Свидетелски разкази

Тази история знам от свекъра ми, който е агроном по професия – познавач на книгите, описващи Втората световна война (също като моя татко).
Свекърът ми е бил на шест, когото голямо ремарке повлича баща му и го убива на място, размазва го. Той и майка му са свидетели. Според роднините на мъжа ми – аз съм първата, на която разказва тази истина в детайли. Не мога да питам за подробности. Неудобно ми е. Тежестта на ремаркето е адска поличба. Години мисля за бащата на моя свекър. Разрових се в старите албуми и го открих. По-лъчезарен е от мъжа ми и баща му взети заедно. Строен, приветлив, отворен. Казват, че е бил добър и откровен. Иска ми се да го бях познавала. Озадачавам мъжа си с това си желание и видимо го разстройвам… А дядо му ме гледа от снимките, сякаш чете историите ми. Русоляв и достолепен човек. Библейски мъж. Умира като по филмите. Живее трудно, има деца, които си отиват от рано. Оцелява само свекърът ми.
Странни обвързаности ме тъпчат напоследък.
Понякога сънувам, че ме прегазва ремарке или се излагам в час по физика. Не успявам да изчисля задачата с траекторията на ремаркето на трактора. Както и метрите, повлекли парцалена кукла, манекен или човек. Въпросът е в скоростта, тежестта и обиколката на гумите.

На километър от морето

by diyana ivanova boeva


Баща ми го намери обесен между дърветата. След като два пъти го спасява и мъкна на гръб между същите сливи.
Винаги е имал чувство за хумор. Никога няма да разбера защо на всеки три години правеше опит за самоубийство. Излъчваше онази непринуденост, която само децата носят у себе си. Шегуваше се често и после си слагаше въжето.
Сякаш моето семейство носеше тежестта на воденичния камък… да спасява удавниците от наводнението на прииждащия живот.
Последния път го видях на улицата – чупеше орехи - попита и за татко.
- Няма го – отвърнах.
На другия ден и него го нямаше.
Баща ми се върна от командировка и веднага потегли към вилата ни със странно предчувствие. Обади се след час, за да ми каже да не идвам. Нещо се било случило. Знаех си, че на съседа няма да му се размине и рано или късно ще се сгромоляса непоправимо. Не знаех обаче, че ще е толкова скоро и така безнадеждно за баща ми. Спрямо кого беше поел ангажимент – не смея да питам.
Оказа се, че съседът не е самотен. Женен е бил три пъти. И има две деца.
Градината в двора завеща на мен и брат ми. Тя е отцепена някак от къщата – като хранилище за котки и кучета. Странно е да получиш място от удавник на километър от морето….