надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

понеделник, юли 14, 2014

АББА с Русенската филхармония


Летният театър в гр. Добрич бе огласен от хитовете на популярната шведска група от близкото минало - АББА. Слушахме Илона Герулат (Агнета) и Даниела Щингел (Анафрид) заедно с Русенската филхармония под диригентството на Найден Тодоров. Участваше и рок банда.
Музика за взиране и импровизация. Музика от друго време (70-те и 80-те), което върна публиката назад. Пренасянето чрез изкуството, не се постига лесно. На артиста са нужни сетива и нагласа, професионализъм и отдаване. Композициите на АББА не бяха просто копиране, а въдворяване на друг ред, в който на публиката се влияе без натиск и агресия. Концертът бе "обран" и с ретро излъчване. Харесва ми, когато изпълнителите идват при "мен", без да нарушават своето и чуждото пространство. Вероятно подобни неща се учат в артистичните академии.
Прословутата шведска група има облик, лежерни и красиви са - видимо музикални и невероятно чувствени. Някак отпуснати и в кондиция на сцената, приканват на дълго пътешествие... Русенската филхармония и двете немски певици представиха импровизация с мярка. Имаше цяло, автентичност, усещане на музикалната и артистична ситуация. Към нас сякаш идваше приятна меланхолия по нещо отшумяло и завинаги отишло си. Нещо, което си заслужава да си спомним или открием за първи път.
Направо под небето Илона и Даниела ни показаха как се пее без тяга и напрежение.

А, АББА е поезия от времето на мама, Fernando.

Видимо бе придържането към оригиналите. По много естествен начин момичетата се превъплъщаваха чрез (в) песните. Бяха себе си, без да преиграват. Илона и Даниела участват в различни студийни и телевизионни проекти като беквокали в стиловете поп, рок, електропоп и соул. Обединява ги любовта към АББА. През 2013 е и премиерата на музикалния спектакъл - "АББА в симфония с голям симфоничен оркестър" в германския град Ландау. Следват концерти в Карлсруе, Дуисбурр и др. градове.
Костюмите на певиците пасваха на цялото – обувките им бяха едно към едно с тези на АББА. А танците им напомняха онези по-резки и въртеливи движения на Агнета и Анафрид, в някои от които ръцете са в центъра.
От оригиналните клипове на АББА помня две изразителни жени в близък кадър и двама мъже, които са леко встрани. Две различни като визия жени, които поне видимо, не си съперничат. Направи ми впечатление, че Илона и Даниела също не се съревноваваха. Пяха приятно, меко, емоционално и без преиграване. Имаха добър синхрон и с филхармонията. Чувах добре пианото, звучеше ми истински и някак драматично на моменти.
И друг път съм слушала Русенската филхармония - има нещо малко и неназовимо (поне за мен), което създава връзката между отделните инструменти на тези музиканти. Нямам на идея как се нарича тази част от общото битие на инструментите, което им позволява да са заедно и разделени едновременно. И това по никакъв начин не "пръска" филхармонията, а я събира в дискретността на ставащото. Тънки моменти, които съм улавяла просто като слушател.

Може би липсваше един експеримент на концерта с песните на АББА - изпълнение само с класически инструменти  (без китари или барабани). Това би било интересно и непопулярно решение, в което възможностите на филхармонията ще се използват докрай. Така и класиката би осъществила напряко своята среща с АББА.


Няма коментари:

Публикуване на коментар