Maрия Боева със специална награда за оригинално есе от Фондация "Лумос"

                                          „Защо семейството е важно за всяко дете?“

"Добре, че имаш мен - казва Лео на Май, - иначе нямаше да знаеш нищо за мрака..."

Из „Лео и Май“ oт Сюне Леа

Мария Боева – 14 години

Мими и Христо, родени в Пловдив

          Както детето е важно за семейството, така и семейството е важно за детето.

            Когато бях малка обичах много приказката за Бамби. Правех се на Големия елен, т.е бащата на Бамби, когато вика сина си след смъртта на майка му. На три-четири години стоях с часове неподвижна с извит гръбнак и глава нагоре. В един момент се досещах, че вече е време да „повикам сина си“…

            Явно съм усещала, че Бамби не може без своите родители. Майка му за първи път го завежда на поляната, за да му разкаже, че наоколо е красиво, но може да бъде и опасно. Родителите са онези, които знаят от какво точно се нуждаят децата им. Моите родители са ме научили да помагам, когато хората имат нужда и да чета книгите, които си заслужават.

            Книга, която прочетох доста по-късно е „Лео и Май“ от Сюне Леа, норвежка писателка, родена в Осло през 1974 г. Това е история за две противоположни семейства и две деца, които имат различна съдба. Лео е тихо момче с един куц крак, често бива затварян в тъмното мазе на къщата, където живее. Май е дружелюбно и весело момиче, живее в дом, пълен с любов. Колкото и различни съдби да имат децата, те могат да бъдат приятели. Важен е начинът, по който семейството ще възпита детето си и дали ще се държи добре с него, дали ще го обича. Спасение за Лео са клоните на едно дърво, където с Май си правят къщичка и се чувстват свободни.

            Много харесвам филма „Семейство Даръл“, направен по трилогията на Джералд  Даръл. По интересен начин е представено семейство, което му се налага да се премести да живее на о-в Корфу. Самотна майка с четири деца се справя с обстоятелствата, които й предлага животът. Важна е връзката, която крепи семейството, и това че всеки се нуждае от другия. Тази история показва, че животът сред природата е забавен и необикновен. Различните препятствия укрепват връзката между хората в семейството. Майката гледа на децата си като равноправни. Според мен това е от значение.

            Може би книгата, която най-много показва какво е детето да обича толкова много родителите си, че да бъде готово да направи всичко по силите си, за да ги спаси, е „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари. Когато я прочетох, бях втори клас. Никога не бях срещала такава книга, като се има предвид, че майка ми постоянно ми четеше. Затова й казах: „Ако „Приключенията на Лукчо“ е роман, искам да прочета всички на земята“. Бащата на Лукчо е арестуван от лимоните заради абсурдна причина като настъпване на един Принц. Лукчо се изправя срещу всички трудности, само за да спаси баща си. Чрез това си действие Лукчо показва, че любовта към родителите се доказва с действия.

            Човек трябва да има здраво чувство за мъка, за да чете „Оливър Туист“. Това си помислих, когато прочетох книгата на Дикенс. Оливър е момче, чрез което се доказва колко труден е животът на децата без семейства. Ако се случи това днес, на всеки трябва да се осигури добър и спокоен живот, който да е като с истинско семейство. Никое дете не бива да бъде унижавано и да бъде принуждавано да прави това, което не иска.

            Сещам се за още един литературен герой – Пипи. Тя няма майка, но има мореплавател баща. Пипи избира да остане на сушата, а не да последва баща си и той я разбира напълно, защото добри хора ще й осигурят бъдеще, каквото морето не може да й предложи. В морето е опасно. Това не означава, че Пипи не обича баща си, те имат силна връзка помежду си и затова се разбират толкова добре. Днес се налага понякога родителите да пътуват, за да работят на други места, но те не забравят за децата си.

Писателката Линдгрен създава историята за Пипи през 1941 г., тогава тя гледа болната си седемгодишна дъщеря, която я моли да й разкаже историята за Пипи Дългото чорапче, героиня, която детето си е измислило в момента.

Спомням си и една от най-популярните съвременни поредици, а именно „Хари Потър“. Героят е самотно момче, отгледано от леля си и вуйчо си. На единадесет години разбира, че е магьосник и че родителите му са били убити от злодея Лорд Волдемор. Хари може да не помни родителите си, но съдбата му е дала живот, пълен с приключения.

Книгите показват достъпно какво може да се случи в реалния живот. Те ни помагат да разберем защо детето има нужда от обич и  семейство, карат ни да бъдем по-добри.

Есето печели Специалната награда за оригинална интерпретация в конкурса на Фондацията на Дж. К. Роулинг "Лумос" и Младежки център "Захари Стоянов".

Есето на Мими в LiterNet