"Морето, морето" от Айрис Мърдок

„Морето, морето” е един от най-известните романи на Айрис Мърдок. Написала е около тридесет такива.

Айрис Мърдок е преподавател по философия в Оксфорд. Съпруга е на Джон Бейли – професор по английска литература, писател и критик. Тя принадлежи към т.нар. сърдити млади хора в британската литература. Увлича се от екзистенциализма на Сартр, Камю и Бовоар. Умира през 1999 г.

„Морето, морето” е драматургична книга, в която животът е театър, представление, карнавал или направо Шекспирова ирония. А морето е проникновената спойка между смисъла или безсмислието. Не бих казала, че героите питаят любов към морето, но и не могат да го пренебрегнат или да не го забележат. Морето отнема живот (този на Титус), то е свидетел на раздели, дилеми и преиграване. Морето не задава въпроси, може да се оттегли и да забрави. Морето е всичко. Не са много книгите, които с такива детайли и визуализация да описват морето. Ефектът е направо 4D. А и аз си осигурих среда, защото четох на брега.

Книгата е с изключителна плътност, написана по един странен и вдъхновяващ начин. Толкова интересно и интелигентно пише Мърдок, че на моменти няма значение какво описва и разказва, важно е, че го прави. Фиксира, отчайва героите си, иронизира, задава и настройва камерата, отдалечава се и звукът се отдалечава, приближава и уж страданието на Чарлс идва към нас. Момичето от детството му (Хартли) се оказва илюзия, желание за притежание (може би) или някаква загадка, която не може да бъде уловена. Това не е от толкова голяма значение.

Връщам се към тази книга, за да си припомня една писателка не просто с усет и умение за разказване, а с перо, което улавя звуци, мисли, идеи, абстракции, чувства. И това не звучи пресилено. Книга, която ни кара да останем... там, на брега... за по-дълго... Защо не през есента и зимата. 

Айрис Мърдок. Морето, морето. Изд. Рива. 1999