образование.

Харесва ми да презентирам с единадесетокласници, просто съм свикнала със Симона К., Иван, Гергана, Яна, Адриана, Неда, Християн и кой ли още не. Този път с нас са Иван и Християн. Излизам с Иван. В заседателната зала са колеги от още две Езикови, там са и учениците им. С Иван презентираме нашия проект за Георги Марков към УчИ-БАН, за кой ли път. Говорим за предразсъдъците, за историята, литературата, за промяната. Иван, както обикновено, не знае какво ще го питам, водя се от ситуацията, а той ме слуша внимателно. Следва Петя Дубарова – Адриана и Яна не успяха да дойдат, за да разкажат за първите си срещи с поезията на бургазлийката. Споменавам и мечтата за полет в „Бариерата“ на Вежинов. Завършваме с: „Там някъде в облаци, в луди лози,/ от мигли запазили дъх на сълзи, /от морския дом на соления рак,/ от някакъв стар, омагьосан син бряг…“

Очевидно ситуацията е вълнуваща за директора на I ЕГ във Варна, г-н Митев, който споделя на г-жа Василева, че Петя Дубарова е негова съученичка...

Следва Мария Кирилова от нашето училище, която разказва за своя начин да провокира учениците към роботиката, информатиката, технологиите и тяхното използване.

Въвеждащата част на гостуването ни не е досадна или проформа, както често се случва на подобен род срещи. Причината не е само една: събрани сме ученици, учители и директори, които носят онзи естествен дух, свобода и енергия, които могат да бъдат открито само в Езиковите, където й да се намират у нас.

Девизът на русенското училище е: „Винаги сред първите“. Това важи и за нашата Езикова, и за варненци. Обсъждаме, запазваме добрия тон, сред учители и ученици се усеща приятелството, но и „програмираното“ щастие да си хем сред „свои“, хем до конкуренти, с които можеш да влезеш в спор, ако се наложи. Говорим за критериите, за екипната работа, за планирането, оценките, за проектите и тяхното осъществяване. Ние се вслушваме в опита на русенци и варненци.

Следва най-интересното: учениците се разделят на отбори, които са смесени, от трите училища, ще трябва да се справят с Проектно ориентирано учебно предизвикателство. Получават бонус, ако презентират на английски. Християн и Иван са немски паралелки, но се вписват отлично в отборите си. Темата е ПАРКЪТ. Възможните варианти на продукта са: постери/ плакати, пъзели, макети, инсталации, викторина, състезание… Преплита се историята, литературата, театърът, биологията, химията, изобретяването...

…

Тръгваме си. Неволно си спомням думите на писателя Елиас Канети в своя книга за Русе: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се беше случило в Русчук“.

 И в КН

                              Изключително артистични и емоционални господа:) 

Описание на добри практики в образованието

 Статия в сп. "Професионално образование" (споделям я в pdf)

Резюметата в 4 бр. - ТУК 

Литература по модули и в „колеж“

Публикацията ми от в-к "Дневник"

Така наречената „колежанска“ степен ще стартира наесен. Задължителни и избираеми модули ще формират профилираната подготовка на гимназистите, която ще се придобива в 11 и 12 клас от учебната 2020/2021. Целта е новите програми да дадат не само теоретична подготовка, а и да развият социалните, гражданските и културните компетентности на учениците. Профилираната подготовка е съвкупност от три до четири учебни предмета – два от тях опредени на национално ниво, а останалите – на училищно. Това обучение е насочено към подготовка за продължаване на образованието в университет. Дава се възможност модулите да носят кредити и да се признават във висшите училища.

                Идеята за модулите принципно е добра, но сякаш никой не вярва в нея. Предполага възможности за избор, компетентности и реализация на учениците според личните им дадености.

Започна кампанията с учебници за модулите

                Две големи издателства – „Просвета“ и „Клет“, ни дадоха възможност да разгледаме учебниците за четирите модула, свързани с български и литература: езикът и обществото, езикови употреби, диалогични прочити, критическо четене .

Видях, че има учебници и по други предмети. Оценяването вероятно предстои, както се случи и с изданията за общообразователната подготовка. Всъщност „оценяване“ няма, пишат се дълги обяснения, ако учителят реши да каже нещо отрицателно и даде знак минус някъде. Работата, също така, трябва да се свърши в кратки срокове и безплатно.

Усещам, че напрежението около представянето на учебниците нараства. В този дигитален свят, както твърди клишето, учебникът на хартия отново е на мода - тук и у нас. Не казвам, че няма електронни варианти, но те са за разглеждане от учителя, могат да се ползват във време на пандемия безплатно, учителят има код за различни опции онлайн, ученикът също понякога. Завоалирано се внушава: истината е в хартията. Все пак целта е учебниците да се продават. Никой не обсъжда, че в образователната ни система има приети държавни изисквания и стандарти, към които може да се подхожда по различни начини, а учебникът е само един от тези начини. През времето съм наблюдавала колко време и ресурс се отделя за учебниците, и все още е така. Очевидно паят е голям!

Помня, че в един крайградски ветеринарен техникум, където преподавах литература някога, дойде Клео Протохристова (не знам дали работи още в ПУ „Паисий Хилендарски“) и раздаде разпечатка на новия си учебник по литература, който като го сравних със стария, се оказа почти един и същ. По същото време, сега даже ми се струва невероятно, правех уроци с ветеринарни техници на тема: Екзистенциалната дилема на бунта в „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев (По Камю). Доказвахме как да обичаш и да се бунтуваш, може да бъде екзистенциален избор, водещ до смърт. Нямаше как да споделя този диалогичен прочит, времето на модулите не беше дошло!

Кой и как пише учебниците

                Учебниците се пишат от малък кръг от хора, университетски преподаватели и отделни учители. Напоследък този кръг от хора варира малко повече. Анелия Клисарова, като министър на образованието, беше изнесла информация, че хонорарите на авторите стигали до 134 000 лева. Има издателства, които могат да си позволят за една и съща степен два учебника. Съгласна съм, че изборът на учебник е от значение, и не е нужно да бъде само един.

Въпросът как се пишат учебници, може да се зададе по друг начин: как се говори за литературата. Това е професионален разговор, който все още не е проведен. Думата „методика“, ми се струва, че се избягва. „Стари“ и „нови“ учебници се пишат от хора (в общия случай), които не са наясно какво се случва в училище, и в час. С известно неудобство ще цитирам един от най-активните автори на учебници, Албена Хранова, срещам името й в прогимназиална и гимназиална степен, тя е автор и на учебник с модул по литература. Думите й са от нейно интервю, в което обяснява процеса на писане на учебници:

„Измислям си разни картинки – най-вече във въображението ми стои един чин, на него стои ведро очилато хлапе със семейна библиотека, собствено бюро и образовани родители зад гърба си. А до него седи ромче от кварталите, което може би е малко гладно, може би не е виждало книжка вкъщи, няма си таблет, обаче е дошло на училище, иска да е на училище, макар че все очаква някой да го обиди. И учебникът стои на чина разтворен между тези две деца.“

Такава ситуация в българското училище не съществува, тя е в сферата на фентъзито. В училище не би трябвало да има сегрегация, но има (за жалост). И какви са тези таблети, никой не ползва такива. Библиотеката е в компютъра ни (телефона), стотици томове на различни езици. А „очилатото ведро хлапе“ се разхожда в библиотеката на баба си вероятно.

Не ми се иска да коментирам от чувство за приличие, но не за първи път чуваме хора на определена позиция да се произнасят по начин, който няма нищо общо с действителността.

Какво се случи до тук

Сегашните десетокласници, които догодина ще са „колежани“, са първите по новата програма. Модулите ми харесват – интересни и разнообразни са, предполагат въображение. Само че литературата до тук е изпусната от подрастващите. Буквално всичко е наблъскано по много в осми, девети и десети клас. Подредбата я свързвам с принципа „пет за четири“, „пет за три“. Наложи се дистанционно да препускам (в десети клас) през цялата Нова българска литература: от Освобождението до Хайтов и Радичков, да не говоря за световната литература в осми клас. Това са невъзможни неща, бих го казала на всички професори-учебникари. Събрани накуп.

***

Дописах тази статия след като посрещнах July Morning на плажа в Шабла, почти до румънската граница. Твърди се, че Западът започва от северната ни съседка. Бих добавила, че там литературата в училище, и не само, е естествена и съществена част от живота на хората.

За срещата ни с братовчеда, биографа и приятеля на Георги Марков

Анкетата се проведе през февруари по проект „Oбразование с наука“ на МОН и УчИ-БАН 

Стоя в бюфета на жп гарата в София. Началото на февруари.

Рано сутринта е, може би към шест часа. До мен са Симона, Иван и Йоанна от десети клас на ЕГ „Гео Милев“ - Добрич. Пътуваме по работа, на обучение сме към Ученическия институт на БАН и МОН по нашия проект: „Текстът Георги Марков“.

Студено е. Пия кафе, учениците закусват. Симона не спира да говори. Иван допълва нещо. Аз и Йони мълчим. Сещам се нещо. Ровя в телефона. Чакам да се съмне oще малко.

Първият таксиметров шофьор ни лъже, вторият разказва за живота си до дъно, а третият ми казва, че не говоря изобщо диалектно, бил е в Шумен в казармата, а пък ние пътуваме от Добрич. Мълчим притиснати в таксито.

Към обед ми се обажда Любен Марков, уреждаме срещата ни за вечерта. Казвам на учениците плана още преди планово да спре токът в хостела, в който сме настанени. Учениците вадят, почти в тъмното, листите и папките, които съм им дала. Разглеждаме текстове от „Репортажите“. Леко се притесняват от срещата с Любен Марков (първият братовчед на българския писател), Димитър Кенаров (поет и журналист, биограф на дисидента) и Димитър Бочев (приятел на Георги Марков). Мислят евентуални въпроси за анкетата, която ще проведем с братовчеда, биографа и приятеля на българския писател, убит в Лондон. Показвам снимки на хората, с които ще се срещнем. Взират се.

Вечерта след обучението чакаме в градинката на Кристал Димитър Кенаров. Ръми и е тъмно. Влизаме в старата и красива кооперация. Изкачваме се по стръмни и широки стълби. Посреща ни топлината и уютът на поддържан дом. Постелката от вътрешната страна на вратата е млечнобял неголям кръг.

Представям групата си: идваме почти от румънската граница, свободни сме, говорим онова, което искаме, усещам, че в този дом ни гледат добронамерено, групата ни е част от изследователски проект за Георги Марков, не съм част от конюнктура, но всичко, което правя се налага да е обвързано в някаква форма и да е в определен контекст, Георги Марков ще се изучава догодина в 11. клас, учениците пишат доклади за нашия писател, разделени на два отбора, само Гергана не успя да дойде, за съжаление…

Атмосферата е дружеска, сякаш идваме поне за десети път в апартамента на Димитър Кенаров. Симона чете началото на „Репортажите“, защото й харесва. Задава въпроса за родолюбието на Георги Марков, така необходимо на всички ни днес…

Започва отявлен приятелски спор за заглавието на „Репортажите“. Бочев казва каква е била волята на Георги Марков, Кенаров твърди, че не бива да се противопоставяме на общоприетото – „Задочни репортажи за България“, за сметка на „Задочни репортажи за задочна България“.

Силно и спотаено вълнение навсякъде.

Отдавна не съм се срещала с толкова съмишленици. Отпосле разказвам на колегите, че никога не съм била на място, извън дома си, в което да ми е толкова топло и уютно от раз. Иван вижда стар часовник, той се интересува от механизми, химия и други подобни неща. Иска да разбере как е устроен светът, и колко е разнообразен.

Питаме за всичко, свързано с писателя. Споделяме за конкурса, който проведохме на името на Георги Марков преди няколко години.

Любен Марков разказва за последната си среща със воя братовчед. Говори подробно за малките камъчета по пътя и олющената боя по колата… сякаш 60-те на миналия век са били вчера. Има бистър ум. От после разбирам, че сигурно от вълнение, Любен е вдигнал кръвно през деня.

Димитър Бочев твърди, че е „стар като камък“, и той споделя за последната си среща със своя приятел, за есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков по радио „Дойче Веле“, за смисъла да казваш онова, което мислиш и искаш, за общите им приятели, за личната родина…

Димитър Кенаров показва снимки от различни периоди от живота на Георги Марков, разказва за срещата си със Саша Маркова... Учениците са като зашеметени от тримата ни събеседници. Убеждават се, че Георги Марков е харизматичен и въздействащ писател, че не сме на мелодраматичен помен или на онези странни годишнини и мероприятия, в които всичко е толкова парадно и фалшиво.

Доволна съм, че показах Георги Марков на съвсем млади хора.

Симона разказва нещо лично. Всички гледаме блясъка в очите й. Може би ще учи в Германия. И тримата ученици са немскоговорящи, в специализиран клас са, което им дава право да си изберат след няколко години университет в Германия. Това се харесва на Димитър Бочев.

Йоанна мълчи, но изразява жив интерес. Иван пак пита за историята на еди-кой си часовник. Димитър Кенаров отвръща, че е спомен от баща му.

Ентусиазмът от живота не се наследява, но се предава чрез общия смисъл, който обгръща хора от цели три поколения, събрани на едно място.

Съперничим си само за едно: сякаш се борим за любовта на един писател, отишъл си насила от този свят. Убит в Лондон, през далечната 1978 г. Записвам разговора с телефона си. Някой звъни, сякаш на вратата на апартамента. Димитър Бочев казва, че е милицията, така са вкарвали в затвора по времето на комунизма.

Питам Иван как една деспотична система може да се сгромоляса, достатъчен ли е натискът отвън, или трябва и съпротива отвътре, или „самоизяждане“. Иван си спомня романа „Покривът“ на Георги Марков...

Натискът е двупосочен, г-жо – хем е съпротива, хем е самоизяждане и разруха. Колкото повече власт, толкова по-голямо падение!

.Димитър Кенаров пита младите хора за любимите им есета от Георги Марков. Любен говори за натиска върху човека, за липсата на омраза в братовчед си, Димитър Бочев споменава за собствена си присъда от комунистическия режим.

Димитър Бочев разпознава себе си и Клаудия на една снимка, учениците не успяват да разберат, че е той обаче...

Скоро ще е полунощ.

Не си обещаваме, че в подходящ момент ще се видим пак. Това е ясно. Раздавам книгите за подаръци, които нося. Учениците не знаят, че съм написала роман. Гледат ме изненадано. Забравяме храната, която Митко Кенаров ни подготвя.

Тръгваме си.

Следващата ни среща е в издателство „Рива“, на другия ден. И там ни черпят. Подаряват ни книги и искат да ни видят пак. Поне два часа стоях в офиса на Йонко Йончев. Помня ясно книгите на Борис Христов по рафтовете. Запознавам се и с Мария, един от редакторите на издателството.

Хваща студ.

Влакът спира насред нищото. Ще ни извозват с автобус от някъде до някъде, защото пътят за север е затворен.

Телефонът ми звъни.

Любен Марков е, пита ме дали сме пристигнали...

Наградите от конкурса ни преди време

Наградите от конкурса ни преди време

Наградите от конкурса ни преди време

СЛЕД-И от премиерата на "Мошеник ЕООД" от Корнелиу Балан

КУЛТУРНИ НОВИНИ - ТУК

ЗА ПРЕМЪЛЧАНОТО В КОНСПЕКТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА XI И XII КЛАС

Moя статия в Портал Култура: ТУК

УЧИТЕЛЯТ ПО ЛИТЕРАТУРА – МЕЖДУ ДРАМАТА И ДРАМАТУРГИЯТА

8 "б" с класната си по немски

Моя статия в Портал "Култара" 

УЧИТЕЛЯТ С ПО-ДОБРО ПОРТФОЛИО ОТ ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ

Татко и мъжът ми ме питат да не би да имам намерение да излизам в нелегалност:)

Моя статия в портал "Култура" - ТУК

Излезе третият брой на в-к СЛЕД-И

СЛЕД-И е вестник за култура и нещотърсачество. Броят: ТУК

В броя можете да откриете информация за конкурса за есе и дигитален продукт в Езикова на името на известния наш дисидент Георги Марков. Наградите се осигуряват от фондация „Комунитас” и братовчед му Любен Марков, който отговаря за паметта му. Избрани материали ще бъдат публикувани и в Литературна мрежа LiterNet. На фокус представяме американския ни учител (по програма „Фулбрайт”), който не е обременен от тихата орис и рутина на българското училище. Четете поезия от Габи Белова от 8 „е”. С репортаж от мястото на събитието за есенния бал в гимназията ни за първи път се появява и Преслав Петков от 8 „д”. Не за първи път на нашите страници е репортерката ни Кристина Христова от 12 „д”. Заслужава си да прочетете интервюто й с Димитър Петров – участвал в международната олимпиада по география в Белград, като представител на България. Можете да разгледате проектите и презентациите на някои от новите осмокласници в училището ни. Темата е основополагаща: Митологията в съвременното изкуство. Последният текст в броя е кратката проза на Дамяна Петрова от 8 „б”. Дияна Боева задава въпроса: Защо PISA не е в българското училище?

СЛЕД-И препоръчва сайта на българистката от френски произход – Марi Врина-Николов, превела цели 40 книги от български на френски - http://litbg.eu. 

ЗАЩО PISA НЕ Е В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Портал Култура - линк

моя статия

За старите проблеми след матурата по български език и литература

Моя статия във въпреки.сом (ЛИНК)










Със абитуриенти на нос "Калиакра"